shareit

Вулканът Пинатубо изненада първо Филипините, а след това и света

| от |

Според различни изследвания, внезапното избухването на вулкана Пинатубо може да се смята за един от най-големите случаи в историята на сеизмологията. Филипинският институт по вулканология и сеизмология ще бъде категоричен, че подобен природен катаклизъм не се е случвал в историята им. Бързата реакция позволява спасяването на повече от 5000 души, но за жалост щетите от 250 милиона долара върху недвижимото имущество не могат да бъдат спасени. В спасителната операция се включват и американските сили на ВВС от базата „Кларк“ – за щастие те са на около 9 мили разстояние от самия вулкан и могат да се притекат на помощ. Съвместната работа между американци и филипинци ще даде резултат, изготвят се планове за евакуация, които се изпълняват в рамките на 48 часа.

Тази експлозия има и позитиви, скоро се създава Американска външна агенция за помощ при еко катастрофи, която осигурява информация на страни по цял свят – уязвими предимно от експлозията на вулкани. Благодарение на различни системи за мониторинг, учените могат да реагират бързо и да посочат очакваното време за избухване. Активността на Пинатубо започва да се забелязва на 2 април 1991 г. със серия от малки експлозии – жителите успяват да видят само малки облаци пушек. В Манила д-р Реймундо Пунонгбян ще изпрати екип да разследва случващото се и да даде оценка за потенциалната заплаха. Учените поставят сеизмографи и започват да следят трусовете на земята.

Реймундо бърза да сигнализира и на друг колега от САЩ – д-р Крис Нюуол. Споделаната информация дава резултат, защото именно тя ще бъде ключова при рекордното избухване на вулкана. Само 3 седмици след първите разгледани аномалии, Нюуол ще пристигне с други учени като Анди Локхарт, Джон Пауър, Рик Хоблит и Дейв Харлоу. Тяхното оборудване е събрано в 35 камиона и тръгва от американската база. Изграждането на стая за следене на сеизмична активност в близост до самия вулкан е повече от сложна задача. Сеизмографите не спират да чертаят притеснителни линии без почивка. Американският екип от учени разполага с хеликоптер и друга спасителна техника, която да им гарантира бързото изнасяне при евентуално повишаване на риска.

Инсталират се около 7 телеметрични сеизмични апаратури, които да следят вълненията на Пинатубо от всички страни, замерват се и емисиите на сулфиден диоксид – сигурен знак, че вулканът се събира сила, за да покаже пълния си потенциал. Откриването на аномалии се смята за лесната задача, изчисляването на избухването е съвсем друга тъмна математическа територия. В този момент всички изследователи се питат дали ще има избухване и по-важното – кога ще се случи. И ако през април 1991 г. се наблюдава умерена активност, всеки ден от следващия месец ще демонстрира повишаване на стойностите и поставяне на рекорд след рекорд.

Снимка от 30-те години, преди да се отвори вулканът.

До този момент повечето апаратури са създадени, за да изчисляват трусове и друга подземна активност, но не и избухването на вулкан – всички работят на база подозрения и предишни математически модели. Вулканът в планината Света Елена ще помогне за малко по-ясна картина, която ще отговори за силата на избухването. Екипите ще започнат да разглеждат и околността около вулканичната бомба, проверяват влагата в калта, движението на пепелта и други малки елементи, които в последствие ще помогнат за спасяването на 5000 души. Според направената карта и допусканите теории, американски и филипински учени ще достигнат до заключението – Пинатубо ще избухне на 15 юни.

Същите теории посочват многократно, че всеки един сценарий ще бъде фатален, ако не се вземат предварителни мерки. Около 48 часа преди експлозията ще бъде обявена бойна тревога в американската база, която се разпростира на няколко хиляди декара в планините около Зимбабве, източно от Пинатубо. Американски военни също се намират в опасната зона – повече от 2000 къщи са построени, за да може да се отговори на нуждите на семействата, които се разпределят с военните. Там има начално училище и гимназия, мол и ресторант. Популацията на военната база може да се конкурира с тази на други големи градове във Филипините – приблизително 250 000 души.

