Как един компютър открива истинската човешка любов
Стефани Капочо е интересна личност, красива дама и един от хората, които заслужават много специално място в средите на науката. Повечето учени се занимават с търсенето на лекарства, други се ориентират към създаването на технология за подобряването на живота, а има и една не малка част, която се занимава с разработка на оръжия.
Стефани има една друга съвсем интересна идея, тя не е в нито една от тези среди или поне не може да се смята като учен, който ще предостави на света ново решение. Нейната тема за докторска дисертация е изследването на невро науките и търсенето на тайната на любовта.
Още тук може да бъдете сигурни, че със същият успех един учен ще трябва да се опита да докаже така нареченото Диофантово уравнение, което и до този момент не може да бъде решено, а наградата от 1 милион долара стои. Стефани решава да се захване с точно толкова сложна задача. Истината е, че е доста трудно да се открие конкретна връзка между привличането между двама души, а сега си представете, че трябва да изразите всичко това в математическо уравнение.
Освен оригинална идея и твърдение, че това може да се смята за напълно невъзможна мисия, нека обърнем внимание и на факта, че повечето колеги на тази дама не спират да се шегуват и да смятат, че е готова да прекрати опитите си за докторска степен с подобно излияние. Никой нямало да инвестира в тази идея и още по-страшното, никой нямало дори да публикува този труд, ако изобщо се стигне до такъв.
След като четете тези редове, замислете се дали не е успяла. Математическото уравнение на любовта щяло да се смята за захарния памук на математиката. Романтиката и привличането нямало да бъдат приети сериозно. Мнозина не спират да твърдят, че това е нещо елементарно и смешно, няма дори да се разгледа като научен проблем, но дали наистина е така? Замислете се, ако може да изчислите шансовете си с партньора и математиката сподели, че най-вероятно няма да се задържите много дълго, бихте ли инвестирали време?
Да, хубавите моменти няма да бъдат малко, но ако могат да се заменят с нещо, което ще е в пъти по-добро и трайно? С други думи, бихте ли се примирили с нещо близко до най-доброто, но не и най-доброто за вас самите? Формулата на солта може да е елементарна, но за всичко останало си има доста методика. А сега нека помислим и за още един факт, ако повечето хора прекарват по-малко време в търсене и могат лесно да открият истинската си любов, то това не означава ли, че ще има по-малко стрес, по-малко нерви и по-малко загуби, особено ако всичко това се плаща във време и нерви, а понякога и в пари – всякакви хора, разбирате.
И не се изненадвайте от факта, че любовта е много специален обект за науката. Редица дами в психологията ще се занимават с тайните на любовта: Лиса Даймънд, Барбара Фридриксън, Сюзън Спречър и други. Тяхната наука позволява интересни и малко по-свободни интерпретации, но не трябва да забравяме, че математиката предпочита да бъде точна наука. Стефани се опитва да разбере дали това е комбинация от базовото привличане и привързване, нещо като втора емоция или има и нещо друго. Възможно ли е любовта да има съвсем различно влияние върху средностатистическия човек.
Най-вероятно ще открием разлики на база личност, социална класа и култура, а да не говорим за пол и сексуални предпочитания. Първият опит на Стефани да предложи нещо свързано с математика и любов, веднага е отхвърлено. При второто подаване на същата тема, изследователката ще замени „любов“ със „свързване на двойки“. Една дума може да спре финансирането, но по-важното е, че изследователите знаят как да предложат информацията на своите спонсори.
Интересното е, че докато разработката продължава да върви, Капочо се радва на много внимание от пресата, а около 14 февруари винаги има някой друг мераклия, който да подпомогне идеята. Интервюта идват от научни издания, включително National Geographic. След първите няколко интервюта и материали по темата, повечето учени са готови да приемат идеята малко по-сериозно, но прякорът „Д-р Любов“. Освен тях ще се появят и студенти, които искат да участват в този научен труд.
