САЩ и Великобритания смятат, че боя може да защити от ядрен взрив

Когато става въпрос за оцеляване при ядрен взрив, боята вероятно е последният вид защита, за който бихте мислили. Въпреки това, с появата на ядрените оръжия – и с непрекъснатото нарастват на сила им – се появява и разумният въпрос дали самолетът, от който се пуска ядрената бомба, ще успее да изпревари взрива й. Тъй като едно от ключовите изисквания за дизайна на самолет е лекото тегло, инженерите не могат просто да зазидат бомбардировачите в няколко метра стоманобетон и оловна изолация. Затова те трябва да се съсредоточат върху някакви други възможности, за да подобрят оцеляването на самолета.

Колкото и изненадващо да звучи, цветът на самолета е важен за неговото оцеляване.

Ядрената експлозия освобождава огромно количество енергия. Докато взривната вълна е опустошителна за обекти в обхвата й, топлинното излъчване от бомбата може да засегне обекти почти незабавно (тъй като се движи с приблизително скоростта на светлината) и на много по-големи разстояния. Бомба с мощност 1 мегатон може да причини изгаряния втора степен от около 10 километра разстояние. Това интензивно топлинно излъчване е именно това, от което инженерите искат да защитят самолета.

Те могат да направят малко, за да го защитят от физическата ударна вълна на ядрения взрив, но успяват да намалят интензивната и далекобойна топлинна радиация от експлозията. За целта на самолетите, които може евентуално да бъдат изложени на ядрен взрив, е дадена брилянтна бяла боя.

Инженерите се надяват, че това малко допълнение ще предостави на самолетите и екипажите малко по-голям шанс за оцеляване. Наречена „антисветкавично бяло“, схемата е вдъхновена от проучването „Къща в средата“ от 1953 г.

Това проучване се провежда на площадката за тестване на ядрени оръжия в Невада и изследва ефектите от Енкор – тест на ядрена бомба – който се провежда на 8 май 1953 г., като част от операция Ъпшот-Нотъл. Името й, Енкор (Encore), започва с буквата „E“, което показва, че взривът е бил тест за „ефектите“ й. За целта на площадката са изградени различни обекти на различни разстояния от нулата, за да се види как ще реагират на взрива.

Един от обектите, включени в този конкретен тест, са дървета, но тъй като тестовото място е в пустинята, 145 бора (Pinus ponderosa) трябва да бъдат донесени на мястото от горската служба на Съединените щати. Те са циментирани в дупки в земята, на 2 километра от взрива.

Проучването „Къща в средата“ („The House in the Middle“) се фокусира върху три къщи, които са поставени всяка в различни условия. Едната е в лошо състояние, със стари, сухи открити повърхности. Втората е в подобно състояние, но има боклуци в двора. Третата е прясно боядисана и няма боклуци в двора.

27-килотонната бомба е хвърлена от B-50 Superfortress и е взривена на височина от 740 метра. Експлозията запалва първата къща като цялото нещо изгаря. Запалват се и боклуците и поизносените и захабени части на втория дом. Третата къща обаче – прясно боядисана в бяло и добре поддържана – не се запалва.

Проучването е заснето и превърнато в документален филм от Федералната администрация за гражданска отбрана, за да покаже на гражданите колко е важно състоянието на дома им. Изследването обаче игнорира смъртоносните ефекти на радиацията, така че документалният филм скоро е счетен за безполезен. Ефектът от бялата боя обаче не е.

И скоро след това бомбардировачите от всички ядрени сили са боядисани в бяло. Отдолу яркобялата боя всъщност действа и като приемлив камуфлаж на самолета в небето, но когато се гледа отгоре, белият самолет изпъква срещу земята. За да се справят с това, някои самолети – особено съветските – са боядисани отгоре в сиво.

Тъй като ролите на самолетите и методите за доставка на ядрени оръжия се променят с течение на времето, бялата боя излиза от употреба. Освен това тя върши почти точно обратната работа на покритието на самолетите стелт.