Китайската футболна империя постепенно губи позиции. След годините на астрономически харчове около Цар Футбол, властите в страната взеха решение за затягане на коланите.
Според новите правила клубовете от Суперлигата вече не могат да харчат повече от 75,5 милиона евро на година. В същото време годишният доход на легионер в топ дивизията на китайското първенство не трябва да надвишава 3 милиона евро преди данъците, а печалбите на всички чуждестранни играчи на клубовете са ограничени до 10 милиона. Средната годишна заплата на местните играчи е 376 хиляди, а максималната – 628 хиляди.
Нека спрем тук и върнем лентата с 10 години.
През лятото на 2011-а тримата най-добре платени футболисти в света бяха Кристиано Роналдо, Лионел Меси и… Дарио Конка.
Не си го спомняте ли? Припомняме.
През 2010-а феновете на Флуминензе бяха на върха на щастието си, след като грандът от Рио де Жанейро най-после стана шампион на Серия „А“ след 26 години без титла.
В отбора личаха имената на Фред, Деко и Жулиано Белети. Но шампионското злато не бе спечечелено нито заради головете на Фред, нито заради въображението на Деко, а още по-малко заради качествата на десния бек Белети.
Голямата звезда на Флу през 2010-а се казваше Дарио Конка, който две години по-рано бе привлечен от Ривър Плейт.
Аржентинецът реализира 38 гола през кампанията и съвсем заслужено бе избран за Играч на сезона.
Толкова впечатляващо бе представянето му, че в Бразилия се говореше, че искат да го натурализират и да играе за „селесао“, тъй като нямаше и един мач за националния тим на родината си.
И въпреки че изглеждаше сякаш футболният свят е в краката му, Дарио предпочете да остане здраво стъпил на земята.
„Ще е много трудно да ме направят бразилец. Мано (Менезеш, селекционерът на Бразилия тогава – б.а.) разполага със страхотни футболисти, а фланелката на „селесао“ е свещена. Но ако ме повикат, кой знае?“
Само година по-късно бразлиската мечта на Конка угасна.
На 2 юли 2011-а подписа договор за две години и половина с китайския Гуанджоу Евъргранде, която хвърли в смут феновете.
Трансферната сума бе около 8 млн. евро – не чак толкова впечатляваща, но рекордна за китайския футбол тогава.
Далеч по-впечатляваща бе заплатата на играча – около 200 хил. евро седмично, което го направи третият най-скъпоплатен футболист на планетата след Меси и Роналдо.
„Офертата е отлична за Флуминензе, а за Конка нямам думи да опиша какво представлява тя“, заяви треньорът на бразилците Абел Брага.
„Знам, че това е доста непопулярно място, но взех решението, мислейки за семейството си“, обясни Дарио.
Той се приспособи бързо към Изтока и за три сезона в китайското първенство вкара 54 гола в 99 двубоя, а феновете го нарекоха Краля.
Под ръководството на Марчело Липи тимът спечели две титли.
След изтичането на договора му, 30-годишният Конка се завърна благодарен на китайците в Бразилия, за да облече отново екипа на Флу. В Рио обаче нямаше как да му осигурят такава баснословна заплата и аржентинецът подписа контракт за над 20 пъти по-малко възнаграждение – около 10 хил. евро седмично.
Дарио бе далеч от головите си рекорди от първия си престой в отбора, но все пак отбеляза 9 попадения, с които допринесе за шестото място в крайното класиране.
И когато изглеждаше, че започва лебедовата му песен, отново се появиха китайците. Конка вече беше на 31, но Шанхай СИПГ на Свен-Йоран Ериксон го искаше с обещание за 150 хил. евро на седмица.
И този път му провървя на аржентинеца, който вкара 9 гола и даде 13 асистенции за тима, завършил втори в Суперлигата в първия му сезон. Във втория показателите му бяха наполовина, а през август 2016-а скъса кръстни връзки и бе извън игра 9 месеца.
Фламенго обаче вярваше, че още има хляб в него и въпреки сериозната травма, го взе под наем с идеята да го излекува и да го използва. Този път обаче не се получи и Конка влезе на два пъти като резерва, записвайки 15-ина минути за Фла. Прехвърлил 35-те, през 2019-а Дарио сложи край на футболния си път в тексаския Остин Болд.
Краят му в играта не бе толкова впечатляващ, но Конка има своето място във футболната история – и като финансова аномалия, и като човек, прокарал пътя на десетки южноамериканци към необятния Китай.
Днес обаче вече не е същото. Някои от отборите от Поднебесната империя, които споменахме, са с променени имена, а за година легионерите с най-високи доходи получават толкова, колкото арженнтинецът прибираше за 3-4 месеца. Преди 10 години! И при положение, че няма и минута за европейски отбор.