Съществува ли наистина аурата
Сред хората с вяра в свръхестественото битува убеждението, че живите същества и дори някои неодушевени предмети, излъчват цветно енергийно поле, наречено аура. Според екстрасенси и привърженици на езотериката този феномен предава най-различна информация за личността на човека, за емоционалното му състояние (а понякога и за историята му), за физическото му здраве и т.н. Някои смятат, че аурите са видими само за хора със специална дарба, докато други – че всеки може да се научи да ги вижда с подходящо обучение.
Интернет е пълен с уебсайтове, които обясняват какво представлява аурата, как да я видите, а в някои случаи дори предлагат да ви я снимат.
Но има ли някаква истина в този толкова тачен феномен?
Краткият отговор е „не“, няма доказателства, че аурите съществуват, въпреки многобройните опити за изучаването им с емпирични методи.
Терминът „аура“ идва от гръцката дума за „вятър“. За днешните вярващи аурата представлява вид жизнена сила, която прелива отвъд периметъра на кожата в облак от цветове и тонове около тялото. Според един уебсайт: „Един от начините да мислите за аурата е като за „енергията“, която някой около вас изпуска“ – вероятно се има предвид „излъчва“. Тази енергия от един човек може да ви накара да се почувствате неприятно, докато от друг може да ви накарат да се почувствате спокойни.
Обясненията какво причинява пък съществуването ѝ, са различни и често се опират на различни традиции, които включват някакви абстрактни или трудни за описание жизнени телесни сили, като например древното китайско вярване в чи или прана, което се появява в йогийските практики и индуистката литература. В много случаи тези мистични сили се смесват със съвременни научни термини като „енергия“, „вибрации“ и „електромагнитни полета“, за да образуват своеобразна лексикална супа в стремежа си да звучат достоверно или да придадат съвременен облик на старо вярване.
Една от често срещаните демонстрации в подкрепа на този феномен е фотографирането на аурата. Тази съмнителна идея е свързана с работата на Семьон Кирлиан, съветски изобретател, и неговата съпруга Валентина, които явно откриват техника за показване на аурата на човек, след като стават свидетели на лечение на пациент с високочестотен електрически генератор в болницата в Краснодар през 1939 г. При експериментите си Кирлиан успява да направи снимки с цветни облаци около обекта, които той тълкува като аура на човека.
Кирлиановата снимка на човешки отпечатък
Кирлиановата фотография, както я наричат, всъщност е била добре познато явление за физиците и електроинженерите и преди работата на изобретателя, но не е била добре позната на обществеността. По същество това е способността на електрическа искра да „прави своя собствена снимка“, докато преминава през фотографска емулсия, без да има нужда от обектив или фотоапарат.
Изследване на аурата и потенциални обяснения
Както споменахме по-горе, идеята за аурите не е нова, както и усилията за доказването им чрез обективни и емпирични изследвания.
Кирлиановата фотография е обект на многобройни изследвания, за да се докаже предполагаемата ѝ способност да улавя жизнената сила на човека на снимка, но те не са успешни. Учените са фотографирали всичко – от хора до гъби, ябълки, монети, пръстови отпечатъци, ръце и т.н. – и във всеки случай обектът, прехвърлен върху фотографската плака, е бил съпроводен от сияйни цветове около него, но тези шарки се дължат на влагата в самия обект, която се прехвърля върху плаката под въздействието на ток. Въпреки това задълбочено развенчаната кирлиановата фотография продължава да получава внимание и днес.
По същия начин са правени многобройни опити да се провери достоверността на екстрасенси, които твърдят, че могат да четат аура.
През 1990 г. Робърт У. Лофтин провежда експеримент, при който екстрасенс е въведен в телевизионно студио без прозорци, с бариера в центъра. Екстрасенсът и Лофтин са разположени от едната страна на бариерата, а след това от другата страна въвеждани няколко субекта. Задачата на екстрасенса е проста – той разполага с 3 минути, за да прецени колко души се намират от другата страна на бариерата. Той, разбира се, не може да ги види, а за да се скрият потенциалните звукови сигнали е използван бял шум. Както може да се очаква, екстрасенсът не успява да постигне резултати, които да надвишават случайността.
В друго изследване (с по-усъвършенствана методология) експериментатор се скрива зад един от четири паравана, докато група екстрасенси и контролна група неекстрасенси се опитват да го открият. Основното предположение, с което са съгласни и екстрасенсите, е, че аура се простира поне на няколко сантиметра от тялото и би трябвало да може да бъде открита от чувствителен човек. Проведени са общо 36 сесии с около 1440 опита. И резултатите отново са съвсем очаквани – екстрасенсите се представят една идея по-зле от контролната група.
Научните обяснения за твърденията на някои хора, че виждат аури, също са различни. В миналото изследователите предполагаха, че това може да става въпрос за рядка форма на синестезия – неврологично състояние, при което сетивни преживявания, които обикновено са отделни, се преживяват заедно. В този случай човек с това състояние би виждал цветове около човек, точно както други могат да виждат цветове, когато слушат музика или чуват определени думи. Последвалите изследвания обаче изключват тази възможност, тъй като не изглежда да има някаква връзка между изпитването на синестезия и аурата.
В крайна сметка може да има различни причини, поради които някой може да „вижда“ аура, но вероятно това няма много общо с мистични способности или специална сетивност. Другите фактори могат да включват изкривявания на възприятията, илюзии и халюцинации, както и други психологически фактори.
Хората действително могат да бъдат заобиколени от топлинни, електромагнитни и електростатични полета, но наистина нищо не подкрепя идеята, че имаме аура.
