Бивш адмирал на американската флота: Балканите ще бъдат следваща цел на Русия

Живеем в изключително бързи и агресивни времена, каквито не са се случвали от началото на миналия век. Без значение дали искаме или не, ситуацията не се контролира от обикновения човек, който сякаш вярваше отчаяно в идеята, че войната в Европа не може, а и няма място във всекидневния живот. Войната трябваше да отстъпи на икономиката, в която производството и задоволяването на обикновените нужди можеше да постигне много повече от пушката, но докато живеем в епоха, в която старите военни са на власт, кръвта им винаги ще се запалва при идеята, че могат да вземат още повече земя и да наложат своята воля.

Едва ли някой е вярвал, че ще има война в Европа, особено такава, водеща се на няколко хиляди от България. По думите на Джеймс Ставридис – американски адмирал от флотата, бивш командир на НАТО и юрист, специализирал право и дипломация – настоящата не може да изненада абсолютно никого, а и както вече посочвахме в предишните материали, ЦРУ, ФБР и много други специални организации са знаели за предстоящия конфликт.

Един особен елемент в цялата история е, че отново не виждаме нищо ново. Още от руско имперско време, няма цар, който да не мечтае да владее Черно море, впрочем към тях трябва да добавим и притоците на Босфора. Тъй като Владимир Путин също може да се запише в тази история, започваме да наблюдаваме същите апетити. Чрез църква, идеология и пропаганда, руският народ вярва или игнорира случващото се.

По мнението на Ставридис, ситуацията няма да спре с Украйна и това е известно от много време. Неговият поглед потвърждава това, което повечето анализатори повтарят от няколко години – руската победа ще отвори нови фронтове.

Отворена рана за действие, са част от Западните балкани, където отдавна се сее напрежение. Веднага след Молдова, където има една обявена руска територия – Транснистрия. Тя продължава да е отворена рана за Молдова, откъдето винаги идва пропаганда и още куп беди. Западните балкани продължават да са локация, която винаги ще предава мира си, за да говори за история и да се опитва да бъде точно онова, което някога съществуваше изкуствено. Не случайно, когато Югославия съществуваше, повечето анализатори от запад подчертават ясно, че активното въоражаване води до сериозно етническо напрежение, а това изявление е направено още през 60-те години на миналия век, около 30 години по-късно, ставаме свидетели на сериозна война.

Проблемът е, че тя не е утихнала и продължава да се подхранва, при това с най-различни методи. Членове на НАТО са Хърватска, Албания, Черна гора и Северна Македония, но погледите са насочени към други територии като Сърбия, Косово, етнически разделената нация на Босна и Херцеговина и други малки точки, където ситуацията може да се влошава. Именно там се инвестира много руско влияние и често освен руско посолство, можем да открием и наличието на най-различни почетни консули, както многократно е подчертавано в Черна гора и Северна Македония. Дипломатическите пратеници със сигурност имат какво да покажат, но ситуацията става много по-сериозна и плашеща. Вече няколко години наблюдаваме напрежение и строяване на сръбската армия пред Косово. Подобно е напрежението и в Босна и Херцеговина.

Самият Ставридис е бил на Балканите по време на Косовската криза, неговият унищожител се е намирал на бреговете на Югославия, затваряйки достъпа на евентуални търговци на оръжие.

Във войната в Югославия, светът разбра, че са избити около 105 хиляди души, повечето от тях са цивилни. Само в Сребреница са избити 8000 мюсюлмани през юли 1995 г. И тъй като говорим за сериозен натиск и още по-жестоко напрежение, което няма да утихне скоро, ситуацията между католиците в Хърватска и православните християни в Сърбия, както и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна, получаваме пълната рецепта за катастрофа.

Не е изненадващо, че точно такива проблеми са любими на Русия и със силите на пропагандата, те никога не се отказват от идеята да отворят нов фронт и да използват причината да бъдат освободители.

Адмиралът посочва, че още един фронт ще може да измести фокуса от Украйна и това е известно на всички. Докато четете тези редове, НАТО има миротворци в Косово, които наброяват няколко хиляди. Проблемът обаче е, че сръбската армия отдавна се опитва да се представи като поредният освободител, борещ се за етническите сърби в региона. И до този момент Косово не е признато от Сърбия и Русия като независима държава, което прави работата им още по-сериозна.

Математиката също не е тайна, оказва се, че на един натовски войник се падат около 100 протестиращи, което автоматично поставя под въпрос цялата идея за миротворство. И всеки един напън, поне по думите на бившият експерт, идва директно с благословията на Русия. Дестабилизацията на Балканите е опасна игра и шансовете за мир ще останат в мистиката.

Друга любима дестинация за действие е Босна и Херцеговина, където има разделение на властта и предоставянето и на 3-ма представители за всяка етническа група.

В триото винаги има един политически лидер, който често чете речи от Кремъл – Додик. Той често е почитател на идеята за разделение на сръбското малцинство и създаването на втора Сърбия или директно присъединяване към Сърбия.

Адмиралът споделя, че всяка една допълнителна война може да създаде нови и по-сериозни проблеми, с които да накара подкрепата на НАТО да спре или да се отклони в друга посока.

Политически погледнато, подобни опити за предотвратяване на кървави свади, не може да бъде разрешена от НАТО. Единствената разумна стъпка е увеличаването на броя войници на територията на Косово.

Патовата ситуация наистина е неприятна, особено след като западът не може да отдели ресурси и няма как да подпомогне разпалващите се пожари, отново на етническа основа. Едно място, където западът губи играта, е именно в така наречената Хибридна война, където социални мрежи и всички източници на пропаганда не спират да работят. Атаките по разпределителната мрежа от хакери, продължават и възможностите за действие са безкрайни, а наличието на кибер сигурност в тези райони, е особено ниска.

Един позитив е, че по официални данни Сърбия и Босна и Херцеговина искат да бъдат членове на ЕС. Исканията на Сърбия за мир и възможност да търгуват свободно със запада, могат да се случат, но както САЩ посочва по-малко, вратата към Путин трябва да бъде затворена.

Ако потърсим историята за отговор, последният път, когато се води Балканска война, беше срещу Османската империя, а след това битката промени своя ход, след като Румъния и много други държави решават да разделят България помежду си. Тук, колкото и мнозина историци да не искат да споделят, реално виждаме руската намеса, а след това сагата продължава с Първа и Втора Световна война.