Вратарите виждат света различно

За да бъдеш успешен вратар в основата си се изисква да вземаш решения невероятно бързо. Сега за първи път проучване разкрива, че вратарите всъщност виждат света и обработват информацията, която получават, по различен начин от всички останали.

„За разлика от другите футболисти, от вратарите се изисква да вземат хиляди много бързи решения въз основа на ограничена или непълна сетивна информация“, казва в изявлението си Майкъл Куин от Дъблинския градски университет. „Това ни накара да предположим, че вратарите биха притежават повишена способност да комбинират информацията от различните сетива, и тази хипотеза се потвърди от нашите резултати.“

Куин и колегите му карат 60 участници да реагират на светлинни проблясъци, понякога съвпадащи със звукови сигнали, и да кажат дали е имало един или два проблясъка. 20 от участниците са професионални вратари, 20 играят футбол на други позиции, а останалите са неиграещи спорта хора на подобна възраст.

Колкото по-близко до светкавицата се пускат звуците, толкова по-вероятно беше хората да кажат, че са видели две светкавици, което показва, че зрението и звукът се интегрират.

Вратарите обаче се различавали значително от другите две категории – те бъркали звуците със зрението само когато те се появявали изключително близо едно до друго. Разликите били драматични: докато резултатите на нефутболистите и на играчите на терена били сходни, звуците трябвало да са три пъти по-близо до светкавиците, за да объркат вратарите.

Те очевидно са по-добри в разделянето на различните видове сетивни данни, което им позволява да се съсредоточат върху това, което е важно, когато се сблъскват с връхлитащи играчи на шумен стадион. Проучването показва също, че са и по-ефективни при обработката на объркващи данни и при оценката на времето на различните събития.

„Предполагаме, че тези разлики произтичат от специфичния характер на вратарската позиция, който поставя на преден план способността за вземане на бързи решения, често въз основа на частична или непълна сензорна информация“, пишат авторите.

Освен че трябва да се предпазят от шумовете на тълпата, вратарите използват звуци като удара на обувка в топка, за да решат какво да правят, особено ако гледката им е блокирана. Тъй като обаче звукът се разпространява по-бавно от светлината, тези шумове достигат до тях със закъснение, което може да стане значително, колкото по-далеч се извършва ударът. Авторите смятат, че вратарите са се научили да се справят с начина, по който двата източника си взаимодействат, по начин, по който малко други хора го правят. Това, което не знаят обаче, е дали това умение се дължи единствено на тренирането на мозъка им или, както казва водещият автор д-р Дейвид Макгавърн: „Възможно ли е тези разлики в мултисензорната обработка да отразяват присъща, естествена способност, която привлича младите играчи към вратарския пост?“

* * *

Професионалният опит на Куин предлага необичайна гледна точка към разликите между вратарите и другите футболисти. Баща му, Найл Куин, навремето поставя рекорд за най-много отбелязани голове за Ирландия, а самият Майкъл е професионален вратар, преди да започне да учи психология.

„Макар че много футболисти и фенове по света са запознати с идеята, че вратарите просто са „различни“ от останалите, това проучване всъщност може би е първият път, когато имаме solidni научни доказателства в подкрепа на това твърдение“, казва Макгавърн.

Екипът иска да направи допълнителни изследвания за това дали играта в защита или атака води до по-фини разлики в умствената работа на играчите. Има и въпрос за това къде тези умения могат да бъдат най-добре приложени, когато дойде време вратарите да се пенсионират.