C-4: Експлозивът от ерата на Виетнам, който все още се използва днес

Втората световна война бе катализатор за безброй нови технологии, които все още използваме и днес. От лекарства като пеницилин до атомната бомба и дори бонбонките M&M – иновациите от военно време продължават да оформят ежедневието ни.

За народа на Украйна, който в момента води война срещу Русия, иновациите в експлозивите и други оръжия са от ключово значение за неговото оцеляване. Един от тези експлозиви, C-4, е важен още от дните на Войната във Виетнам.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c1/US_M18a1_claymore_mine.jpg

Виетнамската война

C-4, известен също като Composition C-4, е пластичен експлозив, който е проектиран за първи път през 1956 г. Неговата ковка, подобна на глина текстура и относителна стабилност го правят идеален за използване в битка, тъй като е лек за носене, може да бъде оформян, за да пасне на всяко място, и не се детонира, ако е изложен на физически удари – за разлика от други експлозиви.

C-4 използва химически експлозив, известен като RDX, който е разработен за първи път както от Великобритания, така и от Германия по време на Втората световна война. След Войната във Виетнам обаче C-4 ще поеме нова роля като експлозив и ресурс – ще започне да се прилага в мини като емблематичната M18 Claymore (на снимката горе), която използва по-ранна форма на C-4, известна предвидимо като C-3.

Мината е разработена от Норман Маклеод през 1952 г. и скоро се превръща в ключова за атаката по време на войните в Корея и Виетнам. За разлика от други противопехотни мини, Claymore е насочен експлозив, който е командно детониран с дистанционно управление, а веднъж детонирана, мината изпраща дъжд от метални сачми, които действат като куршуми и надупчват хора, сгради и превозни средства.

Мините Claymore също са чудесен източник за достъп на войниците до C-4 за лична употреба, защото, освен като експлозив, той служи за няколко други цели по време на войната: например, когато се запали, C-4 гори като гориво и не експлодира, което е било полезно за войници, които искат да стоплят храната си или да избягат от влагата на джунглата.

Полевите войски също така разбират, че поглъщането на C-4 може да ги надруса, подобно на етанола в бензина. Експлозивът не само се взема като наркотик, но също така и за да накара войника да изглежда достатъчно болен, за да го пуснат в отпуск по болест или да го изпишат изцяло.

USS Cole

Войната срещу тероризма

От създаването си през 1952 г., C-4 се използва в повечето големи глобални конфликти, включително глобалната война срещу терора. Според Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати, C-4 е един от предпочитаните експлозиви, който Ал-Кайда обучава членовете да използват. Тъй като се произвежда само в САЩ, той официално се намира само в страни с връзки с американската армия, но има твърдения, че Иран също произвежда свой C-4.

Сместа е използвана от терористи при взривяването на USS Cole през 2000 г. и атентатите в нощни клубове в Бали през 2002 г., атентатът през 1996 г. срещу кулите Хобар в Саудитска Арабия. Също така често се използва в импровизирани взривни устройства в Ирак. C-4 се прилага и от военните на Съединените щати по време на войните в Ирак и Афганистан.

Касетъчна бомба

Днес: Конфликтът Украйна-Русия

Наскоро Министерството на отбраната на Съединените щати пусна нов пакет от помощ от 800 милиона долара за конфликта в Украйна, който включва нови възможности за украинските сили и съюзници да използват експлозиви C-4 и оборудване, с което да разрушават и разчистват препятствия, както и M18A1 Claymore противопехотни боеприпаси „конфигурирани да отговарят на Отавската конвенция [Конвенцията за забрана на противопехотните мини].“

Не е известно дали Русия използва C-4 или други пластични експлозиви, но такива вероятно участват във военните разрушавания при премахване на препятствия. За съжаление, истинската тревога се крие в другите ужасяващи взривни оръжия, които Русия използва в Украйна.

Касетъчните бомби са едно от тях, което Русия използва за атаката си въпреки Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2010 г., която забранява прилагането им в 123 държави поради големия брой цивилни жертви.

Русия също използва термобарични бомби – ужасяващо оръжие, също наречено „вакуумна бомба“, което съдържа кутия с гориво и два взривни заряда. Първият заряд разпръсква горивото като голям газов облак, а вторият заряд го запалва, превръщайки го в огнено кълбо, което бързо изразходва кислород. Термобарните бомби не само унищожават сгради, но също така могат да създадат вакуумен ефект, който разкъсва белите дробове на близките войници и цивилни.

Възприятието за употребата на C-4 се променя драстично, откакто е въведено за първи път през 50-те години на миналия век. Днес взривът се използва по-малко като оръжие и повече като инструмент, с който войниците да разрушават препятствия на бойното поле и извън него. Въпреки че са създадени по-разрушителни и сложни експлозиви откакто е представен за първи път, C-4 изглежда, че няма да си тръгне скоро.