Как качването на съзнанието ни на компютър може да стане възможно

През 2016 г. BBC Horizon излъчи предаване, наречено „Безсмъртният“, в което руски милионер разкри плановете си да работи с невролози, конструктори на роботи и други експерти, за създаване на технология, която ще ни позволи да качим съзнанието си на компютър и по този начин да живеем вечно.

По това време той уверено прогнозира, че това ще бъде възможно до 2045 г.

Сега обаче тази прогноза изглежда малко вероятна. Във всеки случай обаче ние все пак правим малки, но значими стъпки към по-добро разбиране на човешкия мозък – и потенциално към способността да го имитираме или възпроизвеждаме.

Емулацията на целия мозък е един от потенциалните начини за качване на съзнание. Детайлното сканиране на биологичния мозък на човека и неговата дейност би ни позволило да възпроизведем съзнанието му в компютър.

Има като цяло няколко подхода

Най-обещаващият метод е „сканиране и копиране“, при който структурата на запазения мозък се сканира подробно, като се използва например техниката на електронната микроскопия, и по този начин се събират данни, необходими за създаването на негово работещо копие.

И така, доколко е вероятно да се постигне емулация на цял мозък и евентуално качване на съзнание? В доклад, публикуван през 2008 г., изследователи от Оксфордския университет описват емулацията на цял мозък като „огромен инженерен и изследователски проблем, който обаче изглежда има добре дефинирана цел и може да бъде постигнат с развитие на настоящата технология“.

Други обаче са скептично настроени към изначалните предположения в този подход и по-специално към два от ключовите му принципа. Централно място в емулацията заема отделянето на ума от тялото – което обаче е спорен въпрос, защото мнозина смятат, че мозъкът функционира по начина, по който функционира, поради връзката си с други части на тялото и с околната среда, която усеща и с която взаимодейства. Другият съмнителен принцип е, че умът е резултат от това, което прави мозъкът. Умът ни всъщност, и особено съзнанието, могат да са (и често се смятат за) нещо по-голямо и по-ефимерно от просто функцията на биологичния мозък.

Тези нерешени въпроси сочат, че философските и научните предизвикателства на емулацията на цял мозък и качването на съзнание на компютър все още се обсъждат активно от учените. Но сред обществеността почти няма информация, че тази дискусия въобще се води и не е решена.

В рамките на докторската си дисертация Ангела Тортън проучва доколко обществото е запознато с идеята да се качва съзнание на компютъра и какво мисли за нея – например, дали човек би искал съзнанието му да бъде качено в компютър или в друго тяло и какви биха били ползите и рисковете.

В хода на проучването си тя използва няколко изследователски метода, включително лонгитюдни (дългосрочни) интервюта – интервюта с едни и същи лица в продължение на няколко години – и уебсайт, който симулира двама човека, които са качени.

Модифициране на мозъка

Невротехнологиите, или „методите за директно записване или модифициране на човешката мозъчна дейност“, бързо напредват. Примери за невротехнологии – като например интерфейси между мозъка и компютъра, както и имплантируемо устройство Stentrode, стигнагнаха до новините по-рано тази година, защото позволиха на тежко парализирани пациенти да управляват компютър чрез мислите си и да извършват онлайн дейности като пазаруване и изпращане на имейли.

Подобни разработки, заедно с напредъка в областта на изкуствения интелект (ИИ), ни позволяват да разшифроваме по-добре мозъчните вълни. Така в бъдеще те може би ще ни позволят да „записваме неща на“ или да въобще променяме мозъка.

Трябва да се въведат насоки и закони, за да се гарантира защитата на човешките ни неврологични права. Тази област, известна като „невроправа“, в момента е гореща тема в академичните среди.

Никой не знае със сигурност колко време може да отнеме имитирането на човешкия мозък. Може да са 100 години, като качването на съзнанието ще е още един голям скок. Това си е дълъг период, но не бива да забравяме колко бързо се развиха технологиите през последното десетилетие.

Например, за първи път използвахме ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) преди 50 години. В началото на тази година обаче екип от изследователи, ръководен от университета Дюк, сканира цял мозък на мишка с най-високата досега резолюция – която е 64 милиона пъти по-ясна от преди.

В момента емулацията на цели мозъци и възможността за качване на съзнание се намират предимно в научната област. Въпреки това, както вече започваме да виждаме, подобни разработки имат потенциала да променят какво означава да бъдеш човек, и като затова , тези извън света на науката трябва да имат думата.