Спортни хроники: Ерик Кантона – Една от най-големите легенди на Манчестър Юнайтед и единственият, от когото шефът се страхуваше

Бившия президент на Манчестър Юнайтед Мартин Едуардс дори не се поколеба, когато започна да говори за влиянието, което Ерик Кантона имаше на „Олд Трафорд“: „Той промени историята на клуба.“

Рекордни 13 титли на Висшата лига, три домашни дубъла, требъл, два трофея от Шампионската лига и кабинет с трофеи, приличащ на пещерата на Аладин – всичко това дойде след отмъкването на Кантона от големия враг Лийдс.

Френският нападател беше различен и, като че ли, разполагаше с всичко – бе експлозивен, вкарваше голове, носеше блясък и искри на терена, риташе съперници и фенове и имаше ореол на нещо повече от звезда.

В петте си години на „Олд Трафорд“ с фланелката на „червените дяволи“ Кантона изигра 170 мача и отбеляза 77 гола, като спечели титлата във Висшата лига цели четири пъти и още два пъти трофея от ФА Къп.

Точно затова и Крал Ерик се ползваше от по-специално отношение от най-великия мениджър в историята на Юнайтед – сър Алекс Фъргюсън.

Шотландският специалист, който се пенсионира през 2013-а и пое ръководна роля в клуба, никога не се е страхувал да се скара на свой футболист, за каквото и да било.

Гигант като Яп Стам не можеше да му се опълчи, а любимецът на публиката на „Олд Трафорд“ Дейвид Бекъм не само така и не сложи капитанската лента на ръката си, но накрая получи бутонка в лицето. Така, де, „случайно“, но все още няма отговор на въпроса защо обувка не е летяла към нечие друго лице, а точно към това на Бекъм…

Но с Кантона беше различно.

„Ако има футболист, някъде по света, който да е създаден за Манчестър Юнайтед, това е Кантона. Той имаше собствен стил на поведение, изпъчваше гърди, вдигаше високо главата си, все едно питаше всички: „Аз съм Кантона. Кои сте вие? Има ли по-голям от мен?“ – сър Алекс Фъргюсън купи Кантона от Лийдс през 1992 г. и още от началото знаеше, че привлича звезда.

Не само отношението на Фърги към Крал Ерик бе специално. Това на останалите също и си личеше по думите им.

„Кантона водеше най-много с присъствието си, с харизмата си. Той беше капитан, който нямаше нужда да крещи. Дори рядко говореше“ – Рой Кийн, който бе капитан на Юнайтед в общо 480 мача мача за лидерските качества на Кантона.

„Той попада в моя идеален отбор на Манчестър Юнайтед за всички времена не само заради изключителните си качества, но и заради начина, по който умееше да вдъхновява останалите играчи в отбора“ – сър Боби Чарлтън вярва, че Кантона заслужава да бъде запомнен като един от най-великите, носили екипа на Манчестър Юнайтед.

„За мен, той е една от причините Висшата лига да започне да се развива толкова бързо, колкото се развиваше. Той пръскаше харизма и гениалност и бе далеч над всички останали във Висшата лига по онова време“ – Петер Шмайхел за качествата на Кантона.

Снимка: By Georges Biard, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9071669

„Той е единственият футболист, на когото не съм виждал шефът да крещи. Една вечер всички бяхме поканени на филмова премиера и трябваше да бъде облечени в черни костюми и с вратовръзки. Ерик се появи кремаволимонен костюм с маратонки Nike. Шефът просто му каза, че изглежда фантастично“ – спомен на бившия нападател на Юнайтед Анди Коул от книгата „Glory Glory!”.

„Ерик беше основната мишена за феновете из цялата страна. Не само играчите се опитваха да го разконцентрират, но феновете изпитваха нуждата и те да правят същото. Някои от обидите по негов адрес бяха ужасни. Накрая мисля, че просто не издържа. Беше толкова мразен, защото беше изключително добър“ – Гари Палистър обяснява незабравимия скок с ритник на Кантона срещу фен на Кристъл Палас през януари 1995-а.

„Бих се отказал от всичкото шампанско, което съм изпил през живота си, за възможността да играя рамо до рамо с Кандона в европейски мач на „Олд Трафорд“ – един от най-големите почитатели на Крал Ерик бе великият Джордж Бест.