Очевидно е, че докато математиката не иска да приема толкова лесно любовта, всеки друг млад изследовател ще е готов да вложи усилия. През 2006 г. Стефани се мести от Женева в колежа Дортмунд в Ню Хемпшир. Там се занимава с друго изследване в психологическия департамент, фокусирайки се върху човешкия мозък. Нейни колеги са Скот Графтон и Майкъл Газанига. Това е нов език и нова култура, както и нов климат, който може да помогне малко повече за стоящата тема.
Интересното е, че още преди да има много информация, студентите в Дортмунд са чули за така наречената любовна машина и искат да я използват. Въпросната има друго научно име, използвано за спонсорите и критиците, които не искат да повярват, че науката може да има интерес от нещо толкова съкровено. Става въпрос за „Система и Метод за засичане на специфични когнитивни-емоционални състояния в даден обект“. Любовната машина е далеч по-приятно име.
Стефани е разработила 10-минутен тест, в който повечето студенти вярват и може да им даде посоки дали наистина има някаква близост в интелектуално естество, привличане и разбира се – потенциална дълготрайна романтична връзка. Много често тя ще забележи, че студентките винаги са разкъсвани между колегата с фигура на Аполон и онзи странен гийки очилатко, който винаги може да пусне чаровна усмивка. Програмата очевидно може да намери място във всяка една емоция и да им позволи да разберат на кой кон да заложат в това странно състезание.
Много по-късно Стефани ще признае, че и се наложило да създаде джаджа за срещи, достъпна за студентите. Преди да пристигне в САЩ, дамата е изследвала пациенти, използващи силата на позитивните емоции. Един такъв е Хюгет, който използва любовта към рисуването, за да се пребори с големите щети, нанесени при последният тежък сърдечен удар. Всеки път, когато пациентът рисува, неговият говор се подобрява, ръцете спират да треперят толкова и най-важното, фантазията работи изключително добре върху платното. Стефани ще търси и други интересни предложения, които да използват този оздравителен метод. Любовта може да се възроди в много други есенции от живота – спорт, кино, книги и други. Дали наистина любовта може да се използва като добро лекарство?
Повечето учени по това време се занимават с тъмната страна на човешкото съзнание – негативното влияние на един или друг фактор. Дори учените в Женева залагат на негативните стимули и скоростта, с която се активират някои дялове от човешкия мозък. Следи се подсъзнанието и неговото влияние при показването на снимка на змия или паяк. Древните гърци използват думата „алмонд“ – защото говорим за нещо малко с овална форма – амигдалата е заровена пот церебралния дял и се смята за една от най-старите известни части в мозъка.
Фокусът ѝ е насочен към лимбичната система, която от своя страна обработва всякаква информация със скоростта на светлината. Точно това се опитват да разберат повечето изследователи – какво ще се случи, когато информацията достигне до тази точка и как ще реагира тялото. От еволюционна гледна точка е напълно нормално да откриваме будно състояние при наличието на заплаха. Негативните стимули са от особено значение и най-вероятно са ни помагали да оцеляваме през последните години. Един човек в джунглата, открито море или в бедстващо състояние, най-вероятно ще преработи точно тази точка от мозъка си. Било е достатъчно за първобитните хора да чуят някакъв звук и да се подготвят за битка – все пак те не са живели в безопасна среда и почти всичко е било техен враг.
Еволюцията на това състояние е описана от д-р Джоузеф Леду, който нарича този процес „бавният път“ – директен емоционален път, който трябва да събужда веднага защитните реакции с една по-будна мисъл. Представете си експресна жп линия, която да свързва очите и амигдалата, а след това да задейства хипоталамусът, който да ни подготви за бой. Така тялото ни минава в състояние на военна отбрана.
Всичко това, цялата тази магия, отнема едва една стотна от милисекундата. Съзнателното мислене може да се активира в разстояние на около 300 милисекунди или на около 1/3 от секундата. А що се отнася до подскачането и събуждането на инстинкта за оцеляване, той очевидно е светкавичен и колкото и да се опитваме да избягаме от фактите – животинската ни природа трудно може да се забрави.
