Световната здравна организация (СЗО) публикува нов доклад, в който за първи път се дава единно определение на това какво означава, когато дадена болест се разпространява по въздуха. СЗО работи с четири големи световни здравни агенции и се консултира с десетки индивидуални експерти, за да изготви доклада, който трябва да помогне да се избегне ситуация като тази в началото на пандемията COVID-19, с остри спорове относно терминологията.
Какво имаме предвид, когато казваме „въздушно-капков“
За повечето хора обозначаването на дадена болест като „въздушно-капкова“ означава просто, че можете да я хванете по въздуха. Но това на пръв поглед ясно понятие е било предмет на много дискусии и дебати през годините, не на последно място през първите месеци на пандемията.
Проблемът се дължи на факта, че има няколко различни начина, по които болестите могат да се разпространяват по въздуха.
В миналото се правеше разграничение между два вида частици, разпространяващи се по въздуха. „Респираторни капчици“ – по-големите частици, които се отделят, когато заразено лице кашля, диша, киха или дори просто говори. Те могат да бъдат вдишани, ако имате близък контакт със заразен човек, или могат да паднат върху повърхности и да ги замърсят. „Аерозолите“ от друга страна са по-малки – с размер под 5 микрометра – и по този начин се задържат по-дълго във въздуха, като така и изминават по-големи разстояния.
Когато се появи COVID, имаше всеобща надпревара да се разберат основните начини за разпространение на болестта, за да може да се насочат ефективно операциите за обществено здраве. Правилото за социална дистанция от 2 метра, миенето на ръцете и дезинфекция, имат голям смисъл, когато става въпрос за заболяване, което се разпространява основно чрез капчици. Но ако COVID може да се задържи във въздуха под формата на аерозоли, вентилацията, филтрирането на въздуха и носенето на маски може да се окажат по-разумни приоритети.
Това, което последва, както припомни главният учен на СЗО д-р Джереми Фарар на неотдавнашна пресконференция, беше силно напрегнат дебат за това дали COVID-19 да бъде категоризиран като наистина „въздушно-капков“ според старите дефиниции.
През юли 2020 г. СЗО за първи път обяви, че COVID може да се разпространява чрез капчици. Но това стана едва след като група експерти в областта на аерозолната наука публично се оплакаха, че нежеланието на агенцията да проучи възможността за предаване по аерозол излага хората на ненужен риск.
Нови дефиниции
Почти четири години по-късно вече е ясно, че частиците COVID-19 могат да се разпространяват на много по-големи разстояния, отколкото мнозина първоначално предполагаха, което отговаря на традиционното определение за аерозолно предаване.
За да се избегне същото ниво на объркване и потенциални рискове за общественото здраве следващия път, СЗО започна мащабен консултативен процес през 2021 г., който доведе до новия доклад. В него се препоръчва всички респираторни капчици, независимо от техния размер, да бъдат наричани занапред „инфекциозни респираторни частици“ или ИРЧ. Вече може да се каже, че дадено заболяване се разпространява „по въздуха“, когато основният начин на предаването му се основава на ИРЧ.
Така че оттук нататък няма да има колебания по отношение на размера на частиците.