„Какво не е казано още за Ерик Кантона? Величествен футболист. Човек, който отвори вратите за толкова много французи към Висшата лига. Играч с характер – Краля“ – бившият полузащитник Еманюел Пти, който игра в Англия за Арсенал и Челси и бе част от състава на Франция, който спечели домашното Световно първенство през 1998 г.

„Не съм сигурен какво можеше да се случи без него, но знам, че всичко започна да върви от момента, в който го взехме“, добавя Едуардс.

Но Кантона имаше история със скандалите. В Юнайтед се чудеха кога нравът му отново ще се прояви и на 25 януари 1995-а дойде всеизвестният му кунг-фу ритник срещу фен на Кристъл Палас на „Селхърст Парк“.

„Това беше лоша вечер. Беше ужасен момент. Да избухнеш по такъв начин. Смятах, че това е краят на Кантона“, признава Едуардс.

Шефовете на Юнайтед и Фъргюсън се събраха на среща в хотел в Чешир. Съгласиха се да изпреварят наказанието на ФА и клубът да извади Кантона до края на сезона. Юнайтед вярваше, че ако действа със силна ръка, във ФА ще са доволни. Но ФА реши, че това не е достатъчно и наказа Кантона за осем месеца.

Последва пресконференцията, на която Кантона каза известната си реплика, че чайките следват рибарите, и която напусна, отправяйки се към Франция и заканвайки се, че няма да се върне.

Фърги трябваше да пътува до Париж, за да го разубеждава. След успешната им среща Кантона се завърна в Манчестър, изтърпя наказанието си и покори сезон 1995/96.

Фразата „Няма да спечелиш нищо с деца“ на Алан Хансен в предаването „Match of the Day” бе последвана от нов домашен дубъл. Французинът помогна на „червените дяволи“ да спечелят ФА Къп и още една титла. След това спечели и наградата за играч на годината за 1996-а. Кантона отговори на критиците си по възможно най-добрия начин.

Кантона мълчеше през цялата кампания и не говореше с пресата. Без значение какво правеха журналистите, французинът не говореше пред никого. Но след като Юнайтед смаза противника си от предишната година Нюкасъл с 4:0 за Чарити шийлд в началото на сезон 1996/97, Кантона се съгласи на интервю на тревата на „Уембли“.

Запитан, след като помогна на Юнайтед да спечели три титли на Висшата лига, дали не е време за триумф и в Шампионската лига, Кантона отговори: „Защо да се целим само в Шампионската лига?“

Кантона посочи, че Реал Мадрид, Барселона и Байерн Мюнхен не се целят само в европейската корона, но се борят и за титлите в своите първенства. „Можем да спечелим всичко!“, сигурен бе французинът.

Три години по-късно го направиха. За съжаление, Кантона вече бе обявил шокиращото си оттегляне от футбола през 1997-а само няколко седмици преди 31-вия си рожден ден.

„Беше огромен шок за мен, когато поиска среща само няколко дни, след като спечелихме титлата през 1997-а – казва още Едуардс. – Не бях подготвен за това.

Хората казват, че са знаели, че нещо не е наред, че Ерик е бил тих по време на празненствата, когато ни връчиха титлата на „Олд Трафорд“. Казват, че е изглеждал готов да се откаже. Но аз нямах никаква идея и не бях забелязал подобно нещо. За мен беше огромна изненада.

Нямаше как да променим решението му. Беше дошъл с подготвено съобщение, което да бъде пуснато, щом напусне страната. Отиваше на почивка и аз трябваше да си мълча, докато той напусне Англия. Това беше. Тръгна си. Звъннах на Алекс, за да му кажа. Можете да си представите колко изненадан бе той също. И той нямаше никаква представа.“

Ерата на Кантона беше свършила.

„В четири от петте сезона, в които игра за нас, спечелихме титлата на Висшата лига и два домашни дубъла – добавя Едуардс.

Абсолютно съм убеден, че ако не беше кунг-фу ритникът, щяха да са пет титли и три дубъла. Щяхме да спечелим титлата през 1995-а и финала за ФА Къп срещу Евертън, ако Кантона играеше, а не беше наказан. Толкова важен беше за нас. Той даде началото на поредицата от успехи, които последваха в следващите години.

Разбира се, Ерик беше доста темпераментен, но доброто у него винаги надделяваше над злото. Очаквах с нетърпение всеки мач заради него. Беше вълнуващ, Беше магически. Той промени всичко.“