Спортни хроники: Красавецът на съветския футбол, чиято кариера е съсипана от тежка катастрофа, а убиецът му така и не е открит
Той на два пъти е признат за най-добър футболист на СССР и попада в символични идеални отбори на света и Европа. През 60-те години феновете се възхищават не само на играта му, но и на привлекателния му външен вид. Наричат го Ален Делон на съветския футбол и е добре приет на всяко голямо светско събитие.
Известният режисьор Марлен Хуциев мечтае да го снима в главната роля в свой филм, а британската кралица Елизабет II публично прави подарък на съветския играч.
Но полузащитникът на Торпедо Москва Валерий Воронин има трагична съдба – тежка катастрофа слага край на футболната му кариера и съсипва живота му.
Воронин е роден две години преди началото на Втората световна война в семейството на управител на книжарница. Израства в бохемското селище Переделкино. Увлича се по литературата и музиката и учи чужди езици. Но най-голямата му страст е футболът. На 10 години започва да играе за детския отбор на завода „Каучук“ и още оттогава се заражда мечтата му да стане футболист.
Когато Воронин е на 16, баща му се обръща към фронтовия си приятел Константин Бесков, който отскоро оглавява Торпедо, с молба да го пробват в школата на московския клуб. Бесков оценява качествата на Валерий и го вкарва в дубъла на отбора. С отлична техника и добра физика, Воронин дебютира за първия отбор на торпедовци на 19-годишна възраст през 1958 г., а два сезона по-късно става шампион на СССР и печели Купата на страната.
Халфът получава повиквателна за националния отбор и участва на Световното първенство в Чили през 1962-ра. Съветският тим стига до четвъртфиналите, където е отстранен от домакините, но Воронин става голямото откритие на турнира. За представянето си 23-годишният полузащитник е включен в символичния световен отбор, почти изцяло съставен от бразилски звезди.
Две години по-късно Воронин вече е сред лидерите на Сборная и отива на Европейското първенство. Тимът на СССР става вицешампион, а халфът е избран за съветски футболист на годината и е включен в десетката на най-силните играчи на турнира. Заедно с Лев Яшин е поканен в отбора на Европа за благотворителен мач, в който играе рамо до рамо с Боби Чарлтън, Еузебио и други звезди на континента. Наред с футболната слава, Воронин се прочува и като един от секссимволите на съветския спорт. Извън терена стилът му е безупречен – елегантен костюм, бяла риза и задължителна вратовръзка.
„Валерий Воронин беше Ален Делон на нашия футбол, но по-добър от него, защото за разлика от французина, имаше силни и стройни крака“, разказва писателят Александър Петров. Осъзнавайки своята привлекателност, Воронин демонстрира огромно самочувствие в общуването си с жените. Опитва се дори да завладее сърцето на София Лорен.
Когато актрисата пристига за Московския филмов фестивал, я чака на летището. Охраната обаче не му позволява да стигне до нея. След това негови познати му уреждат среща с италианката. Футболистът я чака в един от известните московски барове до зори, но тя така и не се появява.
Неудачата със София Лорен го кара да се насочи към други представителки на нежния пол и Воронин се жени за Валентина Птицина, солистка на ансамбъл „Берьозка“.
Двойката е една от най-популярните в Съюза по онова време, а заради известността и външния му вид, режисьорът Марлен Хуциев предлага на футболиста главната роля във филма „Юлски дъжд“.
Творецът се нуждае от герой с външен вид, нетипичен за съветски човек, а Воронин му се струва идеалният кандидат, тъй като при първата им среща го мисли за чужденец.
Режисьорът почти убеждава играча да участва във филма, като му обещава да се разбере с треньорите му и да отсъства от заниманията, когато това се налага. Воронин обаче се притеснява, че ще загуби формата си и отказва. Обещава на Хуциев, че ще сбъдне мечтата му, когато приключи с футбола, въпреки че плановете му са да се пробва преди всичко като журналист, а не като актьор. Валерий притежава богата обща култура и познания не само в сферата на спорта, справя се отлично и с езиците, затова вижда бъдещето си в журналистиката.
