Изкуство ли е изкуството на изкуствения интелект

Там, където Матис и Пикасо са използвали четки, пера, глина и други по-познати (и тактилни) средства, изкуственият интелект използва код, за да създава шедьоври. И това предизвиква голям интерес. През последната година изкуството, генерирано от ИИ, попадна в заглавията на вестниците: имаше редица изложби на творби с негово участие или изцяло негови, а някои от работите му спечелиха и конкурси.

Но възходът на изкуствения интелект не е приет добре от всички. Идеята машини да създават изкуство – нещо, което обикновено се смята за „човешка“ дейност, може би най-човешката – е противоречива, особено сред арт общността. Съществуват опасения, че ИИ може да лиши от работа хората на изкуството, да въведе усложнения, свързани с авторските права, и са изразени аргументи, че технологията не притежава емоции или оригиналност, за да създаде истинско изкуство. 

Всичко това поражда въпроса: Дали изкуството, създадено от ИИ, въобще е изкуство?

Както винаги, и от двете страни на спора има силни чувства, но в много платформи в момента преобладават настроенията срещу ИИ: Негови произведения са забранени в сайта за снимки Getty Images например, както и в групата „Изкуство“ в сайта Редит. Неотдавна всъщност човек-художник беше изпъден от групата заради опит да публикува собствена творба, която обаче модератор на платформата реши, че изглежда като създадена от ИИ.

Въпреки това ИИ продължава да създава произведения – ако можем да ги наречем така – така че къде се вписват те в този постоянно променящ се пейзаж на изкуството на 21-ви век?

ИИ „художници“

Въпреки това, което може да си помислите, изкуството, създадено от изкуствен интелект, в никакъв случай не е нещо ново.

„ИИ съществува от повече от 60 години и хората работят с него в артистичен план от почти толкова време“, казва професор Джон Маккормак, художник, изследовател в областта на компютърните технологии и директор на SensiLab в университета Монаш.

Но през последните години се появиха все повече алгоритми за генериране на изображения или, ако предпочитате, ИИ „художници“. Много от тях използват техники за дълбоко обучение, за да генерират изображения въз основа на текст, предоставен от потребителя.

През 2021 г. разработчиците от OpenAI пуснаха DALL-E – система, обучена с милиарди изображения и описания да създава свои собствени изображения от текст. Миналата година те пуснаха нова и подобрена версия, DALL-E 2, която стана достъпна за широката публика през септември.

След DALL-E 2 се появиха няколко други подобни генератора на изображения: Midjourney (картинки от когото виждате в тази статия), Stable Diffusion и Imagen на Google Research, макар че не всички са достъпни за обществено ползване.

Само с няколко думи тези технологии могат да създадат удивителни изображения. Те обаче са обучени на вече съществуващи произведения на изкуството, което кара мнозина да се запитат дали изкуственият интелект е способен на творчество и оригиналност, или просто може много добре да подражава. Съществува и потенциален правен дебат: ако технологията е силно повлияна от или използва творби на други художници без съгласие или компенсация, може ли това да се счита за нарушение на авторските им права?

Освен това съществува и спорът кой е създал произведението и следователно кой трябва да получи признание: машината или нейният потребител.

„На този етап от развитието на изкуствения интелект бих казал, че хората създават изкуство, а изкуственият интелект работи като инструмент, който може да им помогне в това начинание“, смята Маккормак.

„В ограничен смисъл този софтуер действително е създател на изображението. Но просто да създадеш нещо не го прави непременно изкуство.“

Какво е изкуство?

Тогава какво, ако не способността да се създава, прави нещо изкуство и някой или нещо – художник?

„Това е прост въпрос със сложен отговор“, казва Маккормак. Не на последно място, защото той е уникален за всеки човек: това, което един човек смята за изкуство, не е задължително да съвпада с определението на друг човек.

Доста досаден за всеки, който се опитва да отговори на този въпрос, е и фактът, че определението за изкуство е променливо и се развива заедно със заобикалящия го свят. „Това, което смятаме за „изкуство“ днес, не е същото, каквото е било в миналото, така че значението на думата и това, което включваме в тази категория, непрекъснато се променя.“

Вземете например фотографията. „Преди един век фотографията (тогава съвсем нова технология) не се е смятала за изобразително изкуство и са необходими десетилетия, за да бъде приета и призната за художествено средство“, казва Маккормак.

