shareit

Григорий Потьомкин и мистичните луксозни села за Екатерина Велика

| от |

През януари 1787 г. Катерина Велика тръгва на юг от Санкт Петербург към своите нови имперски притежания. Крим е превзет от Османската империя, както и някои от площите на Полша са готови да се огънат под казашката автономия. Пътешествието на Екатерина е впечатляващо за този период, тя трябва да покрие повече от 6000 километра и ще бъде следвана от моряци и войници. Придружаващ на тази разходка ще бъде принц Григорий Потьомкин – нейният любовник и един от губернаторите на нови територии. Катерина разполага с лична охрана, която също не е случайна – екзотично подбрани кримски татари, които някога са били забелязани на парада на гръцките жени, които тогава са облечени като амазонки.

По това време е празник на гръцката митология и жените-воини на Черно море. Потьомкин също успява да изненада императрицата с много красиви фойерверки, които успяват да изрисуват името ѝ в небето. Всички тези усилия са наистина красиви за императрицата, но самият Потьомкин използва малко измама и диверсия, за да направи една наистина красива разходка. Ето защо и целият сценарий носи името Потьомковите села. Историята показва, че по това време Украйна изобщо не е в най-цветното си състояние и ако императрицата не иска да остане разочарована, нещо трябва да се направи за нейното посещение и пиротехниката няма да помогне. Григорий създава фалшиви села и наема хора, които да вървят напред и да боядисват фасадите.

Избира се специално направен маршрут. Майстори и работници трябва да разглобят новите къщи, след като кралицата премине, да я изпреварят по обходен маршрут и да ги поставят покрай следващото преминаващо село. Селяните пък са натоварени с друга задача – да вървят напред със стадата си и да ги пускат да пасат, докато Екатерина минава със своята орда. Междувременно ситуацията в Украйна е изключително грозна, мизерията е навсякъде, но Екатерина никога не трябва да разбира. Селата на Григорий обаче може да се смятат и за слухове, които са разпространени от враговете му. Идеята на императрицата е да опознае своите хора и да се опита да разбере техния начин на живот и битие.

Григорий обаче не позволява това, особено след като при разкриване на истината, той самият може да бъде убит. Казаци и татари, като преобладаваща маса от хора, не успява да впечатли Екатерина. Тя е разочарована от тяхната идеология и агресия и бързо ги изпраща в изгнание, както и разпръсква мнозина в необятната степ. Успява да нареди депортацията на арменци и гърци, което води до катастрофални загуби на популация в Крим. Потьомкин се опитва да анексира Крим или поне да накара руската императрица да го направи, като градът можел да се превърне в разпределителна световна гара между Азия, Африка и Америка. За да не се разкрие истината, той дава много роли на местните да се представят като екзотични личности, но междувременно не можем да пропуснем и още един факт – силната агресия и омраза между различните представители и общности.

За Руската империя, Крим е ориенталска и културна зона, макар и историята да е малко по-различна. Интересно е, че амбициите на някогашната империя продължават и до днес, като някои историци не пропускат и любимото занимание за създаването на митове. Заселените казаци в Украйна наистина получават редица облаги и шанс да се наслаждават на своя собствена култура и автономия, но имат ангажимент да защитават селяните. Налага се цензура и никой не разбира, че казаците са новите феодали, които за защита ще получат значително количество капитал от своите приятели.

Един такъв човек е украинския поет Тарас Шевченко, който успява да се образова, поне до нивото на четене и писане, а след това започва да пише и да рисува. Неговият талант ще успее да го изкара от селото и дори да го изпрати в Санкт Петербург, където дори ще плати за своята свобода. Докато подобрява своите рисунки, творецът не пропуска да напомни и какво е миналото на Украйна. Неговите говорители и герои са стари брадати мъдреци, които се разхождат сами в планините, като често срещат казаци. Именно при тези срещи, се говори за Русия, Полша и османците. Така авторът разкрива някогашните украински елити и силата на страната. Разбира се, същата е заменена с настоящия елит, който бърза да се домогне до имперската столица, докато повечето селяни остават във веригите. Историята за Шевченко е епос на свободната нация и украинците трябва да се запознаят с него. И ако не го разберат, той ще бъде инструментът им за поробване.

Една от любимите поеми е „Кавказци, която се превръща в сатира за имперския поглед към мюсюлманите в Северен Кавказ – още една локация на за разгръщане. Мюсюлманите се описват като варвари, които имат нужда от християнско опознаване. Свободата е изключително опасно оръжие и за жалост дори мечтата за нея може да коства животи. Шевченко е заловен от тайната полиция и арестуван през 1847 г. Неговата присъда е десет години във военно изгнание, като му е забранено да рисува или да пише. Именно тази присъда го превръща в мъченик на Украйна и скоро думите му ще започнат да се разпространяват още по-агресивно. Един от неговите слогани е издигнат на Майданските протести през 2013-2014 г., като сигнал, че обществото няма да се предаде на правителството. Самата мисия на Шевченко е да защити историята от имперските своеволия и да не позволява бързата и културна промяна.

Самият Гогол също живее в Санкт Петербург, но не можем да забравим, че след като израства, предпочита сам да изкове своята кариера и име. Съветват го да започне да пише точно това, което разбира и затова започва да пише за Украйна. Пише писмо на майка си, която трябва да му разкаже за украинските традиции и скоро те оживяват в цели два тома, проследвайки живота на украинските селяни. За разлика от Шевченко, Гогол никога не започва да говори срещу империята, той остава много по-дискретен. Това далеч не му пречи да се подиграва на имперската тъпотия и след като знае как да използва перото – тази задача изобщо не е трудна за самия него. Някои от най-добрите му творби скоро се превръщат във филми, които се прожектират в Съветска Украйна. Една такава история е „Изгубеното писмо“.

Там двама казаци трябва да занесат писмо до Екатерина Велика. Когато обаче влизат в двореца, те предават празен плик. Всички им се смеят, докато единият казак не зашлевява плесница на Потьомкин. Оказва се, че той е просто кукла и дори не е реален. Двамата си тръгват разгневени и след като тряскат вратата силно, целият замък се разрушава – точно като селата на Потьомкин. През 1973 г. СССР забранява този филм като обиден за Руската империя. Около две години по-късно Владимир Путин ще започне своята кариера в КГБ.

Самият термин се използва като икономическа измама, която да показва развита страна, макар и същата да не е такава. На заглавната снимка ще откриете Орегон със сгради и цивилизация, макар и такива да не е имало.

 
 
Коментарите са изключени за Григорий Потьомкин и мистичните луксозни села за Екатерина Велика

Повече информация Виж всички