Нови открития за „първия компютър“ на древните гърци – механизма от Антикитира
Открит за пръв път от гмуркачи в потънал кораб от римска епоха през 1901 г., изследователите се озадачават от механизма от Антикитира от десетилетия. Ръчното устройство датира от 2000 години и предсказва астрономически събития като движението на планетите и лунните и слънчевите затъмнения. То има изненадващо фин дизайн, с който кара много изследователи да го нарекат „първият аналогов компютър в света“.
И все пак как точно работи механизмът, все още се дискутира – особено защото от древното устройство оцеляват само 82 разглобени, частично увредени фрагмента. Скоро екип от изследователи от Университетския колеж в Лондон (UCL) предлага голяма стъпка напред: теоретичен модел за това как предната част на механизма, който показва древногръцкия модел на Вселената, би могла да работи.
В списанието Scientific Reports, водещият изследовател Тони Фрийт и неговият екип излагат решение на „сложния триизмерен пъзел“ на конструкцията на механизма, опирайки се на „комбиниране на цикли от вавилонската астрономия, математика от Академията на Платон и древногръцките астрономически теории“, за да предложат правдоподобна схема за предната част на механизма. „Нашият е първият модел, който отговаря на всички веществени доказателства и съответства на описанията в научните надписи, гравирани върху самия механизъм“, казва Фрийт в изявление на UCL. „Слънцето, Луната и планетите са показани във впечатляващ скок на древногръцкия гений.“
Устройството, открито край бреговете на остров Антикитира, някога е било съставено от над 30 блокиращи се бронзови зъбни колела, които са предсказвали фазите на Луната, затъмненията, датите на Олимпийските игри и движението на планетите и звездите. Дизайнът отразява древногръцкото разбиране за Вселената, където Земята е в центъра“, казва Беки Ферейра за Vice.
Както Джо Мърчант казва за списание Smithsonian през 2015 г., механизмът е сходен по размер със стенен часовник и някога е бил държан в дървен калъф. Неговото кръгло, подобно на часовник лице, има въртящи се, украсени с бижута стрелки, които изобразяват движението на планетарни обекти. Ползвателите му са навивали механизма с копче или манивела отстрани.
Както Иън Семпъл пък съобщава за Guardian, изследователите подозират, че устройството е било сред предметите на търговски кораб, потънал при буря през 1 век пр. н. е., на път за Рим от Мала Азия. Други учени, като например Майкъл Райт от Лондонския научен музей, в миналото са се опитвали да създадат модели на механизма от Антикитира, според Guardian, но неговото лошо състояние е направило този процес труден.
Изследователите от UCL разчитат на ключови предишни проучвания, за да създадат своя модел. Проучване от 2006 г., също ръководено от Фрийт, открива невиждани досега надписи върху повърхността на устройството, които представляват „ръководство на потребителя за механизма“ според Vice. Друго проучване от 2016 г. разкрива надписи на предния капак на устройството, които посочват 462 години и 442 години, които са древногръцките изчисления, съответно за синодичните периоди на Венера и Сатурн. Тъй като гърците вярват, че Земята е в центъра на Слънчевата система, те проследявали времето, необходимо на планетите да се върнат в същото положение на нощното небе. За да се съгласят с техните геоцентрични теории, древните астрономи теоретизират, че планетите се движат по сложни начини, понякога изпълнявайки нещо като панделка, за да попаднат на местата, които древните астрономи наблюдават, съобщава Vice.
Изследователите обаче все още не знаят дали техният модел би бил осъществим, предвид древногръцката технология по време на създаването на механизма. Предложеното от тях подреждане на кухи тръби би трябвало да се побере в пространство, дълбоко само 25 милиметра, съобщава Guardian. „Концентричните тръби в сърцевината на планетариума са мястото, където вярата ми в гръцките технологии се колебае и където моделът ни също може да се окаже съмнителен“, казва съавторът на изследването Адам Войчик, инженер по механика на UCL, пред Guardian. Съвременният производител би използвал стругове, за да издълбае метала с прецизни малки форми, но древните гърци не са имали този лукс, добавя той.
Сега екипът работи, за да види дали могат да пресъздадат вярно своя модел в реалния живот, използвайки методи, достъпни за древните гърци „Освен ако не е дошъл от космоса, трябва да намерим начин, по който гърците са успели да направят механизма“, казва Войчик на Вице. „Това е следващият етап и вълнуващото е, мисля, че това е последното парче от мозайката.“
