Кой тип хора няма да оцелеят на Марс

Ново проучване проведе симулации на колония на Марс, за да определи идеалния брой жители, необходими за оцеляването на едно такова селище, като също така установява, че един тип личност вероятно не трябва да отиват на такава мисия.

Ако хората някога решат да създадат постоянен аванпост на друга планета (и не забравяйте, че хората живеят непрекъснато в космоса от 2000 година насам, така че това не е изключено), ще се сблъскаме с много неизвестни. Ново изследване, което все още не е рецензирано, се опитва да ограничи някои от тези неизвестни, като провежда множество 28-годишни симулации, за да определи какъв размер колония ще има най-голям шанс за оцеляване.

Предишни изследвания също са се опитвали да отговорят на този въпрос. През 2020 г. едно от тях определи, че 110 души е броят на хората, които могат да изпълнят всички задължения, необходими за оцеляването им, без да се надхвърля работният капацитет на всеки човек. Вдъхновен от това твърдение, новият екип направи малко по-различни предположения за живота на Червената планета, включително че колонията вече е изградена и храната, въздухът, водата и енергията могат да се произвеждат на място.

Една от основните разлики е, че те моделират колонията да получава редовни доставки от Земята, като приемат, че ще е по-евтино така, отколкото да се изпращат още хора за разширяване на размера на колонията.

Симулацията по същество задава индивидуални качества на хората и след това симулира работните им дни, както и взаимодействието помежду им.

„На всеки човек са дадени умения според с неговите граждански и военни професионални компетенции, както е в съответствие с изследване на НАСА, което анализира кои способности у хората са необходими във всички ситуации и за всички роли и тези, които ще са необходими на всички членове на екипажа по време на 30-месечна експедиция до Марс.“

Екипът също така включва и личността в своята симулация и разделя агентите на различни групи спрямо типа на личността им: Добряци, които са слабо конкурентни и слабо агресивни; Социали, които са екстровертни и се нуждаят от социално взаимодействие; Дейци, които имат „конкурентна междуличностна ориентация“ и са „фиксирани върху строги рутинни процедури“; и Невротици, които са силно конкурентни и агресивни и не могат да се справят със скуката и с промяната в рутината.

Всеки човек в симулацията има чертичка с живота – като по видеоигрите – която може да се изчерпи, убивайки го. Доставките на нови марсианци, със собствени личности, се случвава периодично, за да запълнят местата на мъртвите. Симулира се период от 28 години няколко пъти и с различен брой хора, които започват колониите, вариращ от 10 до 170 души.

Установява се, че най-малкият брой, необходим за поддържане на колонията, е 22 души, което е много по-малко от предишното изследване, което обаче не е предполагало редовни мисии с доставки от Земята, така че подобна разлика е очаквана.

Това, което изследователите не са очаквали, е била смъртността сред невротиците.

„Основното наблюдавано явление се проявява по отношение на намаляването на марсианското население“, пише екипът. „Макар че членовете на селището имат еднаква вероятност да бъдат засегнати от липсата на ресурси, аварии или катастрофи при транспортирането, марсианците с „невротична“ психология умират с много по-висока честота от тези с други психологии.“

„След като популацията им достигне достатъчно ниско ниво, населението на селището се стабилизира.“

Екипът отбелязва, че невротичните личности са страдали по време на живота в колонията, а тя се е подобрявала, когато в нея е имало по-малко хора от този тип.

„Марсианците с невротична психология, но висока способност за справяне с негативните емоции имат най-малка полза от взаимодействието с други марсианци, а са наказани най-много, ако имат ниска способност за справяне. Нашите резултати предполагат, че този ефект е двигател на намаляването на марсианското население и след като тези хора бъдат сведени до минимум или премахнати напълно, се изгражда стабилно селище.“

Разбира се, човешките взаимодействия не са толкова елементарни, колкото в тези модели, които опростяват нещата, за да се опитат да открият някакви тенденции. Провеждат се реални симулации, при които обитателите се затварят във фалшиви марсиански хабитати и се симулира животът на планетата, както и всички проблеми, които биха могли да възникнат с него.

„Подобни тестове са от решаващо значение за установяването на подходящи решения, с които да се посрещнат сложните нужди на живота на марсианската повърхност“, казва Грейс Дъглас, водещ учен в изследователската дейност на НАСА в областта на хранителните технологии в космическия център „Джонсън“ в Хюстън, в изявление от 2021 г. „Симулациите, които провеждаме тук, на Земята, ще ни помогнат да разберем и да противодействаме на физическите и психическите предизвикателства, с които ще се сблъскат астронавтите, преди да заминат.“