Предаването „Шпионин в дивата природа“ на Би Би Си демонстрира уникалните прозрения за поведението на животните, които могат да се установят със скрита камера… когато тя е скрита в препарирана версия на съответното животно.
Неотдавна „Шпионин в океана“ приложи тази тактика към морските обитатели и те бяха наблюдавани с помощта на т. нар. „шпионски същества“. Разбира се, невинаги всичко протича по план, но дори и случайностите понякога се получават добре – като например, когато една птица открадна яйце-камера и успя да заснеме страхотен кадър на колония пингвини, преди да захвърли плячката си.
Но едно е да напъхаш камера в яйце и да видиш какво ще се случи, съвсем друго е я пуснеш да лети във въздуха – и то в апарат, който прилича изключително много на истинска птица. Именно това се опитват да направят учени от Техническия университет в Ню Мексико, които анализират динамиката на летене на мигриращите птици.
Тези животни се движат във V-образна конфигурация, като сменят позициите си, за да не поема само една птица енергийно бреме да е най-отпред, а то да се разпредели из ятото. Въпреки това точната хореография и вземането на решения, свързани с тази маневра, убягват на научното ни разбиране, тъй като хората в микросамолетите (малки радиоуправляеми самолети) не могат да се приближат достатъчно, за да го наблюдават, без да разстроят животните.
Създаването на естествено изглеждащ шпионин, който да се присъедини към ятото, е по-лесно да се предложи като идея, отколкото да се осъществи, но както д-р Мустафа Хасаналиан и неговият екип от Техническия университет в Ню Мексико откриват, че едно такова предизвикателство може да помогне по повече от един начин. В усилията си да създадат енергийно ефективни, реалистично изглеждащи безпилотни летателни апарати, те правят различни макети като използват материали, взети от мъртви птици, за да ги направят правдоподобни с околната среда и да летят по-добре.
Какви са тези таксидермични дронове?
Понастоящем дроновете, които се използват за наблюдение на дивата природа, са предимно хексакоптери и квадрокоптери, което означава, че имат витла, които създават много шум. Те са и потенциална опасност, защото птиците могат да тръгнат към дрона и да се наранят. Ето защо разработването на безвредни за природата дронове е толкова важно. Това, което би било наистина полезно от един „препариран“ дрон, е, ако той успее да лети с ято живи птици и те го приемат като част от тях – тогава той ще може да наблюдава техния полет и естествено поведение.
Един такъв дрон би могъл освен това и да реши проблемите, с които се сблъскват летищата в близост до океаните по отношение на пилетата. Той би могъл да бъде прилаган, за да насочва други птици извън мащабите на летището.
За излитане и кацане засега се разглежда възможността да се симулират крака функционално (така и така хората са започнали с имитациите…), а в бъдеще може дори да се направят механизми, които са съвсем като истинските им крака и дори да могат с тях да излитат и кацат на дървета. Желанието на учените е в крайна сметка да се създадат модели, които да са максимално близки до действителните птици.
С какви материали са направени
За целите на това изследване не са убивани никакви птици. Вместо това: за гълъбите се закупуват крила онлайн, а за фазани изследователите работят с местен екип по препариране в Албакърки. С други видове птици не е работено, защото това е в разрез с политиката на САЩ.
„Всички изследвания, които провеждаме, са вдъхновени от природата. Обичаме я, учим се от нея и се опитваме да приложим тези знания, за да помогнем на човечеството и обществото ни. Това е нещо, което много ми харесва в биовдъхновената биомиметиката.“
Този вид природосъобразни дронове биха могли да бъдат интегрирани и в един „интелигентен град“ – за осъществяване на доставки, инспекции или мониторинг. За тази цел се разработва концепция за градина с дронове, която е вдъхновена от дърветата. В нея ще могат да се разположат множество конфигурации на дроновете, включително с механични, размахващи се крила. Учените имат предвид и въпроса как тази технология се представя на обществото и искат първо то да я харесва и одобрява.
В момента обаче се разработват идеи за дрон за изследване на Титан, най-голямата луна на Сатурн. НАСА, съвместно с Лабораторията по приложна физика „Джон Хопкинс“, ще изпрати дронове на Титан, а пътят дотам отнема около 9 до 10 години. Така че сега учените се опитват да имитират птици, за да получим още познания за тях, които да могат да се приложат към дронове, за да могат те да летят по-дълго време. Оказва се, че птиците имат множество начини, по които управляват енергията си ефективно, и разгадаването им в момента е основна цел.
Изследователската група разглеждат и други елементи на природата, които биха могли да помогнат за разработването на автономни системи за изследване на планетата. Например, семената на глухарчето могат да прелетят до 160 км. във вятъра. Има и буболечки с най-различни интересни и полезни възможности. НАСА се опитва да проучи марсианските лавови тръби, но не е успяла да изпрати там роботи, и за целта един малък робот буболечка може да разпръсне хиляди вдъхновени от семената на глухарчето сензори в атмосферата, така че те да могат да събират информация, докато летят…