Алис и децата от Уиндермир
Датата е 15 август 1945 г. – 48-ият рожден ден на Алис Голдбъргер. Алис, експерт по грижа за децата, която идва във Великобритания през 1939 г. като еврейска бежанка от нацистка Германия, сега стои пред летището в Кросби-он-Едем, близо до Карлайл, в очакване да започне нова важна задача. Тя е толкова развълнувана и толкова нервна, че забравя въобще, че има рожден ден – сеща се по-късно, докато гледа небето за самолети.
Голдбъргър прекарва военните години в Лондон, работейки във Военните болници на Анна Фройд (дъщерята на Зигмунд Фройд и основателка на областта на детската психоанализа), където се грижи за малки деца, останали без дом след бомбардировките. Тя има дългогодишен опит в работата с деца с психологически проблеми, но въпреки това се притеснява, че задачата, която я очаква, ще тества уменията й до краен предел. Самолетите, които очаква, водят във Великобритания 300 осиротели деца, оцелели от нацистки концентрационни лагери, а Алис е част от екип, натоварен със задачата да помогне на тези деца да започнат нов живот.
Заедно с персонал от около 35 души, Голдбъргер подготвя временен център за малките близо до Уиндермир – те преустройват набор от казарми, построени по време на войната за работници в самолетните заводи: леглата вече имат свежи бели чаршафи, а на нощните шкафчета има малки купички със сладкиши. Персоналът иска децата да се чувстват добре дошли, но никой не знае какво точно да очаква от тях – те са открити във или близо до освободения гето-лагер Терезиенщат в Чехословакия.
Входът към лагера
Персоналът не знаят много какво се случва в концентрационните лагери на Хитлер, но всички са виждали шокиращите снимки във вестници и кадрите в кинохрониките за освобождението на Берген-Белзен и Бухенвалд през април 1945 г.: труповете на мъртвите, както и изгладнелите и счупени тела на живите загатват за условия, толкова ужасяващи, че надхвърлят човешкото въображение. Децата, които трябва да пристигнат този следобед, са видели какво става в концентрационните лагери. Как ще се държат? Какво ще им трябва? Ще могат ли служителите от Уиндермир да им помогнат изобщо?
Около 90% от еврейските деца в Европа са убити при Холокоста.
Очаквайки децата да са много малки, Голдбъргер и нейният персонал поставят кукли и мечета на леглата. Първият самолет пристигна около 16:00 часа и е посрещнат от тълпа от служители, журналисти от местните вестници, митнически служители и хора от местната женска доброволческа служба. За изненада на чакащите, децата, които слизат от самолета, са тийнейджъри. Пристигат самолет след самолет, но сред пътниците няма съвсем малки. „Започнахме да се тревожим, след като пристигнаха толкова много самолети само с младежи, че няма да има малки деца“, пише по-късно Голдбъргер. „Помислих за куклите и мечетата на всяко от леглата и каква шега биха били за тези юноши, когато се настанят.“ И накрая, след като се стъмни, пристигат последните два самолета, в които сред пътниците има девет деца на възраст между 4 и 10 години и шест 3-годишни.
В деня на пристигането на децата Леонард Монтефиоре, филантроп и един от основателите на Централния британски фонд – ключовата агенция за помощ, която помага за спасяването на децата, която днес съществува като благотворителна организация за хуманитарна дейност и развитие Световна еврейска помощ – та Леонард по-късно си спомня: „Все още държах в съзнанието си ходещите скелети, с хлътнали очи и пожълтяла кожа, които видях в Париж няколко месеца по-рано. Беше шок и приятна изненада да видим, че първата група, която излиза от самолетите, изглежда много по-подготвена и по-силна отколкото очаквахме.“ Всъщност децата имат два месеца да се възстановят в освободения Терезиенщат, а след това и в Прага, където са подхранени и си възвръщат част от силите. Някои от най-малките с радост си спомнят, че в Прага им дават и сладолед.
Независимо от това, децата все още показват симптоми на увреждания от недохранване: от шестте малки деца, две имат увреждане на очите от недостиг на хранителни вещества, а друго дете има проблеми с ходенето.
Сутрин в Уиндермир
Алис Голдбъргър и нейният персонал в Уиндермир скоро решават, че тъй като децата са толкова малко на брой, най-добре би било те да бъдат преместени в собствени специализирани помещения възможно най-бързо. Чрез връзките на Анна Фройд е намерен дом за шестте малки деца: след два месеца в Уиндермир те се преместват в Булдогс Банк, вила в Уест Хоутли, където за тях се грижат германско-еврейските емигрантки, сестрите Софи и Гертруд Дан. Те си водят внимателни бележки за тяхното поведение и отбелязват, че малките деца са подозрителни към възрастните, но са силно привързани едно към друго. Те са „агресивни“ и „трудни за работа“, но същевременно наставляват и защитават останалите в групата, по начин, който рядко се вижда при обикновените братя и сестри. По-късно Ана Фройд използва бележките на сестрите Дан за малките деца като основа за своята работа „Експеримент в груповото възпитание“, в който твърди, че групата поема някои от нормалните функции на родителите към бебетата от Терезиенщат, лишени от собствените си родители и всякакъв адекватен родителски заместител. Публикувана през 1951 г., статията и до днес остава основен текст в областта на детската психология.
След като шестте малки деца са настанени в Булдогс Банк, Алис се опитва да осигури дом за останалите девет, които са на възраст между четири и десет години. Сър Бенджамин Драдж, филантроп, който притежаваше верига магазини за мебели, дарява за тази цел част от имение си в Лингфийлд, Съри – а самата Алис се съгласява да действа като матрона: тя, нейният персонал и децата се местят в имението през декември 1945 г. Децата пристигат в къща, осветена със свещи за първата нощ на Ханука, която отбелязва повторното посвещение на Втория храм в Йерусалим през 2 век пр. н. е. По-късно мнозина си спомнят за чудната гледка на многобройните прозорци на красивата огромна къща, блестящи от свещи, когато пристигат през нощта.
В началото на 1946 г. пристигат още две допълнителни групи от оцелели малчугани: някои от Аушвиц, а други идват от скривалища и сиропиталища. Година по-късно всички се събират в Булдогс Банк.
Какво става с тези деца под грижите на Алис Голдбъргер, с тези младежи, оцелели от Холокоста, за които Великобритания трябваше да бъде само временно убежище? От шестте малки деца, пет са осиновени сравнително скоро (въпреки че родените в чужбина деца не са имали законно право да бъдат осиновявани във Великобритания чак до 50-те години). От децата на възраст между 4 и 10 години, които пристигат на рождения ден на Алис през 1945 г., едно момиче е намерено от своите чичо и леля и отива да живее при тях – въпреки че дълги години се вярва, че те всъщност са нейните баща и майка. Едно момиче има изразени проблеми в развитието и в крайна сметка е изпратено да живее в специализиран дом за деца с обучителни затруднения. Едно момиче е осиновено.
Останалите, две момчета и четири момичета, остават с Алис, както и няколко от децата, които пристигат през 1946 г. Всъщност някои остават с Алис, дори когато собствените им родители се появяват живи – те вече имат ново семейство. И въпреки настояването на Министерството на вътрешните работи, че престоят на децата във Великобритания е временен, повечето продължават да живеят до края на живота си там. Алис се бори за правото им да станат натурализирани граждани, и те получават гражданство през 1954 г.
