Когато американците искаха да направят изкуствени пръстени около Земята

В пика на Студената война, в края на 50-те години, всичките международни комуникации са се извършвали или с подводни кабели, или чрез йоносферата. Това притеснява армията на САЩ, защото ако Съветския съюз (или някой друг враг) пререже кабелите, трябва да се разчита единствено нестабилната йоносфера. А по това време сателитите, с които си комуникираме днес, са все още в скицниците на футуристите.

Така САЩ произвежда идеята да направи изкуствена йоносфера. През май 1963 година, военновъздушните сили на Америка изстрелват 480 милиона малки медни иглички, които временно правят пръстен около земята. Проектът се нарича Уест Форд, а инженерите, които участват в него, се надяват, че този първи опит ще им послужи за пример как да създадат постоянен меден пръстен около Земята, който ще им гарантира комуникацията завинаги.

Игличките, поставени до пощенска марка за мащаб

Проектът всъщност се оказва успешен! Въпреки че първият опит се проваля, вторият – на 9 май 1963 – минава безаварийно. Създава се специален кораб, в който игличките са пакетирани в нафталинов гел – той бързо се разтапя в открития космос и съответно ги освобождава. За да се разпръснат, тежащите общо към 20 килограма игли, отнема 2 месеца. Финалният резултат обаче е пръстен с широчина 15 километра, дебелина 30 километра, който обикаля цялото земно кълбо на височина от 3700 километра.

Самите иглички са 1,8 сантиметра дълги, с диаметър 0,0018 сантиметра и тегло от едва 40 микрограма. Те са създадени специално с идеята да бъдат половината от дължината на вълна от 8000 MHz. Така иглите ще отразяват микровълни в известна степен като диполна антена.

Малките иглички върху човешки пръст

Първият опит за комуникация чрез новия пръстен се провежда на 14 май, 4 дни след създаването му. Тогава иглите са все още нагъсто и опитът е успешен като гласовото съобщение се е приело „отчетливо“, а трансферът се е случил със скорост около 20 000 бита в секунда, което е нормалната скорост на един телефонен модем от 1992 (напомняме, че експериментът се провежда през 1962).

Но с разпръскването на иглите в пръстен, преносът на данни намалява и на 4 юни вече е 400 бита в секунда. На 2 юли експериментът е прекратен – игличките вече са на 400 метра една от друга.

Апаратът, с който иглите се разпръскват

Въпреки че експериментът постига резултат, целта му да създаде постоянен и сигурен метод на комуникация не се реализира. Той изначално среща силна научна съпротива, още когато е предложен през 50-те години.

Вярно, първоначалният пръстен е трябвало да падне обратно на земята след няколко години и след това на база него да се направи нов, по-стабилен и перманентен. Този втори пръстен най-вероятно няма да е видим през деня, но през нощта със сигурност ще закрива част от нощното небе.

Не е обаче научната съпротива това, което убива Уест Форд. През 1963 година сателитите вече стават що-годе използваеми. Разбира се, не са най-елегантните като тези днес, но в сравнение с тях проекта Уест Форд изглежда туземски. Учените и инженерите, които работят по него, до последно смятат, че негативното отношение на научното поприще е причина за прекратяването, а не факта, че има по-добър начин.

Повечето от игличките навлизат отново в атмосферата на Земята някъде през 1970 като остават невредими заради размера си. Някои предлагат няколко игли да се съберат за изследване, но цената за възстановяването им далеч надхвърля ползите от изследването. Апаратът, който ги разпръсква, обаче остава в орбита с всички космически боклук като спомен от проекта Уест Форд.