Трудното раждане на руската артилерия и експерименталните оръжия на Руската империя

| от |

Артилерията е ключов елемент за постигането на победа. Всяка армия, която разполага с добра артилерия, спокойно може да се смята за победител, но само при условие, че знае как да я използва. Архивите доказват това, а и в Балканската война се смята, че родните офицери движили артилерията напред по нападателната линия, оставяйки пехотата да я следва, довършвайки всичко останало. Това мистично оръжие пристига много късно в родната армия, но можем да забележим, че Руската империя е разполагала с тежка артилерия още през XIV век. Появата на такава е възможна с помощта на чужда намеса. Архивите показват, че битката за Казан е била успешна, едва след като Иван Грозни е впрегнал тежката артилерия. За нейното управление и работа, са повикани чужди военни инженери – предимно италианци и германци, зачислени в руската армия.

Около 1480 г. принц Иван III от Москва, успява да спре Хан Акхмат от Златната орда, използвайки тежката артилерия. Командир на това подразделение е Аристотел Фиораванти – италиански инженер и за мнозина – гений. Връщайки лентата още по-назад, откриваме, че Москва е била опазена от хан Токхамиш, използвайки артилерия, включително и огнестрелно оръжие. Създаването на барут в Руската империя е започнало около XIV век, но преди това е било закупувано. Впрочем, ханът успява да вземе Москва, но това отчасти се дължи на факта, че руската оръжейна система не била особено добра. След като руските инженери все още нямали познанията, царете започнали да правят това, което всеки друг човек прави – внася оръжие от индустриално по-развитите страни. В този случай ефективни оръдия са доставяни от Полша и Германия в края на XIV и началото на XV век. Още в началото на XV век ще открием, че няма руска крепост без подобна защита.

С разглеждането на конструкцията, повечето инженери правят опити за копиране на техниката. Създаването на топове е сложна задача, докато в Европа се използва кован бронз, руснаците решават да заложат на ковано желязо. Първите опити са неуспешни, поради простата причина, че повечето модели не са херметически затворени. Аристотел е поканен в руския двор и започва да обучава инженерите как да правят по-ефективен барут. Италианецът среща някои проблеми, но след като заплатата му най-вероятно е една от най-високите в империята, успява да привлече и други инженери и производители на оръжие, с които да се постави началото на една много дълга и интересна сага. Освен създаването на оръжие, мъжът инвестира време в обучение за употреба на топове и транспортирането им. Той е командва артилерията на Новгород през 1479 г.

Архивите ще посочат, че оръдията не са имали и минутка почивка, а са отбранявали крепостта непрестанно под командването на Аристотел. В средата на XVI век ще открием, че Руската империя има активна оръжейница, която проектира нови модели и разработва нови идеи. Създава се Министерство на оръдията, което да поставя определен контрол върху разработката на оръжие в Кремъл. Андрей Чохов се оказва един от най-добрите руски инженери и в своята кариера успява да разработи повече от 20 типа оръдия, както и друга военна техника. Остава известен в историята с така наречените царски топове, чийто размери не само не са копирани, но и най-вероятно са помогнали за поставянето на рекорд в категорията „Оръдие с най-голям калибър“. По това време царят не искал оръдие, което да се използва в боя, а такова, което да постави пред двореца, за да може да респектира гостите си. Творенията на Чохов и до днес стоят там.

Още по-добрата новина е, че неговата школа успява да извади и следващото поколение майстори. За съжаление, пълният арсенал от царски топове е редуциран, след като по времето на Петър Велики има сериозна нужда от желязо и бронз за създаването на по-качествена артилерия, която да се използва във Великата Северна война. И докато някои от инженерните творения успяват да се наложат и дори да бъдат стандарт, други нямат точно този успех.

Такъв пример може да е окопното оръдие. То не е изобретено от руснаци, оригиналният автор е Фридрих Геткант – немец, който служи в полското разпределение. Докато рисува идеята за своето оръдие, същият се консултира с ученици като Ханс Тимсън. Няколко години по-късно, Ханс се намира в командването на полковник Баумън в Москва и именно там ще разкрие тайните на Геткант. Руският артилерист Алексей Лобин по-късно решава да тества тази идея, като копае огромна яма, в която да постави оръдието. След заравянето на оръдието, вътрешността се пълни с барут, а след това с бомби, камъни и други тежки материали. Оръдието използва по-дълъг фитил, който след детонация изпраща частиците далече и ги разпръсква във въздуха, създавайки неприятен дъжд от камъни. Общото тегло на един заряд е междо 16 и 32 килограма.