Ралф Адолфс ще изследва пациенти, чиято амигдала е била унищожена в следствие на генетични заболявания. Резултатът при тях е, че не могат да изпитват никакъв страх. Резултатът от тази липса показва, че пациентът спокойно може да си навлече много неприятности, след като по никакъв начин не може да различи опаснисте ситуации от безобидните. Това до някаква степен може да докаже защо и доста хора с подобни проблеми ще се озоват в списъка на агресивни и насилствени ситуации, където те самите ще бъдат жертва.
Сензорът ни за страх работи брилянтно, но освен променящи и опасни ситуации, той започва да регистрира и някои изпъкващи фактори. Мозъкът, генерално погледнато, може да се смята за един сензор за засичане на всички промени. В безопасност, той продължава да работи, но се фокусира върху други промени, обратното вече е описано в горните редове. Амигдалата продължава да се смята за детектор на опасностите, но винаги ще регистрира и всички останали фактори в една среда – позитивни и негативни.
При тестването на пациенти с епилепсия ще открием, че повечето реагират на подсъзнателни съобщения с негативни и позитивни думи. Негативните работят правилно за амигдалата, но още по-интересното е, че позитивните също я събуждат за действие, но не толкова бързо. Скороста се измерва в стотни. Странно е да разберем, че човешкият мозък се активира малко „по-бавно“. Нуждата от любов може да не е толкова необходима, ако следваме времето ни за реакция, но със сигурност активира тялото ни по същият начин, по който и страхът. За нея може да има още един път, както би казал д-р Леду.
Това е причината и за създаването на „Любовната машина“. Нейната идея е да провери дали всички твърдения са верни. Един участник застава пред нея и започва да предоставя имената на двама души, към които има интерес. За пример ще използваме обект „А“ и обект „Б“. При стартирането на теста пред екрана ще се появяват различни думи. Докато думите блясват на екрана за стотни от секундата, в самите картини ще присъстват и имената на двата обекта. Името на първия обект може да се появи в рамките на 26 милисекунди. Това е необходимото време на мозъка да усвои подсъзнателно една дума и след това да реагира на подсъзнателното съобщение, което ще активира амигдалата и ще покаже наличието на емоции относно въпросният обект.
След това идва време за един интересен тест, който включва отделянето на истински думи от фалшиви такива. Отново времето за реакция от значение за статистическия анализ. Колкото по-бързо работи мозъкът за конкретния обект. Онзи, към когото има по-сериозно привличане, дава и по-добри резултати при отделянето на думите – около цели 20% повече. За да няма никакви грешки и да е сигурно, че това просто не е ефект от подсъзнателното облъчване, респондентът ще мине и през второто име. За да е още по-сигурно, Стефани търси истински влюбена двойка и подлага дамата на същия експеримент, но за втори обект ще постави близък приятел. Отново резултатът е идентичен и самият тест, колкото и странен да е, показва същите резултати.
И тук идва най-важният въпрос: защо? Защо започваме да функционираме по-добре, когато мислим за човекът, който обичаме? Стефани смята, че когато подсъзнателно се появи името на любим човек, то автоматично активира позитивните асоциации и действа като някаква възнаграждаваща система. Допаминът веднага тръгва в няколко зони, задейства се дишането и енергията се засилва в определени региони, носейки още повече удовлетворение от работа и изпълняване на определени задачи.
Нито един респондент не може да реши, че харесва някой повече от друг. Реакциите са изцяло подсъзнателни, за да се провери реакцията и да се избегне шансът за евентуално откриване на истината. Тестовете са създадени да разкриват истинските и автентични чувства и предпочитания. Не трябва да забравяме и още един факт, Фройд е доказал, че подсъзнанието знае всички наши тайни и ще реагира много преди мозъкът да се появи. Стефани използва същата система, за да открие предпочитанията на база пол и раса, откривайки, че отхвърлянето на определен човек е нещо, което е погребано много дълбоко в цялата история. Дори Блез Паскал ще заяви, че сърцето има свои собствени причини, останали неизвестни за неговият собственик.
Тук спокойно можем да заявим и най-важният отговор – една машина може да ни каже дали наистина обичаме един човек, но само ако сме честни и отговорни.
