Спортни хроники: Колко боксьора умряха на ринга, докато се изковат безопасните правила
Спортът търпи промени абсолютно всеки ден. Футболът получи противоречивата VAR система, която трябваше да помогне за по-честната игра. Допингът се превърна в особен мъчител за всички спортисти, включително и лекоатлетите, а да не говорим, че автомобилните спортове бяха ощетени сериозно с промяната на правилата всяка следваща година. Бойните спортове също се сблъскаха със суровия реализъм и в последния век търпят много сериозно опитомяване.
Положителната страна на нещата е, че все по-рядко чуваме за убити майстори на бойните изкуства, както и боксьори. Последните могат да бъдат особено щастливи от промените, след като боксът в началото на миналия век е можел спокойно да се смята за гладиаторско забавление. Именно зрелището превръща този спорт, описван дори от Омир в „Илиада“ и практикуван дори от древните вавилонци, в прост уличен бой по мнение на зрителите. Боксьорите и по-запознатите критици ще се усмихнат на това твърдение. Като всеки друг спорт, дори размяната на юмруци може да бъде изкуство.
Първите боксови срещи нямали практически никакви правила. Ударите летели от двете страни, докато един от двамата атлети не се предаде. Едва през 1713 г. в Лондон сър Томас Паркинс започва да говори за бокса, като добавя специални спортни маневри като удари с глава, юмруци, бъркане в очите, душене и дори тръшвания. Само 30 години по-късно шампионът Джак Броутън ще напише правила, с които се надява, че най-накрая ще се намалят смъртните случаи на ринга.
Горкият дори не е осъзнавал, че този спорт тепърва ще добива популярност. По правилата на шампиона се изчакват около 30 секунди, преди да се изправи боксьорът, забраняват се ударите под пояса и се окуражава употребата на бинтове за намаляване на щетите по тялото. Проблемът обаче е, че мнозина открили много добра вратичка в правилата и 30 секунди преди края можели да забият коляно и да чакат спокойно да приключи мачът, спестявайки си допълнителното мъчение. Публиката осъдила не толкова мъжката и етична практика и правилата трябвало да бъдат пренаписани.
Снимка: By George Cruickshank – NYPL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7705025
През 1867 г. идват нови подобрения в правилника Куинсбъри. Точно там се говори за честна битка между двама души с еднакъв ръст, 3-минутни рундове с минута почивка между тях и всеки играч ще има 10 секунди, в които да се изправи след падане. Всички похвати като хватки и забранени удари са премахнати от правилника. Боксовите ръкавици били въведени представени на боксьорите и дори се насърчавало блокирането на ударите им. Това разбира се довело до изграждането на стратегия и внимание в играта. И ставаме свидетели на промяна на боксовата стойка. Насърчавало се движението и динамиката, следователно нуждата от добре прибрани ръце била превъзмогната.
С тези въведения дошли и противниците, които продължили нелегално да провеждат мачове със стария правилник, където голите юмруци събирали по-сериозна тълпа. Полицията бързо охладила тези страсти и след силовото налагане на правилника през 1892 г. се води първия мач за световна титла в тежка категория между „Джентълменът Джим“ Корбет и Джон Съливан. Мачът бил забранен за излъчване в някои американски щати, но това не попречило на хората все пак да успеят да го гледат в кината, където се прожектирал.
Въпреки наложените правила, съобразени изцяло с безопасността на атлетите, съдиите трябвало да си отварят очите. Мозъчното сътресение можело да настъпи във всеки един момент, a в чести случаи може да се стигне и до смърт. Последното е доста често срещано в редица двубои. Новият правилник плачел за още промени, които тепърва ще бъдат платени с животите на боксьорите. За начало всички мачове имали заложени цели 15 рунда. За 45 минути зрителят става свидетел на ръкопашна форма на убийство. Неутралният ъгъл също бил някаква далечна легенда. Съдията ще започне броенето, но опонентът не е задължен да се отдалечи. Следователно мачът продължава да бъде точно толкова кървав, колкото можем да си го представим.
На конкретната снимка можем да видим резултата от двубоя между Франки Кампбел и Дик Хайланд. Мачът е в лека категория, но класата му надминава всичко виждано до този момент. Истинското име на Дик е Уилям Юрен, но бързо приема псевдонима си, липсват официални данни, които да разказват за неговия живот след срещата. Двубоят продължава 15 рунда и според съдиите победител е Франки, но публиката може трудно да прецени по състоянието на играчите. Кадърът е наскоро оцветен, а според спортните вестници и списания това е само началото за Франки, който за кратко време успява да впечатли всички с майсторската си игра. Франки продължава своята боксова кариера и печели сърцата на феновете до 1930 г. Публиката го обича, спортните списания също виждат огромен потенциал. В тези години блясва и идеята да се премине в тежка категория.
На 25 август Франки излиза на ринга срещу друга изгряваща звезда – Макс Баер. Срещата се провежда в Сан Франциско и никой не подозира, че Макс много скоро ще стане шампион в тежка категория. Неговата сила често поваля противниците още в първите рундове. За изненада на всички, Франки успява да свали Макс още във втория рунд. Това кара Макс да се изправи и бързо да събере всичката агресия, която има. Франки отнася мощен десен удар, но успява да хване Баер в клинч. Според издание Examiner, Кампбел се отдалечавал с гръб, докато Баер се изправя, мачът се възобновява и когато Франки се обръща може да подложи само лицето си пред летящата ръкавица. Докато седи на столчето споделя на своя треньор, че нещо се е счупило в главата му. Битката продължава до 5-я рунд и следва сериозна размяна на удари.
Някои лекари ще установят, че по време на този фатален рунд Кампбел вече е бил в безсъзнание, но понеже се подпирал на въжетата не можел да падне. Реферът не спрял мача, макар и да виждал побоят по-ясно от всички останали. Медицинският персонал в залата се опитва да го върне в съзнание половин час на ринга. Атлетът е откаран в болница и там битката за живота му продължава още няколко часа, преди да стане ясно, че мозъкът му се е отделил от съединителната тъкан в черепа. Патологът ще бъде категоричен, че най-важният човешки орган е бил изцяло освободен от всички ограничения в черепната кутия.
Реферът на срещата по-късно е изгонен и никога повече не ръководи мачове. Макс Баер продължава своята боксова кариера с унищожителна сила и играе още 81 мача, печелейки 68, а от тях 59 завършват с нокаут. Намаляването на рундовете от 15 на 12 ще стане едва през 1988 година. До тогава този спорт ще бъде отговорен за смъртта на близо 500 души. Около 22 са фаталните случаи само през 1953 година. Наложените правила от 1883 г. очевидно не са били особено ефективни и имат нужда от промени, след като дори и сега се съобщава за различни фатални инциденти на ринга, както и дни след провеждането на по-тежки срещи.
