Спортни хроники: Най-ужасната травма в германския футбол

Във футбола постоянно ставаме свидетели на най-различни контузии на състезателите – но малко са тези, които се запомнят завинаги с болезнената си бруталност.

На 14 август 1981 г. току-що завърналият се в елита Вердер Бремен приема Арминия Билефелд в мач от Бундеслигата. Един от основните футболисти на бременци по пътя към промоцията е Норберт Зигман, който отбелязва осем гола във втора дивизия.

Докато Вердер се бори за изкачването си при най-добрите, Арминия дава всичко в опита да се спаси от изпадане от Бундеслигата. Загуба с 0:1 от Кайзерслаутерн в последния кръг едва не вкарва тима в зоната на изпадащите, като единствено головата разлика спасява тима.

Под натиска на феновете, които не искат да виждат отбора толкова слаб, шефовете в Арминия решават да отворят кесията и вадят 100 000 марки, за да си върнат Евалд Линен (на основната снимка горе), който тогава играе за Борусия Мьонхенгладбах. Не са съвсем ясни мотивите на самия Линен, който от играещ в евротурнирите отбор се мести в опашкар, борещ се да не изпадне.

И още във втория си мач за стария си нов тим, Линен най-вероятно е съжалил, че се е върнал. Това е именно срещата с Бремен.

В 20-ата минута Арминия атакува. Линен получава топката отляво. Не успява да си я спре добре и трябва да я догони, докато към нея също тича и защитникът на „бременските музиканти“ Норберт Зигман и се хвърля за шпагат. Не е ясно дали успява да играе с топката, но със сигурност достига крака на Линен.

В началото влизането изглежда съвсем обикновено, все пак говорим за футбол от началото на 80-те години. Но дори за онези стандарти последствията от сблъсъка са шокиращи.

Линен остава на тревата, държи се за бедрото, а нечовешките му крясъци успяват да надвикат дори тълпата по трибуните.

Впоследствие всички забелязват, че с бутоните си Зигман е отворил 25-сантиметрова рана на крака на Линен. Процепът е дълбок пет сантиметра, като през него се вижда не само мускулът, но и костта на полузащитника.

Реакцията на Линен е разбираема и напълно нормална – ужас, шок, ярост.

Въпреки грубостта на влизането, съдията показва само жълт картон на Зигман. Евалд веднага се опитва да се изправи на краката си, но заради болката не успява от първия път и остава на тревата.

Изумително, но с разпран крак Линен успява да се изправи от втория опит. Той не тръгва да търси помощ от лекарския екип на Арминия, а се затичва, куцукайки, към треньора на Вердер Ото Рехагел – човека, който през 2004-та изведе Гърция до европейската титла.

Линен започва да блъска Рехагел и да му крещи, че той е нареждал на Зигман да влиза по-остро. Дори след като е качен на носилката, Линен продължава да кълне треньора на Вердер и да размахва заплашително юмрук във въздуха.

Раната е огромна, но лекарите я затварят с 23 шева, а времето за възстановяване е 20 дни.

Линен дори завежда съдебно дело срещу Рехагел и го нарича „бандит, от когото никога не би приел извинение“. Съдът обаче казва, че този проблем трябва да бъде решен изцяло от Германския футболен съюз. „Прокурорите направиха сравнение и казаха, че един боксьор няма как да съди друг за ударите, които са му нанесени на ринга“, обяснява след това Линен.

Рехагел и Зигман получават писма със заплахи, а за следващия мач на Арминия старши треньорът излиза с бронежилетка под якето. Зигман се извинява на Линен с писмо, но и това не помага, заради което полицията за кратко му назначава лична охрана.

В онзи сезон Вердер прави огромен фурор и завършва на петото място в крайното класиране, като по този начин се класира за Купата на УЕФА. Арминия пък отново оцелява, като завършва на солидното 12-то място. След като се завръща от контузията, Линен успява да вкара четири гола до края на сезона.

Две години по-късно Линен се завръща в Гладбах, а през 1992-ра спира с активния футбол като играч на Дуисбург. По-късно даже застава начело на клуба. В 20-годишната си кариера като треньор, Линен работи в Германия, Гърция и Румъния, а от 2017-а е технически директор на Санкт Паули.

Зигман от своя страна се отказва през 1986-а като футболист на Фортуна. След като окачва бутонките, се обръща към будизма.

Дали това е помогнало 30 години по-късно двамата да се помирят, не е ясно, но извинението и подадената ръка от Зигман са приети от Линен, когато двамата се срещат отново лице в лице. „В началото се притеснявах и бях на крачка да се откажа, но все пак реших да отида. Срещата ме излекува“, казва Зигман.

Линен пък се извинява на Зигман за това, че е преекспонирал инцидента: „Норберт беше жертва. Това, което направи, можеше да го направи всеки друг защитник, защото футболът беше такъв по онова време. Футболът тогава беше война.“