В редица спортни дисциплини ще се открие достатъчно критична мисъл, която напомня, че апогеят на спорта е бил някъде през 60-те години на миналия век. Тогава изгрява звездата на Джеки Стюарт във Формула 1, Пеле кове футболна история, а боксът прилича по-скоро на гладиаторско сражение, отколкото на спорт. През 1962 г. Сони Листън е на върха на бокса. Успява да детронира Флойд Патерсън още в първия рунд с нокаут.
Срещата се повтаря и резултатът е идентичен – нокаут в първия рунд. Шампионът е регистриран с едни от най-тежките удари в света за времето си. Парните чукове не прощават на никого, а потенциалната шансове за среща с Касиус Клей карат публиката да насочи вниманието си към тази среща. До тогава Касиус прекарва времето си в дразнене, предизвикване, постоянно търсене на скандали и привличането на внимание. В този момент Хенри Купър (британският шампион) споделя, че няма нищо против да се бие с Клей (Касиус още не е приел името Мохамед Али), но при всички положения би пропуснал страховития Листън. Дори се шегува, че не иска да го вижда на улицата и веднага би преминал на другия тротоар.
И до днес Харолд Конрад смята, че Сони Листън е бил много по-страховит от Майк Тайсън. Злобата в Листън е била достатъчна да накара всеки да се почувства достатъчно малък и слаб. Дори появата му на корицата на Esquire с коледна шапка не може да свали застрашаващия му вид.
След като обстановката е нажежена до червено, двамата боксьори ще се срещнат на 25 февруари 1964 г. Именно там младият Клей ще трябва да посрещне съдбата си, а критиците са категорични, че боксьорът със сигурност няма да оцелее, особено със скромен от опит от 7 победи и една загуба. Жителите на Маями са купили билет и очакват устатия претендент да получи здраво шамаросване. Останалите зрители включват телевизора със същото очакване.
Първите няколко рунда не вървят по план. Тежките удари на Листън рядко попадат в целта. Младият Клей обикаля ринга и успява да пуска достатъчно бързи удари, с които да извади от строя своя опонент. Разменят се и по тежки удари, но Клей е достатъчно бърз и след серията бързи удари успява да се премести на другия край на ринга. Рунд след рунд, ситуацията се повтаря. Очакванията за демонстративен варгал не се случват. Листън за първи път изпитва трудности. Неговият 22-годишен опонент (с 10 години по-млад) демонстрира защо боксьорите рядко преминават възраст от 40 години.
След първите два рунда се забелязва образуването на аркада над окото на Листън. Следващия рунд всичко вече е изключително видимо. В края на 3-я рунд Листън се движи като стар спаринг партньор. Зрителите могат да чуят как огромното му туловище се стоварва върху малкото столче, въжете на ринга се разтреперват. Треньорът Уили Редиш и кътмена Джо Полино застават пред него и скриват гледката на съдии, журналисти и всички любопитни очи. Единственият вариант е аркадата да бъде намазана с дебел слой Монсел – вече забранен крем за третиране на рани. И тук се ражда една от най-големите конспирации в бокса: какво сложиха на ръкавиците? Според някои зрители в ъгъла на Листън, ръкавиците са намазани с лютиво мазило. В няколко предишни битки опонентите на Листън споделят, че са изпитали много сериозно парене в очите и замъглено зрение.
Четвъртият рунд е отново съвършено изигран от Клей. Юмруците летят от всички страни и трупат точков актив. Бързите и точно удари избухват върху лицето на Листън. Носът и устните на шампиона започват да приличат на тежка алергична реакция. Ударите на Листън никога не оцелват целта. В края на рунда се стига до клинч и именно тогава шампионската ръкавица се търка стабилно в лицето на опонента, няма дори удар, само търкане по челото и лицето. Някои критици смятат, че всичко идва от мехлема върху окото на Листън. При всеки удар малка част от мазилото се пренася върху ръкавиците на Касиус, а с тях той бърше челото си и потта си знае работата след това.
