Каква е тайната на сензорно депривационната камера

| от |

Стресът се смята за един от най-бързите убийци и основна причина за по-кратък и не толкова щастлив живот. И докато имаме слогани като „Гърците са го измислили“, нека погледнем и на запад, където хора като Меган Холидей са намерили решение на един по-сериозен проблем – шумът. Популярната диджейка има собствено радио предаване и често след напрегнат ден иска да се отдаде на тишината.

Проблемът в това отношение е, че Лос Анджелис не е един от най-тихите градове. Точно тогава се появяват резервоарите за сензорна депривация. Хора като Джо Роуган не спират да ги промотират. Описанието на всичко преживяно ще събуди любопитството ѝ.

Описват тези малки капсули като върховното изживяване на медитацията, абсолютното изключване от външния свят и един незабравим шанс за човек да остане само с мислите си. Все по-често и самите лекари виждат позитиви в подобни машини. А след като йогата започва да се популяризира в цял свят, какво може да се каже за нещо, което предлага космическото изживяване.

Истината е, че докато уредите набират популярност днес, практиката е известна още от 50-те години на миналия век. Позната е като терапия на ограничена външна среда чрез стимулации. Това е и началото на сензорната депривация – идеята е, че се спират всички възприятия като поглед, аромат, слух и други. Необходимо е да се използва депривационна стая, която по-късно ще бъде капсула.

Това е изживяване, което променя мнозина и няма как да избягаме от позитивите, които се описват постоянно. Стаята за отдих включва легло и стая в пълен мрак с перфектна шумоизолация. Това е един добър вариант, но технологията се променя и в момента един от най-добрите и качествени методи включва свободно плаване на тялото. Това е възможно чрез вода. Капсулата се пълни до едно определено ниво, а след това се добавя огромно количество вода, което да поддържа тялото на повърхността.

След затварянето ѝ идва момента за затварянето на капсулата и изолирането от външния свят. Веднъж след като вратата е затворена, човек може да се отдаде на абсолютен покой, като единственият звук, който може да усети, е неговото собствено сърце. За да се реши проблемът с клаустрофобията, учени като Джъстин Фейнщайн създават специални стаи с басейни, като всички стени са звукоизолирани и не позволяват никакъв шум да влезе отвън. Контролира се светлината и температурата, но се избягва усещането за затворено пространство, запазва се само ефектът от притъпяване на всички сетива.

Какви са позитивите, най-вероятно това е задължителен въпрос. Според тези, които са прекарали около час в една такава капсула или стая, всичкият стрес и напрежение просто изчезват. За разлика от много други терапии, тук има висок процент на успеваемост. Хората със сериозно натоварване споделят, че усещането за безтегловност и носене във водата ще продължат през целия ден, доставяйки хармония. Някои от основните плюсове, посочени от различните спа салони са: успокоение и време за медитация, редуциране на стреса, повишаване на креативността, по-добър сън, възстановяване на мускулите, подобряване на имунната система и борба с депресията.

Какво е самото усещане? Всичко зависи от човека. Всеки има  своя собствена фантазия и когато остави тялото си да се носи и да не изпитва никакво напрежение, мозъкът сякаш отваря всички врати за фантазията и развитието на най-различните мисли. В случай, че дори осветлението се изключи, ефектът на безтегловност може да се оприличи само на космическо изживяване, като нищо друго на света. По-важното е, че водата се нагрява до 35 градуса по Целзий, точно колкото е температурата на човешкото тяло или поне максимално близка до него.

Някои го описват като пътешествие, други като летене. Веднъж след като мозъкът се успокои, човек може да се фокусира върху дишането си и най-странното е, че докато някои мислят, че са прекарали часове вътре, реалното време може да е около 20-30 минути. Фантазията на един човек достига до степен, в която смята, че е лежал два дена, а реално е прекарал само час. Има ли някакви рискове?

Мнозина ще кажат, че могат да се удавят и да се страхуват от водата, но при огромното количество сол и плитката вода, шансовете наистина са минимални. В определени случаи се говори дори за халюцинации, но има и чести моменти, когато човек не се чувства особено добре в мрак и тишина. Според изследователите няма много регистрирани случаи на тежки проблеми, но изследванията продължават. Изживяването е различно за всеки, но доволните от тази терапия не са никак малко. Не случайно и най-различни атлети закупуват подобни екстри у дома си.

И докато историята разказва, че американският невроучен Джон Лили е патентовал подобна камера, за да изследва съзнанието на човек, през 60-те години е променил самото изживяване, като решил да експериментира с LSD и кетамин, а след това се отдавал на много интересни сесии. На финала се наложило да отиде в комуна, но не заради камерата, а заради злоупотребата. Какво е видял, никой не може да каже.  

 
 
Коментарите са изключени за Каква е тайната на сензорно депривационната камера