Шамаренето може да навреди на социалното развитие на детето ви

Ново проучване сочи, че шамаренето на деца може да има пагубно въздействие върху тяхното социално развитие, и демонстрира как бити малчугани проявяват редица влошени социални умения в сравнение с деца от семейства, в които не ги бият. Изследването добавя към нарастващ брой доказателства, които предполагат, че физическото наказание може да има дългосрочни ефекти върху децата, които продължават и в зряла възраст.

Родителите да удрят децата си като наказание беше изключително популярна форма на дисциплиниране до последните години, когато изследванията започнаха да изтъкват редица поведенчески и когнитивни разлики при удряни децата в сравнение с неудряните. Но въпреки всички доказателства, проучване от 2019 г. показва, че пляскането не е загубило популярност като метод за наказание при много родители, като половината от родителите в САЩ са пляскали децата си през предходната година, а една-трета са ги пляскали през предходната седмица.

Сега, надлъжно изследване от университета Олд Доминиън, на деца на възраст 5-7 години, предполага, че телесното наказание може да промени социалното развитие по редица показатели, включително по-високо екстернализиращо поведение***, по-нисък самоконтрол и по-ниски междуличностни умения в детството.

„Предметът, който преподавам – „социология на благосъстоянието на децата“ – в сегашния ми институт ме насочи към тази важна тема за насилието срещу деца“, казва авторът на изследването Джийхи Канг в изявление, предадено от Psypost.

„Въпреки че имах широк изследователски интерес към благосъстоянието на децата, никога не бях ходил на курс или провеждал проучване по въпроса за малтретирането им по време на обучението си по социология и демография (въпреки че някои училища имат подобни учебни програми). И така, беше смиряващо преживяване да видя колко малко знаех по тази важна тема, но сега виждам, че мога да допринеса за предотвратяване на насилието срещу деца като изследовател и учител. Моята страст е да правя повече изследвания за шамаренето, както и за други форми на насилие и да преподавам натрупаните знания.“

Проучването се стреми да елиминира възможно най-много объркващи фактори чрез съпоставяне на еднакви променливи в кохортата от 5-7-годишни деца, от които има над 17 000, които са били пляскани въобще през живота си, и над 10 000, които са били пляскани наскоро. Проучването също така изключва всяко дете, което е било пляскано повече от два пъти седмично. Общо 61% от всички изследвани децата са били удряни в някакъв момент от живота си, докато 28% – през последната седмица.

Резултатите показват, че наплясканите са имали по-нисък самоконтрол и по-ниски междуличностни умения на възраст 6-7 години, което предполага забавено развитие, което се дължи на наказанието. Тъй като честото шамарене е изключено, резултатите предполагат, че не е необходим значителен брой пъти, в които да е изпълнено това наказание, за да стане то проблематично.

Според изследването пляскането изглежда има „обратен ефект“ на това, което родителите искат да постигнат – то не осигурява на децата дисциплина, а просто спира социалното им израстване.

Денят на детето, 1928 г., в България. Текстът на плаката е Женевската декларация за правата на детето. Отпред са министър-председателят Андрей Ляпчев и митрополит Стефан.

*** екстернализиращо поведение – Екстернализиращите разстройства са психични разстройства, характерни с екстернализиращо поведение, тоест неадаптивно поведение, насочено към околната среда на индивида, което причинява вреди или по някакъв друг начин влия на нормалните му житейски функции.

За разлика от индивидите с интернализиращи разстройства, които интернализират (задържат вътре в себе си) своите неадаптивни емоции и познания, такива чувства и мисли се екстернализират (проявяват се навън) в поведението при индивиди с екстернализиращи разстройства. Затова те често се наричат разрушителни поведенчески разстройства (разстройство с дефицит на вниманието/хиперактивност, опозиционно предизвикателно разстройство и разстройство на поведението) или поведенчески проблеми, които възникват в детството.

Те обаче се проявяват и в зряла възраст. Например, разстройствата, свързани с алкохола и наркотиците, и антисоциалното разстройство на личността са екстернализирани разстройства при възрастни. Екстернализиращата психопатология е свързана с антисоциално поведение, което е различно от и често се бърка с асоциалност.