Когато СССР направи Формула 1
След началото на Руско-украинската война ще открием, че Руската федерация е готова да направи заместители на абсолютно всичко. Така се случи с веригите за бързо хранене, газираните напитки и всякакви други интересни марки.
Не всичко беше толкова красиво, колкото човек очакваше, например новият модел на Lada се оказа много разочароващ от гледна точка на защитите, например ще трябва да го карате с каска, защото въздушните възглавници са останали много назад в развитието на великата сила. Освен това стана ясно, че във видео ревю, водещият отдели повече от 15 минути, за да обясни колко добри са лампичките на таблото и как повече няма да изгарят. Това беше единствената екстра, която човек можеше да открие.
Създаването на заместители и преследването на западния стандарт, при това във време, когато се смята, че изтокът е по-велик, могат да бъдат открити още по време на Студената война. Причината е, че в един момент, след като всички манифестации приключат и няколко десетилетия от руски филми за великите победа, са минали, то човек има нужда от забавление. Тогавашният СССР знае, че тайната се крие в евтин алкохол, но хората искат малко повече зрелища, а такива не могат да бъдат произведени толкова лесно, все пак и партията не обича такава конкуренция.
Поглеждайки назад в историята, откриваме, че когато нищо не върви, СССР решава да копира една идея и да я наложи в Източния блок. След като автомобилната индустрия процъфтява и човек може да си закупи Лада за двойно повече пари от Форд Мустанг в САЩ, партийните лидери решили да се впуснат в дебрите на автомобилните спортове и да предложат на мераклиите една нова възможност – създаването на Съветска Формула 1. Проблемът е, че докато на запад се появяват най-различни автомобилни компании с лаборатории и свобода да създават по-добри двигатели, най-големият връх на изток ще остане добрата стара Лада.
И понеже никой не се интересува от Съветската Формула 1, самата асоциация дори не си прави труда да ги санкционира, Източният блок има ново забавление.
Не вярвахме, че дори ще можем да го напишем, но истината е, че има някои добри идеи в това състезание. СССР разрешава на всички участници да участват, стига да произведат своите собствени части от нулата. Това е добро начало, но след като са необходими донори, а СССР може да се похвали с блестящи автомобилни компании, мнозина трябва да експериментират. Най-интересното е, че идват участници от Куба и Виетнам, които с малко повече познания и високи оценки по предмети като „Труд и Техника“, са готови да участват.
Някои спонсорирани отбори могат да отидат до производител ив Естония и Металтех, за да закупят готово шаси за състезанието, но много предпочитат да направят свое собствено и да проверят силите си срещу останалите мераклии. Понякога един болид се строи повече от четири години, като трябва да приемем, че цялата тази идея е много впечатляваща, на запад е необходима година, но с помощта на компютри, технология и още много други допълнителни благини.
Логично е да се досетим, че двигателите рядко достигат до мощност от 500-600 конски сили на конкурентите от другия свят. Поставени са специални правила, които казват, че може да се използват двигатели с 1300 кубика, а единственият двигател, склонен да влезе в това изискване, е Лада 21011 с мощност от 75 конски сили. Приемете, че съветската формула е била предсказание на бъдещето, защото днес има ограничение за 1600 кубика. С помощта на малко тунинг и иновации, повечето отбори успяват да повишат теглото до впечатляващите 110 конски сили.
Окачването се взима от немските ванове и с малко адаптиране, може да се използва за състезателно окачване, докато старият Трабант предоставя щангите на кормилната система, а спирачките идват от Лада. Само гумите ще се окажат твърде неподходящи, но адаптацията на мераклиите е твърде висока, за да се откажат пред последния елемент.
След като няма много конкуренция при моторните спортове, източната формула се оказва и популярна сред зрителите. Купата носи името „Мир и приятелство“ и има своя престиж сред участниците. Повечето състезания се водят на местата, където има писти, но не винаги се построяват такива навсякъде.
Разбира се, раждат се и много добри пилоти, а културата на моторните спортове се запазва, поне до известно време. В началото на 90-те години, приказката приключва. С появата на нови части и повече възможности, някои мераклии се включват в други локални състезания. Не трябва да смятаме, че подобен формат не е бил успешен, правилото за създаване на състезателна кола е особено приятно, а наложените ограничения на околните ще гарантират, че всеки един човек може да се включи, опитайте се да постигнете това на запад, където конкуренцията е безмилостна.
