Анти-танкови и анти-корабни ракети – най-доброто решение срещу тежка вражеска техника в модерния свят

В ден пореден от руската инвазия в Украйна, разглеждаме с много голямо внимание някои от оръжията, които продължават да се използват и прилагат в сраженията. Не е трудно да открием, че докато Владимир Путин нарича тази война – Специална военна операция – украинците спокойно я превърнаха в партизанска война, отказаха да спазват традиционната етика на войната и бързо осиновиха нова тактика, с която удрят и бягат, оставяйки руските нападатели да се опитват дори да се ориентират в обстановката.

И тази стратегия е работила, както можем да забележим с лекота във Финландия, където група фермери бързо успяха да неутрализират руските окупатори, поне докато не се подписва примирието. След като целият свят видя и оцени тази инвазия като абсолютно безумие, веднага започнаха да се налагат най-различни санкции, а украинските доброволци получиха редица специални оръжия, с които бързо да доставят необходимия отпор на своя агресор. Сред доставените оръжия е и популярният Panzerfaust 3. Познат още от Втората Световна война, това е един специален гранатомет, разработван от нацистите за спирането на руската бойна техника.

Интересното е, че дори сега, след повече от 75 години, немското оръжие продължава да се превръща в кошмар за руските танкове, а още по-забавното е, че все пак очаквахме някой да си е научил урока, когато става въпрос за проектиране на нова военна техника. Историята на Panzerfaust е повече от впечатляваща и очевидно ефективен. Прозиведен е през 1943 г. за бърза и ефективна война срещу бронираната техника. По това време немските танкове вече не могат да се борят с конкуренцията. Точно по тази причина се ражда и въпросният гранатомет, чието име в превод означава „Брониран юмрук“.

Самата конструкция е тръба, която може да изстрелва граната с ракетен пропелер и по този начин да пробива вражеската броня на разстояние от 150-200 метра. Поради семплата конструкция, същият може да се презарежда с лекота и да се използва отново. На 18 октомври 1944 г. германските войници получават новото оборудване, преминават бърза тренировка, в това число деца и старци също трябва да се научат да го използват. За съжаление по това време не е чак толкова ефективен и няма достатъчно доброто разстояние, за да действа.

Така или иначе на 8 май или 9 май – всичко зависи от версията на победителите, въпросното оръжие не успява да спаси Берлин от очакваната съдба – пълна разруха и унищожение. След като приключва Втората Световна война, повечето инженери ще видят грешките си и бързо ще се върнат на дъската за малко повече модификации и ефективност. Дори настоящите федерални въоръжени сили на Германия използват третата версия на въпросното оръжие.

Може да бъде открито дори и в Афганистан по време на руската инвазия, когато немски компании го продават съвсем свободно. За добро или лошо, дори днес Panzerfaust 3 се използва срещу руски танкове, сякаш е запазена марка. Всичко започва някъде през 1973 г. с поръчка на по-мощно и по-точно антитанково оръжие, което да подобри старите PzF-44, които са създадени за неутрализацията на руските Т-72 и Т-80. Между 1978 и 1995 г. ще се появи третата версия, която влиза официално на въоръжение След завършването на самата технология, немците инвестират време и продължават да оптимизират бронирания юмрук за действие.

Модел Panzerfaust 3-T използва специална двойна кухина със заряд, който активира бойната глава, използвайки жило в предната част. Благодарение на този принцип, пробивът на съвременната брона в една машина е достатъчно ефективен, за да стигне до екипажа. Новият модел спокойно може да се използва на разстояние от близо 600 метра и дори разполага с насочващ механизъм и по-добра оптика.

При изстрел самата ракета се изхвърля от тръбата с помощта на пружина, но веднага след това се възпламенява и полита в правилната посока, поразявайки целта. И точно тук идва и важният въпрос, може ли да бъде използван Panzerfaust 3 за неутрализирането на T-90. Немските инженери са на мнение, че в открита битка въпросният PzF-44 ще може да бъде повече от смъртоносен, но винаги препоръчват да се използва модифицираната версия, която разполага със специална компютърна оптика за по-точни изстрели. Съществува немска модификация, която носи името „Юмрук по бункер“ и е пригодена за статични цели.

От 2003 г. са произведени над 250 хиляди от този екземпляр, като още през 1989 г. Япония става един от редовните купувачи, следвана от Швейцария през 1991 г. Малко след това арсеналът на Австрия, Италия, Холандия, Перу, Южна Корея и Ирак също могат да се похвалят като горди притежатели. Украйна е последната страна в листа, след като през февруари започна да търси точно такова оръжие за неутрализирането на танкове. На този етап можем да забележим, че приложението е повече от впечатляващо.

