Спортни хроники: Номер 24? Никога! Той е „педе*астки“
Спортистите и в частност футболистите имат големи суеверия. Пристъпване с определен крак на терена, кръстене, молитви с поглед, вперен към небето и т.н. Много суеверия са свързани с номерата на фланелките. По нашите географски ширини 13-ката не е много популярна, а в за хората в Италия числото 17 носи повече нещастие, защото символизира смъртта.
Предполага се, че суеверието идва от Древния Рим и е свързано с изписването на 17 с римски цифри – ХVII. При разместването им се получава думата VIXI, която на латински означава “живях” или “с живота ми е свършено”. Тя се среща често в надгробните надписи. Затова във високите сгради в Италия няма 17-и етаж, в кооперациите липсва 17-и апартамент, същото важи за местата в самолетите, номерата на полетите, моделите на колите. Петък, 17-и, пък е най-лошият ден в календара на Ботуша. Рядко ще видите и това число на гърба на футболист.
В далечна Бразилия пък изключителна рядкост е №24.
И вратарят на Гремио Брено Коста е единственият, който го носи на гърба си. В случая обаче не става въпрос за страх от смъртта или нещастие, а за съвсем друго. Номер 24 там е „гейски“!
Всичко започва с лотарията „Jogo do Bicho“ („Игра с животни“) – хазартна игра, която е забранена в страната още през 1946-а, но остава популярна и до днес. За разлика от държавните лотарии в „Jogo do Bicho“ няма ограничение на размера на заложената сума.
Правилата са много подобни на лотариите:
• На всеки билет са числата от 0 до 99;
• Те са разделени на 25 сектора с по четири числа във всеки от тях, а на всеки сектор съответства картинка с животно;
• Може да се залага на число или животински сектор.
На сектор 24 е изобразен елен – „veado“ на португалски. А думата е много близка до „viado“ – обидната версия на думата гей. Сещате се.
Затова от десетилетия футболистите избягват номера, за да бягат от асоциациите на феновете. В бразилското първенство това е лесно, тъй като няма ограничения за номерата. Проблемите обаче идват в турнира за Копа Либертадорес, в който е разрешено картотекирането на 30 играчи с номера от 1 до 30.
И все на някой трябва да се падне да вземе ненавиждания в бразилския футбол номер 24-ти. Клубовете обаче намериха изход и дават номера на третия вратар, който почти никога не излиза на терена. Но понякога все пак се налага.
Това се случи с Касио Рамос (възпитаник на Гремио, който в Европа игра за ПСВ и Спарта Ротердам). Той се присъедини към Коринтианс през януари 2012 г., а тимът вече разполагаше с двама вратари и той получи номер 24.
Но Касио отвя конкуренцията на колегите си и почти без изключения пазеше на отбора си като титуляр във всички турнири. След мач срещу Португеза той си размени фланелката с легендарния Дида, което нямаше как да остане скрито от феновете и журналистите:
„Разменихте си екипите с Дида, защото е легендарен вратар или защото ви писна от номер 24?“, попитаха Рамос в миксзоната след двубоя.
„Заради двете. Но обещавам, че скоро няма да нося 24“, отговори стражът.
Така и се случи: скоро Касио взе номер 12.
Бразилия е една от най-опасните страни за гейовете
По данни на „Grupo Gay da Bahia“ през 2017-а са били извършени 445 хомофобски убийства в страната, което е стряскащо. В следващите месеци ситуацията не се промени много. Даже ставаше все по-зле. Страховете на хомосексуалистите нараснаха още повече в началото на тази година, когато президент на Бразилия стана крайнодесният консерватор Жаир Болсонару.
„Ако искате да дойдете тук и да правите секс с жена, моля заповядайте. Но не можем да си позволим страната ни да бъде асоциирана като рай за гей туризма. Бразилия няма да бъде гей страна. Имаме семейства и традиции“, каза той скоро след избирането му за държавен глава.
През 2011-а бе още по-краен: „Бих предпочел синът ми да умре в злополука, отколкото да стане гей.“
Ето още няколко случая.
През 2013 г. футболистът на Коринтианс Емерсон публикува снимка в своя Instagram, на която се целува с приятел. На следващата сутрин ултраси на отбора обсадиха клубната база.
„Ние не сме хомофоби, но ако иска да прави такива неща, да си омита парцалите. Не приемаме хомосексуалисти“, заяви един от лидерите на агитката.
Няколко месеца по-късно играчът отиде под наем в Ботафого. На всички им беше пределно ясно, че това се случи заради снимката и реакцията на запалянковците.
През 2007 г. вестник „Agora“ съобщи, че футболист от известен клуб от Сао Пауло води преговори с популярното бразилско телевизионно предаване „Fantastico“ да обяви публично, че е хомосексуалист. Спортният журналист Милтон Невес попита боса на Палмейрас Жозе Жуниор дали не става въпрос за играч на „зелените“. В отговор функционерът предположи, че мистериозният футболист е Ричарлисон от Сао Пауло.
Играчът заведе дело за клевета, но съдията закри делото.
„Ако сте гей, по-добре стойте далеч от футболното игрище. Онези, които са гледали световното през 1970-а и помнят Пеле и Тостао, няма как да приемат хомосексуалисти на терена“, каза магистратът.
През 90-те години на миналия век в Бразилия свиреха трима съдии, за които се знаеше, че са гейове. Естествено, феновете не ги пожалиха и веднага им измислиха прякори: Дейзи, Бианка и Пеперудката. Не им бе никак лесно.
Лигата и отделните клубове полагат усилия за изкореняването на този проблем, но процесът върви много бавно.
„Стадионът е не само отражение на проблемите на обществото. На него има и друг проблем: на стадиона феновете се чувстват свободни и мислят, че всичко им е позволено. Това чувство на безнаказаност пренася на съвсем различно ниво не само хомофобията, но още расизма и насилието срещу жените. Футболната атмосфера в Бразилия все още е много мъжка, ако мога така да я нарека. Как играчите хомосексуалисти да признават, че са гейове публично?“, казва президентът на Баия Гийерме Белинтани .