Учените вече са успели да се срещнат с властите и да им представят плана за евакуация. Американската база също има възможност да помогне, а през цялото време следи подаваната информация. Изискването на Филипините е пълна евакуация, която да гарантира абсолютната безопасност на жителите си – те трябва да бъдат изпратени на близо 40 километра от експлозията. Около 6 юни сеизмографите вече не са необходими, трусовете могат да се усетят от жителите. Вулканът започва да бълва своя предупредителен пушек. В началото на 10 юни вече няма никакви съмнения, че лавата вече е готова за освобождаване. По това време всички самолети, включително и военни, започват бързата евакуация.

На 12 юни – денят на независимостта във Филипините – жителите виждат първия огромен облак от пепел, който ще се издигне на височина от 19 километра във въздуха. Първата експлозия е факт, а след нея ще има още една в ранните часове на 13 юни. Вече няма съмнения, че мерките за евакуиране са били правилни. На 15 юни идва експлозията, облакът пепел достига височина от 40 километра във въздуха и покрива целият регион. Огромни лавини от гореща пепел, газ и други земни фрагменти започват да се спускат по планината. Горещи вулканични парчета с дебелина от 200 метра също започват да напускат ядрото. Върхът на Пинатубо успява да се свлече с около 2.5 километра на ширина. Лавата вече не може да се контролира, но поне гравитацията е постоянна, за да може да се следи. Филипините може да се радват за доброто решение, но една беда никога не идва сама.

Тайфунът Юная също се приближава към бреговете и носи със себе си дъждове и бързи ветрове. Вместо да охлади лавата, същият природен катаклизъм ще успее да я разпръсне и да засегне други зони като Манила. Пепелта продължава да пада в Индийския океан, а по-късно сателити ще установят, че облакът е обиколил няколко пъти планетата. Само полета на около 17 пътнически самолета ще струва 100 милиона долара в щети. Засегнатите градове около Пинатубо вече живеят в пълен мрак. Освен лавата, калта от планината също набира скорост и преминава през базата с огромна сила, разклащайки сгради, взимайки със себе си военна техника и дори автомобили, сякаш са играчки. Почти всеки мост в радиус от 30 километра е унищожен.

Няколко по-малки градчета са погребани от калната маса. По това време вулканолозите си мислят, че всичко е наред и най-лошото е преминало. Тяхната радост е попарена, когато за пореден път телеметричните данни ще покажат огромен скок в трусове. Този път информацията показва, че новата вълна от кална маса, отровни газове и пепел са се насочили към тях. По това време вече няма как да се извика помощ. Единственото, което им остава е да се крият в сградата и да стоят с противогази. Опасната вълна спира на няколко километра от тях. Ефектът от експлозията е една огромна покривка от пепел и официалният цвят на Филипините е сиво.

Убити са около 840 души, повечето са открили смъртта си, когато пепелта е успяла да събори покривите на къщите им. Дъждовете ще продължат да създават опасна и отровна среда през следващите няколко години. Вулканичните наслагвания ще успеят да променят инфраструктурата на страната. Щетите са по мостове, канали, пречиствателни станции, пътища, реколта и градски зони. Дъждовете ще продължат да влошават обстановката. Към края на 1991 и началото на 1992 г. повече от 23 специалиста, включващи сеизмолози, хидрографисти и електротехници ще се опитват да помогнат.

Следите около кратера все още стоят.

Ще се работи за подпомагането на учените, които тепърва трябва да проверят кога и как ще избухне отново вулкана – заплахата още не е преминала. Към септември 1991 г. ще има още няколко избухвания, но с много по-малка сила. От юли до октомври 1992 г. лавата ще продължи да се повишава и отново ще успее да напусне вулканичното корито, но този път с много по-малко щети.

Филипините ще започнат да инвестират много в обучаването на кадри, които да следят за вулканична активност. Пинатубо се смята за спокоен и заспал, но никой не може да гарантира кога ще е следващата експлозия и до каква степен ще успее да рефлектира върху живота на околните.

 
 
Коментарите са изключени за Вулканът Пинатубо изненада първо Филипините, а след това и света

Повече информация Виж всички