Или „Фонтанът“ на Марсел Дюшан. Подписаният порцеланов писоар, може би най-противоречивата творба на ХХ век, е отхвърлен от Дружеството на независимите художници през 1917 г., защото не е истинско изкуство, което предизвиква масов дебат около въпроса „какво прави нещо произведение на изкуството?“

Според определението на речника Merriam-Webster изкуството е, наред с други неща, „съзнателното използване на умения и творческо въображение, особено при създаването на естетически обекти“.

Според Маккормак: „Изкуството, както го възприемаме днес, изисква предаването на нещо между художника и публиката, като това може да бъде идея, емоция, концепция или чувство. Като цяло то има характеристики на намерение, автономност и автентичност.“

Но това не означава непременно, че трябва да бъде създадено от хора…

„В широк смисъл смятам, че има такова нещо като нечовешко изкуство, за което свидетелстват неща като брачното поведение на някои птици (например, строежът на гнездо, ухажорските танци…). Някои животни (като слонове или шимпанзета) могат да бъдат научени да рисуват и всъщност допри изглежда, че изпитват някакво удоволствие и интерес да го правят. Този вид „изкуство“ обаче не е същото като изкуството, създавано от хората“, казва Маккормак.

Дали изкуството, създадено от изкуствен интелект, е изкуство?

Ако животните могат до известна степен да създават изкуство, какво да кажем за ИИ? Способна ли е една машина да прояви намерението, самостоятелността и творчеството, необходими за създаването на нещо наистина автентично?

Без съмнение изкуството, създадено от ИИ, е способно да ни накара да почувстваме нещо: фурорът, който ни накара дори да зададем този въпрос, е доказателство за това. Но макар да е в състояние да предава идеи и да предизвиква чувства у публиката си, то не притежава съзнанието, необходимо да направи това с намерение или автономност, което означава, че не отговаря на определенията на Merriam-Webster и Маккормак.

„Ние ценим изкуството и творчеството, защото то има качества, които го правят специално – изисква автентичност, оригиналност, често големи умения и виртуозност, дълбоко човешко разбиране и може да предава дълбок смисъл. Сегашните системи за изкуствен интелект и машинно обучение не притежават нито едно от тези качества, те са просто добри имитатори, които де факто паразитират върху човешката култура“, обяснява Маккормак.

„Не ги възприемам като творци. Но, разбира се, човек може да ги използва, за да създава изкуство.“

А хората, както знаем, са способни на всички тези гореизбртоени неща и следователно са способни да създават изкуство. Освен това ние сме отговорни за създаването и управлението на самия ИИ, който генерира изображенията. Може да се kave, че текстът, който човек пише, за да създаде картинка със софтуер като DALL-E 2, е „сравнително общ и минимален откъм детайли“, казва Маккормак – но все пак са били необходими много усилия от страна на хората, за да се стигне до това положение.

„Човешки художници са предоставили данните за обучение, човешки инженери са написали и проектирали софтуера, човек стартира софтуера и го контролира, за да го накара да генерира нещо. Човекът избира кои изображения да покаже и кои да пренебрегне. Нещо повече – хората добиват суровините, които отиват за направата на компютрите, които работят със софтуера, и цялата друга инфраструктура, която подпомага използването му.“

Следователно създаването на изкуство, генерирано от ИИ, би могло да се възприеме като човешко начинание, като алгоритъмът служи само като средство за човешкото творчество. И ако произведението на изкуството е създадено с човешка целенасоченост, защо то да не се счита за изкуство?

Настоящите инструменти позволяват на хората творческа достъпност и способност, което е огромна притегателна сила за тези, които искат да експериментират с изкуство с изкуствен интелект. „Много бързо, лесно и евтино е да създадете свое собствено впечатляващо цифрово „изкуство“, което да изглежда добре“, казва Маккормак. „Но това чувство на способност се изчерпва много бързо, когато видите, че всеки може да направи същото и че много от „изкуствата“ изглеждат подобни едно на друго. Въпреки това някои художници са успели да създадат новаторски и оригинални творби с помощта на изкуствен интелект. И тъй като, без съмнение, технологията се усъвършенства, както и способността ни да я използваме, броят на художниците и техните успешни произведения на изкуството трябва само да се увеличава.“

Както вече установихме, изкуството е субективно и определението му е пластично: това, което се счита за „изкуство“, се е променяло преди и почти сигурно ще се промени отново. И така, кой може да каже, че един ден с изкуственият интелект няма да стане същото? Модерна технология, която отразява еволюцията на едно модерно общество. Случвали са се и по-странни неща… например, порцелановият писоар.