Друг интересен елемент в арсенала на Украйна е така наречената ракета Нептун, която остава отговорна за потапянето на бойния кораб „Москва“. Въпросното оръжие е разработено специално от украинците с анти-корабно приложение. След обявяването на „специалната военна операция“ и „де-нафицикацията“ на Украйна, в страната започнаха да падат ракети и снаряди, насочени не само върху военни цели, но и върху цивилно население.

По същото време Москва под закрилата на патрулния кораб Васили Биков, пристигат на Змийския остров, за да накарат 13 украински войника да се предадат. Историята и поздрава на украинците е пословечен и обиколи интернет, но освен това записа своята първа и много бърза победа в настоящия конфликт.

Въпросният е пуснат през 1979 г. във вода и завършен окончателно през 1982 г. Създаден е за нападението на американска флота и разполага с ракети, радар и автоматични оръдия. На 15 май 1995 г. корабът се прекръства от „Слава“ на „Москва“. По време на Студената война не е използван нито веднъж, но участва в сраженията в Грузия през 2008 г., Крим през 2014 г. и Сирия през 2015 г.

Пристигането на „Москва“ в близост до украинските брегове трябваше да подсказва, че в рамките на няколко дни ще се търпят тежки поражения и загуби от страна на защитниците. Близо два месеца самото сражение не успява да стигне до никакъв резултат и патовата обстановка започва да се забелязва дори днес, когато повечето фронтове са замръзнали. Дори и към този момент Мариупол отказва да се предаде и на инат запазва своите линии, без значение какво точно ще се изсипе върху тях самите.

Дори и след редица нападения, армията продължава да бъде достатъчно отдадена на целта, а липсата на западно оръжие ги принуждава да използват всички останали ресурси, с които да отвръщат на удара. На 3 април украински защитници използват своите умения, за да изненадат неприятно фрегатата Адмирал Есен и да нанесат достатъчно поражения. Олексей Арестович, съветник на Зеленски, потвърди, че въпросната фрегата е била ударена от украински ракети и по-точно „Нептун“. Руснаците не коментират случилото се и продължават да отричат. Историята на въпросното оръжие започва от няколко години назад, след като Крим беше анексиран и нападнат през 2014 г.

Използвайки технологията от руската ракета Kh-35, украинците започват да я модифицират и на нейната основа създават добре известната R-360 Нептун, която влиза във въоръжение през 2015 г. С дължина от почти 5 метра, въпросната може да излети от около 30 километра от бреговата линия и покрива разстояние от близо 350 километра. Няма свръхзвукова скорост, макар и да се доближава до нея, но това е напълно достатъчно, защото системата позволява да се заблуждават радарите, особено след като се движи на около 10-15 метра от водната повърхност. Заедно със самата ракета са произведени и USPU-360 мобилни станции, които позволяват превозването и изстрелването на до четири ракети от станция.

Първите тестове се правят на 22 март 2016 г. и продължават до 6 април 2019 г. Официално влиза във въоръжението на украинската флота през март 2021 г. макар и преди това да е готова за въоръжаване. Интересното е, че само една година по-късно, „Нептун“ успя да порази гордостта на руския флот – „Москва“. След като корабът напуска Севастопол и заема позиция на около 150 километра от бреговете на Одеса, очаквано е да използва своите 16 ракети за изстрелване.

Интересното е, че на 13 април 2022 г. новините за поразения кораб и внезапната експлозия, започват да се носят из целия свят. Украинците твърдят, че са постигнали точно попадение, използвайки две ракети, докато руснаците твърдят, че това е била човешка грешка в следствие от пушене или друга причина за запалване. Снимките на горящия кораб също не могат да бъдат игнорирани. Според руското твърдение, всичките 510 човека са били евакуирани от кораба, докато американско и британско разузнаване са на мнение, че около 400 души са били убити по време на атаката.

Друго обяснение е, че корабът е бил разсеян от турски дронове Байрактар, които са преминавали близо до Украйна, а по-късно се добавят и други коментари като лошо време, което е успяло да активира ракетите в движение. Известно е, че след всички опити за изтеглянето на 12 490-тонният кораб обратно до Севастопол, той потъва, повличайки след себе си и бойния дух на руските сили. От гледна точка на създателите на „Neptune“, очевидно не могат да мечтаят за по-добър боен дебют, особено след като подобна победа не е постигана от Втората Световна война насам.