Щеше ли Титаник да потъне, ако беше ударил айсберга челно?

През 1912 г. Титаник стана най-прочутото корабокрушение в историята, след като се сблъска с айсберг. След няколко предупрежденията, които са пренебрегнати, са предприети действия за избягване на удара, едва когато един наблюдател забелязва настъпващата опасност… но вече е твърде късно.

Десният борд на кораба е пробит, което позволява 5 от 16-те отделения да се наводнят – с едно повече, отколкото корабът е бил построен да поеме. Но дали нещата щяха да бъдат различни, ако не бяха предприети действия? Щеше ли Титаник да потъне, ако се беше ударил челно в айсберга?

Едно от качествата, които печелят на „Титаник“ прозвището „Непотопяем“, е 16-те отделения в корпуса, за които се смята, че са водонепроницаеми. Смяташе се, че дори да бъде наводнен, корабът може да остане функционален, ако не повече от 4 от тези отделения се напълнят с вода. За съжаление, както разбрахме, пълнят се 5.

Това често е посочвано като основна причина за потъването на „Титаник“, въпреки че в преглед по случай 100-годишнината през 2012 г. се стига до заключението, че определянето на една-единствена причина е сложно. Това е така, защото няколко неща се объркват след сблъсъка, като например, дъното на кораба се огъва.

Има няколко съобщения за други кораби, които се опитват да предупредят екипажа на Титаник, но изглежда, че те са пренебрегнати, тъй като ледът не е сметнат за значителна заплаха за огромния кораби. Това означава, че когато наблюдателят Фредерик Флийт забележи масивния айсберг непосредствено пред себе си, е късно и да се заобиколи и десният борд е ударен, а корпусът се огъва, позволявайки на водата да нахлуе в отделенията.

След като 5 от отделенията са пробити, корабът поема вода, носът се потопява и кърмата се издига във въздуха. В крайна сметка корабът се счупи на две и носът е потопен изцяло, а въздухът, задържан в кърмата, я издигна вертикално, преди и тя да потъне в дълбините.

Аризона – 450-метров кораб – през 1879 г. също се удря в айсберг, но с носа напред – и не потъва, а плава още 50 години. Друг кораб, Грампиън, също оцелява след челен сблъсък през 1919 г. Двата кораба в никакъв случай не се измъкват невредими – но не потъват.

Според канала Oceanliner Designs в YouTube сложната стоманена структура като пчелна пита в кърмата на кораба теоретично би могла да предостави достатъчно еластичност, за да понесе удара, без да се разпадне незабавно.

Сгъването, което се получава, когато корабът се удари челно в неподвижен обект по този начин, се нарича телескопиране и в историята се е случвало с много кораби, без те да потънат. И мнението, че на Титаник е могло да му се размине, е споделено от Едуард Уайлдинг, заместник на Томас Андрюс в отдела за проектиране на кораба.

Ето откъс от разследването на корабокрушението от британския комисар, ден 19:

Комисарят: Искате ли да кажете, че ако този кораб се беше забил в айсберга откъм носа, щеше да се спаси?

Едуард Уайлдинг: Напълно съм сигурен, че щеше да се спаси, милорд. Страхувам се, че щеше да убие всички пожарникари долу в пожарникарските каюти, но съм сигурен, че корабът щеше да влезе.

К: И пътниците нямаше да загинат?

ЕУ: Пътниците щяха да оцелеят.

[…]

К: Смятате ли, че ако руля не беше отклонен надясно, щеше да има шанс корабът да бъде спасен?

ЕУ: Вярвам, че корабът щеше да бъде спасен, и съм убеден в това от случая, който Ваша светлост си спомня, когато преди около 34 години един голям северноатлантически параход се блъсна в айсберг и се върна на пристанището, а се движеше бързо.

Г-н Линг: Аризона – помня го.

Според показанията на Уайлдинг, Титаник е щял да се смачка, убивайки много работници в засегнатата част на кораба, но е могъл да остане на повърхността. Разбира се, да се очаква, че капитанът ще направи такова решение пред лицето на приближаваща ледена канара с размерите на квартал, не би било разумно, но това повдига интересни идеи за конструкцията на такива огромни кораби.