Защитникът на Торпедо и националния отбор на СССР Виктор Шустиков разказва, че съотборникът му постоянно чете книги на английски и веднъж дори замества руския преводач на турнир във Великобритания.
Върхът в кариерата на Воронин е Мондиал 1966 в Англия. На този турнир националният отбор на СССР заема четвърто място, а Валерий е единственият играч на Сборная, който е включен в идеалния тим на шампионата на планетата. Британската кралица Елизабет II го нарича „най-елегантният играч на първенството“ и му подарява сервиз за чай.
По време на Мондиала Воронин се запознава с Ади Даслер, основател на компанията Adidas, който е огромен почитател на съветския играч и го прави първото лице на марката в СССР.
Това определено е по вкуса на Валерий.
Бившият му съотборник в националния тим Владимир Пономарьов твърди, че Воронин е бил много суетен даже и на тренировките. „Валерка винаги внимателно подбираше екипите си и искаше да е „по-така“. Веднъж дори излезе на терена с различни бутонки – едната обувка беше Puma, а другата – Adidas.“
През юли 1965 г. Пеле пристига в Москва за участие в приятелски мач между националните отбори на СССР и Бразилия. Воронин иска да си спечели световно внимание и да засенчи бразилския Крал. „Останете си у дома, няма какво да видите от него на стадиона, ще го обезлича“, казва Валерий на близките си. Но доста греши. Селесао побеждава с 3:0, а два от головете са дело на Пеле. „Той няма равен, трябва да му забранят да играе“, признава разочарованият руснак след двубоя.
В следващите месеци се говори за интерес към Воронин от страна на испански и италиански клубове. Самият той копнее за Реал Мадрид, но властите категорично забраняват на Торпедо да води преговори с отбори от капиталистическия свят.
Постепенно Воронин започва да потъва в депресия, тъй като вече смята съветското първенство за твърде „ниска топка“.
„Той е от типа спортисти, които не могат да разгърнат себе си в обстановка като съветската“, пише за играча немското списание “Кикер”.
„Трагедията на Валерий се изразяваше в това, че той беше способен на много, но не можеше да се изяви в пълния си блясък. Ако Воронин се беше родил 25 години по-късно, с изключителния си ум той със сигурност щеше да стане голям бизнесмен или политик“, казва бившият му съотборник в Сборная Виктор Шустиков.
За съжаление, Валерий се пристрастява към чашката и футболът остава на втори план. Понякога ходи пиян на тренировките и е в постоянен конфликт с треньорите си.
След поредното му своеволие, селекционерът на националния отбор Михаил Якушин го гони от тренировъчен лагер в Подмосковието. Воронин си тръгва с кола, но заспива зад волана. Навлиза в насрещното платно и се сблъсква челно с автокран.
Тогава е само на 29 години и се разминава на косъм от смъртта, като на три пъти изпада в кома. Вследствие на инцидента лицето му е покрито с огромни белези, които съсипват още повече психиката му. Срамува се и изпитва неудобство, а когато разговаря, прикрива част от главата си с ръце. Големият Франц Бекенбауер предлага да съдейства за пластична операция на футболиста в Германия, но съветските власти не пускат Воронин зад граница.
Той прави опит за завръщане във футбола и изиграва няколко мача за Торпедо, но е бледо копие на себе си. Все пак последният му двубой остава паметен – през 1969-а вкарва на Лев Яшин в московско дерби с Динамо.
След като завършва футболната си кариера, Воронин наистина се пробва в спортната журналистика, но не постига успех. Не му се получава и като треньор, а мечтите за кариера в международните отношения или киното също угасват. За капак, съпругата му го напуска, когато осъзнава, че славните години са далеч зад него.
Така Воронин преживява от заплатата си като инструктор по физическо възпитание в завод, помагат му и подаяния от приятели. Сключва втори брак със скромна трудова жена, която се опитва да го откаже от алкохола, но напразно.
15 години след като приключва с футбола, през 1984-та, тялото на Валерий Воронин е намерено в канавка край „Варшавско шосе“ с разцепен череп.
Убиецът така и не е открит, а делото отдавна е замразено. За смъртта на съветския Ален Делон на футбола не съобщава нито едно спортно издание.
