НАСА планира да разбие Международната космическа станция в океана

Хора живеят непрекъснато в космоса от близо 24 години – още от времето, когато астронавтът Бил Шепърд и космонавтите Юрий Гидзенко и Сергей Крикалев се качиха за първи път на Международната космическа станция (МКС) на Хелоуин, 2000 г.

Хубавите неща обаче си имат край – и сега НАСА планира края на орбиталната лаборатория на човечеството: Космическата агенция обяви в сряда, че е избрала SpaceX да разработи и построи кораба, който ще се използва за деорбитиране на космическата станция в края на нейния експлоатационен живот, като я свали безопасно на Земята.

„Изборът на американски деорбитален апарат за Международната космическа станция ще помогне на НАСА и нейните международни партньори да осигурят безопасен и отговорен преход в ниска околоземна орбита в края на експлоатацията на машината. Това решение също така подкрепя плановете на Агенцията в бъдещи да прави туристически полети в космоса и дава възможност за продължаване на използването на космическото пространство в близост до Земята“, казва в изявление Кен Бауърсокс, заместник-администратор на дирекция „Мисии за космически операции“ в централата на НАСА във Вашингтон. „Орбиталната лаборатория остава проект за наука, изследване и партньорство в космоса в полза на всички.“

Първите части на МКС са изстреляни през 1998 г. и до края на операциите през 2030 г. те вече ще бъдат в космоса с две години повече от планирания им живот. Именно заради тези части – които формират структурата на космическата станция – МКС няма да може да продължи да функционира след 2030 г.

„Голяма част от космическата станция може да бъде ремонтирана или подменена в орбита, докато други части могат да бъдат върнати на земята за ремонт и да бъдат изстреляни отново. Тези части включват слънчевите панели, комуникационното оборудване, оборудването за поддържане на живота и научния хардуер“, обяснява НАСА. „Основната структура на станцията обаче, като модулите с екипаж например, не може да бъде ремонтирана или заменена така.“

Като космическите кораби се скачват и откачат от МКС, а самата станция излиза на слънчева светлина и се скрива по няколко пъти на ден, това оказва амортизация върху нея.

„Тези сили бяха отчетени в първоначалната оценка на 30-годишния живот на конструкцията и макар че летателният опит на НАСА показва, че действителните сили, приложени към станцията, са били по-малки от първоначално предвидените, все още е налице краен срок за експлоатацията ѝ“, продължава НАСА.

Въпреки че космическата станция функционира изключително добре през целия си живот, с напредването на възрастта започнаха да се появяват течове. Сега НАСА планира края на един невероятен проект, в който пет космически агенции си сътрудничат, за да управляват лаборатория, която лети над главите ни със скорост от около 28 000 км/ч.