Ярки факти за елемента неон

Повечето от нас чуват за неона предимно или дори само в контекста на ярки цветове и неоновите надписи. Но като че ли не се знае толкова много за самия елемент, който учените успяват да изолират за първи път през 1898 г.

Ето сега няколко факта за неона – съкратено Ne и под номер 10 в периодичната таблица – които може да ви изненадат.

Елементът неон не е първото голямо откритие на Уилям Рамзи

Сър Уилям Рамзи вече е имал няколко елемента зад гърба си по времето, когато той и колегата му британски химик Морис Травърс стават първите учени, които изолират неона. През 1894 г. той и физикът Джон Уилямс за първи път изолират аргон от въздуха. След това, през 1895 г., той става първият човек на Земята, който изолира хелий. Но е имал предчувствие, че може да съществуват още благородни газове, и през 1898 г. заедно с Травърс изолират за първи път неон, криптон и ксенон. В резултат на откритията си Рамзи получава Нобелова награда за химия през 1904 г.

Той е един от благородните газове

Съществуват седем благородни газа: хелий, неон, аргон, криптон, ксенон, радон и оганесон (синтетичен елемент). Подобно на другите благородни газове, неонът е безцветен, без мирис, без вкус и при нормални условия е незапалим. Той е силно нереактивен – всъщност най-малко реактивен от всички благородни газове – и не образува химични връзки с други елементи, така че няма негови съединения. Именно тази нереактивност прави неона толкова полезен в електрическите крушки.

Името означава „нов“

С изключение на хелия, имената на всички благородни газове завършват на -он. Думата „неон“ идва от гръцката дума за „нов“, νέος.

Той се извлича от въздуха

Неонът е един от най-разпространените елементи във Вселената – звездите го произвеждат, той е един от компонентите на слънчевия вятър и се намира в лунната атмосфера. Но е трудно да се намери на Земята. Има от него в земната мантия, както и в малки количества във въздуха, откъдето го получаваме за търговски цели. Сухият въздух съдържа само 0,0018% неон, в сравнение с 20,95% кислород и 78,09% азот, както и следи от други газове. Използвайки процес на редуващо се компресиране и разширяване на въздуха, учените превръщат повечето от тези газове в течности, отделяйки ги за промишлена и търговска употреба. (Течният азот, например, се използва за замразяване на брадавици и за готвене на студени ястия, наред с други приложения). В случая с неона това не е прост или ефективен процес: за производството на 1 килограм са необходими 88 000 килограма течен въздух.

Той свети в червено

Въпреки че свързваме неона с цял спектър от ярки, цветни светлини, самият неон свети само в червеникаво-оранжево. Знаците, за които мислим, че са само „неонови“, често всъщност съдържат и аргон, хелий, ксенон или живачни пари в някаква комбинация. Сами по себе си тези газове дават различни цветове – живакът свети в синьо, хелият в розово-червено, а ксенонът в лилаво. Затова, за да създадат гама от топли и студени цветове, инженерите ги комбинират по различни начини или добавят покрития към вътрешността на осветителните тръби. Например наситено синята светлина може да е смес от аргон и живак, докато червената вероятно е смес от неон и аргон. В зависимост от цвета някои от знаците, които наричаме неонови, може дори изобщо да не съдържат неон… (В днешно време също така много знаци се произвеждат със светодиоди в тръбите, а не с инертни газове).

Бързо се превръща в елемент на осветлението

От самото начало Рамзи и Травърс знаели, че неонът свети, ако влезе в контакт с високо напрежение от електрически ток. Всъщност Рамзи споменава неговата „блестяща пламтяща светлина, състояща се от много червени, оранжеви и жълти линии“ в лекцията си по повод Нобеловата награда. Скоро френският инженер Жорж Клод започва да се опитва да я използва за търговско осветление като разработва нов процес за втечняване на въздуха и разделяне на различните му компоненти в промишлен мащаб. Неговата компания L’Air Liquide започва да продава течен кислород, но Клод открива и начин да печели пари от един от страничните продукти на процеса – неон. Той го поставя в дълги стъклени тръби, които са снабдени с електроди и първите светещи неонови тръби дебютират в Париж през 1910 г., а през 1912 г. продава първата си неонова табела. През 1915 г. получава американски патент за неоново осветление и натрупва цяло състояние.

Не елементът не е само за знаци

Неонът се използва и в лазери, електронно оборудване, водолазна екипировка и др. Той е високоефективен хладилен агент и се използва за охлаждане на двигатели, енергийно оборудване и свръхпроводници, наред с други неща.