Версията не е оправдана, Клей използва дясната си ръка за бърсане, а лявата му, с която нанася тежки удари, никога не докосва Листън. Гонгът е ударен и опонента се връща на стола. Постоянно крещи, че има киселина в очите. Настоява ръкавиците да се срежат, болката е неописуема. Анджело Дънди знае, че нещо не е наред. Въпреки това не реже ръкавиците, никой няма да се предава така на шампионски мач. Дънди попива сълзите на Клей с кутре и ги слага в собственото си око. Парещата болка разкрива цялата картина. Започва трескаво да бърше с гъба очите му, няма време за друго третиране. Единственият съвет, който дава на своя боксьор е да държи разстояние, докато погледът се проясни. 10 секунди преди началото на рунда, Анджело се навежда и прошепва в ухото на Клей:
„Това е голям мач! Няма да се предаваме сега! Бягай, докато се проясни погледа ти! Бягай!“
В петия рунд на ринга не излиза онзи жилещ боксьор, а заслепено копие. Бъндини Браун се провиква „Вдигни сопата, шампионе!“. Може би това е печелещата стратегия. Клей може да изпъне лявата си ръка напред като копие и така да усеща, когато идва следващата канонада удари. Листън излиза на ринга и гледа своята жертва като малко момче, което разопакова колело на рождения си ден. Изстрелва се като хищник и започва да нанася зверски тежки удари.
Липсват опити дори за маневри, всичко минава като директен конфликт. В клинчовете Касиус отнася сериозни удари. Веднъж хванат в клетка, той получава 16 последователни удара в тялото. Повечето критици описват младия претендент като художник с четка. Рисува, шари с четката и след това се дръпва, за да види картината и евентуално да се подпише в долния десен ъгъл.
„Човече, в този рунд нямах никакви планове. Опитвах се да оцелея, надявах се, че сълзите ще измият очите ми. Можех да ги отворя, само да надникна и да видя Листън и това идваше с цената на огромна болка. Опитваше се да ме нокаутира. Ако ме беше нацелил, щях да приключа мача точно там.“ – споделя Клей след мача.
В първите 90 секунди падат редица тежки удари не само по тялото, но и по главата. С тежките удари се доказва и нещо друго, претендентът може да издържи на наказанието. Междувременно Листън вече диша като запъхтян кон. Последният коз вече е изигран. Ръцете му тежат, тялото е изморено, а болката от предишните рундове още отеква. Междувремнно Клей успява да прогледне.
Следващата част от рунда идва с огромен обрат. Изведнъж клинчовете приключват и опонента започва да се развихря. Ударите летят от всички страни. Серия от 6 удара попада толкова бързо в лицето на шампиона, че той не може да реагира. Сякаш човек почуква на входната врата. Ответен удар не може да последва. Листън е използвал всичкото гориво с надеждата, че ще приключи срещата – нищо не дава резултат.
В края на рунда, Клей сяда на столчето, а Анджело го съветва да приключи срещата с нокаут. Клей има други планове, той не иска да спечели, иска да се подиграва. И смята да продължи побоя до 15-я рунд.
Гонгът е ударен и шампионът, побойникът и атлетът, вече са напуснали ринга. Коментаторите описват Листън като лесна мишена и той е точно такава! Комбинацията от удари на опонента минава като гръмотевична буря и винаги завършва със светкавица по подутото око на Листън. Боксовата среща прераства в чист побой. Рундът се превръща в урок.
С тежки стъпки от умора и болка, Листън се стоварва като чувал с картофи върху столчето. Сълзите от болка се смесват с кръвта. Този мач е изгубен и той го знае много добре. 10 секунди преди началото на следващия рунд, протектора на шампиона е на пода. Той отказва да излезе. Публиката избухва, а Клей вдига победоносно своите ръце във въздуха. Любопитен факт е, че по-късно в болницата 8 лекаря ще потвърдят, че Листън е имал скъсано сухожилие в лявата ръка.
Джак Нилон е човекът, който вижда, че неговият боксьор не може да продължи, Като отговорен мениджър заявява на съдията, че срещата приключва тук. Листън не може да протестира. Така приключва една боксова кариера и започва новата глава в бокса. Касиус Клей много скоро ще промени името си на Мохамед Али и ще се превърне в още по-устат шампион. Реванш между двамата ще има, но ще завърши много бързо с нокаут. И до днес това изображение се смята за една от най-скъпите картини в спорта.