Философите на Хитлер: Нацизъм срещу повишение

Повече от 70 години светът е обхванат от ужаса на нацизма и зверствата на Холокоста. През десетилетията след смъртта на Хитлер, нито един сектор от германското общество не остава непокътнат: бизнесмени, учени и лекари се доказва, че участват в укрепването властта на фюрера. И все пак сред всички тези хора една група със сигурност би трябвало да има както интелектуална проницателност, така и морална сила, за да се противопостави на Хитлер – философите. В края на краищата философията произлиза от моралните науки…

Алфред Баумлер

До 1933 г. в университетите из Германия има стотици еврейски учени, включително философи. В годината, в която Хитлер става канцлер, над 1600 учени са изгонени от длъжностите си, като повечето са, разбира се, евреи. Те включват някои влиятелни философи като Едмънд Хусерл, а също и Карл Ясперс (чиято съпруга е еврейка). В хода на тази чистка почти няма доказателства за някакво противопоставяне от страна на „арийските“ философи – няма писма, кампании или протести. Както се изразява един коментатор: „Мълчанието им беше силно.“

Експулсирането на толкова много евреи оставя значителен брой свободни работни места и стандартът, необходим за получаването им, е значително занижен. Останалите философи бързо забелязват възможностите…

Алфред Баумлер е груб тълкувател на култовия немски философ от 19 век Фридрих Ницше. От тежка безизвестност, той претърпява незабавно и драматично изкачване до слава поради отношението си към националсоциализма. През 1933 г. получава повишение в професор по философия в престижния университет в Берлин и провежда цялото психическо обучение на нацистката партия. Колегата на Баумлер Ернст Крик (на главната снимка), член на националсоциалистическата партия, презира пацифистките и демократични идеи. Вместо с тях, той се занимава с унищожаването на еврейското влияние и е награден с място в университета в Хайделберг, където шпионира колегите си, работи за службите за сигурност и помага за управлението на редица видни нацистки институции.

Кариерно развитие

Много други съмишленици на нацистите скоро също са повишени в професори и ректори. Хора като Ернст Бергман (Лайпцигския университет), Макс Хилдеберт Боме (Университета в Йена), Ханс Алфред Грунски и Ото Хьофлер (Мюнхенския университет), Валтер Шулце-Селде (Университет в Инсбрук) и Ханс Хейзе (Университета в Кьонигсберг). Този списък обхваща само някои от философите сътрудници на нацистка Германия и едва ли са каймака на мислителите на нацията. И все пак, ако смятате, че тези с по-големи мозъци и талант ще окажат по-голяма съпротива на режима – ще сгрешите.

Мартин Хайдегер

Една от водещите светлини в Германия е професор Мартин Хайдегер, автор на аплодираното „Битие и време“. През 1933 г., когато го питат как такъв недодялан човек като Хитлер може да управлява Германия, Хайдегер отговори с блясък в очите: „Културата няма значение. Вижте чудесните му ръце!“

Карл Шмит, блестящ юридически философ, роден през 1888 г., се присъединява към Националсоциалистическата партия през май 1933 г. и започва да събира плодовете от сътрудничеството си с партията почти веднага. Той е назначен за пруски държавен съветник и става председател на Берлинския университет. Шмит използва значителните си интелектуални таланти, за да помогне за изготвянето на идеал за правна система, която дава основите на тоталния авторитарен режим. По-късно, след като хвали призивите на нацистките лидери за „здравословен екзорсизъм“, Шмит приветства „истинската битка на принципите между жестокостта и наглостта на евреите и етническата чест на германците“. Той осъжда обикновения „емоционален антисемитизъм, който не изпълнява задачата да прогони еврейското влияние“. И цитира „Mein Kampf“: „Защитавайки се срещу евреина… върша делото на Господ.“

Наслаждавайки се на своите нови позиции, философите на Хитлер помагат за установяването и дефинирането на рамката на нацистката „философия“. Подобно на Хайдегер, те се покланят на фюрера. Ханс Хейзе, например, се застъпва за пълно подчинение: „Новият германски университет има само един закон… да служи на намеренията и целите на фюрера на германския народ.“

Мнозина, подобно Шмит, също се насочват директно към евреите. Д-р Ханс Алфред Грунски и Макс Вунд, професор по философия в университета в Тюбинген, стават плодовити автори на антисемитски теории, докато Алфред Баумлер поема водеща роля в изгарянето на книги с предимно еврейска литература през май 1933 г. Всъщност през 30-те години, изглежда, че нито един философ в германските университети – независимо дали е посредствен или брилянтен – не прави нищо друго освен да се съгласява с Хитлер.

И все пак в началото на 40-те години Кърт Хубер, професор по философия в университета в Мюнхен, решава да промени тази тенденция. Консервативен националист, Хубер е разгневен от безразсъдната загуба на млади немски животи в битката при Сталинград и непрекъснато нарастващата жестокост на Третия райх. Така той става член на прикрита съпротивителна група на име Бялата роза. Хубер пише листовки, които призовават германския народ да се опомни и да се противопостави на Хитлер. Трагично през 1943 г. той е заловен, осъден и екзекутиран.

***

През 1945 г., след падането на Третия райх, съюзниците се опитват да прочистят германските университети от нацизма. Опитите им обаче са неефективни и бившите нацисти продължават да доминират в редица факултети. Междувременно Карл Шмит, който никога не се отказва от възгледите си, и Мартин Хайдегер, който никога не се извинява за ролята си в подкрепа на Хитлер, се издигат до международна слава. Всъщност Хайдегер ще бъде приветстван като най-великият философ на 20 век, а за Карл Шмит се твърди, че „е вероятно най-обсъжданият германски юрист на 20 век“. Днес, докато Кърт Хубер е забравен, идеите на Хайдегер и Шмит се почитат от някои от най-престижните институции в западния свят.