След определен брой изстрела, отново следва калибриране, както и проверка на самата сърцевина, която може да понесе щети. Докато повечето оръдия и артилерия днес, могат да използват най-различни методи за изчисляване на целта, окопното оръдие изисквало правенето на изчисленията преди закопаване. Ето защо и една от най-честите военни тренировки е копаенето на оръдие и точното поставяне за изстрел. Според бойната слава на тази военна техника, единствената употреба е между 1674-1676 г. с нападението на манастира Соловетски. Позициониран на малък остров, същият не позволявал транспорта на големи бронзови оръдия, които вече били налични във въоръжението на царската армия. С помощта на 6 окопни оръдия, няколко кофи пирони и камъни, въпросният манастир бил предаден. Що се отнася до тайната и употребата, указанията за работа били изгубени към края на XVII век.

Друго тайно оръжие, използвано от руската армия, са дървени ракети, забелязани около 1674 г. в обсадата на Чигирин. Алексей Лобин пише за тях, че са изобретени от неизвестен чуждестранен майор на руска служба. Той създал дървени конусни, наподобяващи ракета, но в задната им част слагал различно количество барут. Не очаквайте детонация в толкова ранно време. Въпросните с размери около 6 метра всеки, били използвани, за да прелитат над крепостните стени и да правят пожари. Поради наличието на много сериозен пушек, хората отвътре не успяват да ги изгасят на време. Самите ракети не са летели със собствена тяга, най-вероятно са хвърляни с катапулт и са се разпръсквали върху сградите, създавайки главоболия. Някои секретни оръжия изпреварват времето си, но други се нареждат в сферата на научната фантастика.

При обсадата на Казах, Иван Грозни пристига с армия от близо 150 хиляди души. Стените на крепостта са направени от дърво и камък, като височината им е повече от 9 метра. Превземането на тази крепост ще изисква нестандартни решения. Добрата новина е, че руският цар вече разполагал с артилерия и време. Второто е необходимо, след като доставката на 150 оръдия от Москва отнело около 3 месеца и допълнителни 7 дена, за да се сглоби. След няколко седмици в обстрел, стените все пак устояли на тежките удари. Точно по тази причина се ражда и следващата идея – създаването на артилерийски кули, подобни на тези за прескачане на стени. С помощта на дървесина от близката гора, както и малко помощ от италиански и немски артилерийски инженери, Иван Грозни успява да създаде една от първите най-ранни версии на танка. Качени на височина, същите позволявали обстрел отвъд стените. Иван Грозни ги позиционира на около 6 метра и така на безопасно разстояние започва да унищожава врага. Цялата обсада продължава около 32 дена след доставката на артилерията.

Нека не забравяме и една много важна подробност – всичко ново е добре забравено старо. Легендарната руска „Катюша“ може да бъде точно този пример. Макар и да успява да се наложи в редица ключови сражения, нейният оригинален създател е Андрей Чохов – същият, който създава и огромните топове. Някъде през 50-те години на XVI век ще скицира така наречената „Сорока“. Оръжието представлява няколко пушки, наредени в редица и готови да стрелят едновременно. Идеята била, че след тежката артилерия, когато крепостните стени паднат, това оръжие ще бъде позиционирано на пролуките, за да посрещне пехотата. Във всяка крепост, по време на първия Романов, подобно оръжие се среща във всяка ключова точка на Руската империя.

През 1588 г. Чохов създава сорока с около 100 дула, а общото ѝ тегло е около 5283 килограма. Логично е, че не говорим за леко оръжие и точно по тази причина се бетонира и използва за защита. Сорока стреля нещо с много различен калибър, историците я описват като малко оръдие, което може да обстрелва с малки снаряди около 200 грама всеки. Въпросните са били предназначени за посрещането на евентуални кримски татари, но след като те така и не се впускат в нападение, същите най-вероятно са претопено по време на управлението на Петър Велики.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Трудното раждане на руската артилерия и експерименталните оръжия на Руската империя

Повече информация Виж всички