Холивуд често обича да напомня, че с развитието на изкуствен интелект, човечеството все по-бързо върви към своята гибел. Днес дори не подозираме колко точно от тази технология използваме в ежедневието си. Изкуственият интелект е задкулисен елемент, като неговите качества остават все още неизвестни, поне за широката публика. През 2018 г. Технологичният институт на Масачузец демонстрира уменията на машините, създавайки първия напълно роботизиран ресторант.
Технологията може да бъде използвана от всеки посетител в Бостън, а самият ресторат няма нужда от човешка намеса. Поръчката става с помощта на меню, вградено в самата маса и с помощта на тъчскрийн екран, всеки може да избере с какво да се храни. Разнообразието е впечатляващо, а най-важното е, че всички храни са биологично чисти и почитателите на веган кухнята не са пропуснати.
След избирането на ястие, информацията достига до роботизираните готвачи, които са разположени на 4 метров плот. Машините селектират необходимите продукти, които са почистени и охладени по всички необходими стандарти. Следващата стъпка е храната да се приготви по определения начин, а резултатът е завършена поръчка в рамките на няколко минути. Едва тогава направеното ястие се овкусява от човек и се носи на клиента. Въпросният ресторант се казва Spyce и може да се смята за един от иноваторите в употребата на машини за готвене. Извикани са и професионални шефове, които да подготвят рецепти за автоматизираните си колеги. През 2017 г. изследване на института МакКензи доказва, че повече от половината работа в кухнята е операция с машини и подготовка за работа.
С помощта на изкуствен интелект и малко повече наблюдение, роботите спокойно може да свърши по-голямата част от работата, освобождавайки огромно количество от персонала си. Целта на студентите от МИТ не е обаче да преобразят ресторантьорския бизнес. Повечето искали да създадат място, където студентите да се хранят на сравнително ниски цени, но без да се нарушава качеството. Точно по тази причина и мнозина работят върху автоматизирано приготвяне на бързи храни като пицата. След като храната в заведенията около кампуса не излиза на сума по-малко от 10-12 долара, при това не за най-доброто меню, студентите мислят вариант, с който да създадат алтернатива и да подобрят ефективността на дадено заведение. Не трябва да си мислим, че задачата е особено лесна.
Машините се използват в тежката индустрия и най-вероятно сме забелязали колко поточни линии съществуват именно там, ала при готвенето правилата се променят. Един робот трябва да знае как да работи със сурови материали, да познава много точно колко време трябва да обработва един продукт и на каква температура, а всичко това опира до много малките и прецизни детайли. Спокойно можем да забележим, че в природата няма нещо като два еднакви домата или две еднакви краставици, а какво да говорим за всички останали продукти? Точно по тази причина и задачата им не се смята за една от най-лесните. След приготвянето на менюто, машините се дезинфекцират и почистват самостоятелно.
По време на почивките между лекциите, ресторантът има нужда от 4-ма души, които да овкусяват и евентуално да разнасят храната до конкретната маса. Резултатът от всичко това е добра храна за около 7.5 долара. Ресторантьорите обаче знаят, че половината от задачата е именно качеството на храната, докато другата половина опира изцяло на гостоприемството и отношението, следователно са необходими и хора. Горе-долу и по това време се появява един интересен проект на Силиконовата долина. Там се ражда Пени – робот, който да носи храната и да настанява гостите. Най-вероятно мнозина ще видят прилики с по-модерните прахосмукачки, които чистят сами.
Това, което се очаква от Пени е да намали напрежението и скучното носене на храна, да позволи на персонала да бъде далеч по-приветлив и културен към клиентите на заведението и разбира се, да спести физическо натоварване. Единствената помощ, която роботът може да получава и изисква, е някой да поставя храната и да прибира чиниите след изпращането на гостите. Създателят Хуан Хигуерос смята, че с премахването на този стрес, всяко заведение може да повиши качеството си на работа и практически да избегне онова напрежение между персонала и клиентите, което сме забелязали. Най-важното е, че робите няма да искат да се делят бакшишите, които се оставят от всеки клиент, а в САЩ тази практика е повече от задължителна.
След като Пени официално работи, някои от служителите забелязват и още една подробност – по-високи бакшиши. Тайната не се крие в самия робот, а във фактът, че отношението се променя значително, а и нека признаем, подобна технологична революция може да се смята за атрактивна за клиентите, следователно колкото повече роботи има, толкова повече клиенти ще поискат да ги видят. Както се и случва в заведенията, които го използват, поне докато е все още модерен и интересен асистент.