Бил Ричмонд – робът, който стана боксьор и счупи спортните предразсъдъци
Бил Ричмонд се ражда в Ню Йорк през 1763 г. като роб. Живее така до момента, в който не му се предлага да получи своята свобода, но само ако се боксира. След като успява да я спечели, заминава за Великобритания, където доказва, че е достоен атлет, превръщайки се в звезда на ринга. Всичко обаче започва с раждането в дома на Ричард Чарлтън. Според някои източници, баща му може би е неговият робовладелец, но това не е потвърдена информация.
Преди да дойде време за освобождаване, владетелят предлагал робите на своите деца. Бил най-вероятно е прекарал детството си в къщата, занимавайки се с домакинска работа. На 13-годишна възраст пред него се разкрива една възможност, която завинаги ще промени неговия живот. Когато бригаден генерал Хю Пърси пристига в Ню Йорк, за да може да гарантира спокойствието на града, използвайки войниците за поддържане на мира, той продължава да е противник на робството и не можел да повярва как се третират човешките същества. Все още не е ясно как Пърси и Чалртън се срещат, но генералът е поканен в дома на богатия робовладелец.
Бил също присъствал на срещата и изненадал всички с доброто поведение и възпитание. Момчето било изключително силно и това добавяло още една положителна черта към целия му образ. Съществува още една версия, че момчето защитавало своята чест и гордост в близката таверна срещу няколко почерпени мъже. Когато се стигнало до бой, Бил успял да се справи отлично в конфликта и да не отстъпи. В тази версия се говори, че Пърси се впечатлил от бойния дух на момчетата и много скоро бил потърсен отново, за да получи своята свобода. Размахването на юмруци или бокс, както ще стане известно много по-късно, била първа спортна дисциплина по популярност, а далече на второ място се нареждали конните надбягвания във Великобритания. През XVIII век можем да забележим как почти всеки генерал провежда такива боеве, за да забавлява войниците си.
И така генерал Хю Пърси винаги намирал някои от най-коравите мъже за поддържане на бойния дух и оформянето на ринга, но Бил никога не бил свободно пуснат, за да забавлява армията. Има една малка подробност, генералът никога не разбирал робството и бил върл противник, макар и английската корона да имала друга гледна точка. Разбирал единствено, че точно тези хора са необходими, за да се спечели войната. При запознанството с Бил, решава да го откупи и да го изпрати във Великобритания, а там го записва на училище в Йоркшир. Младежът показва за пореден път добър прогрес. При опит да му намери място във висшите кръгове на Англия, генералът се изправя пред един особен проблем – английската аристокрация не може да приеме момчето, освен това самият покровител е подложен на сериозни критики. Години по-късно Бил се жени за бяла англичанка – Мери Дънуик.
Има деца и започва да работи като мебелист, създавайки красиви и изящни продукти. Обикновено срещал и сериозна съпротива, но можел винаги да пребори колективното мнение на своите клиенти с предоставянето на редица качествени стоки. Според журналистът Пиърс Егън, Бил е участвал в 5 известни боксови мача в края на XVIII век. Според него, повечето нелегални срещи се случвали, след като го обидят. Един такъв се случва, когато човек го нарича „Черен дявол“, защото бил с бяла жена, най-вероятно е говорил за съпругата му. Според архивите, Бил е поканен от Томас Пит – бивш военноморски офицер, който обожавал бокса, за да развият таланта на бъдещия атлет. Наема го неофициално като работник, но официално двамата тренират боят с юмруци.
След време и двамата започват да участват в платени боеве – боксовата асоциация още не съществувала. Друга подробност е, че американецът се борил в мачове без особени правила, както и боксови ръкавици. Срещите се провеждат в няколко часа, което допълнително създава още по-сериозни трудности и опасности за боксьорите. Впрочем някогашният бокс може да се оприличи по агресивност и щети единствено с модерната форма на смесени бойни изкуства. Повечето битки са водени именно за честта на Бил и едва през 1804 г. (на 36-годишна възраст) влиза в професионален мач срещу Джордж Мадок. Макар и да не печели срещата, американецът успява да издържи целия мач, което пак е някакво постижение.
Обикновено Мадок печелил срещата си в първите няколко рунда, но новобранецът, при това на възраст, успява да издържи сериозно наказанието. Когато става на около 40 години, боксьорът успява да се наложи като име, при това на 50-годишна възраст и дори печели мачове. В годината с мача срещу Мадок, Бил се изправя срещу еврейски боксьор на име „Бойният Йосип“. Там успява да постигне победа и след това се изправя срещу Джак Холмс, който е само на 20 години. Бил губи мача и с това записва втората си загуба, мачът обаче не се вписва в картона му. Друг опонент е Том Криб, с когото битката продължава 90 минути или 25 рунда.
Нито един от мъжете не отстъпва, докато Криб не нанася серия тежки удари и не изпраща 42-годишният американец на земята. Том Криб по-късно ще стане шампион на Великобритания, като една от битките му ще се проведе в цели 76 рунда. При следващата среща между Бил Ричмънд и Джордж Мадок, публиката е готова да види сериозната разплата и дори плаща луди пари, за да присъства в залата. Този път Бил връща жестта и в следващите 52 рунда успява да надделее. Тогава е на 45 години. Когато събира достатъчно пари, за да отвори своя собствена кръчма, Бил се запознава с Том Молинекс – друг американец и вече освободен роб. Двамата продължават изкуството на бокса и основната им цел е да победят Том Криб.
За съжаление Криб се оказва костелив орех и след две загуби Молинекс уволнява Ричмънд като треньор и коства сериозни парични загуби. Следователно Бил продава своята кръчма. От това спортно съперничество се ражда и едно добро приятелство и съответно Бил Ричмънд и Том Криб започват често да се срещат и да коментират славното боксово минало. Бил често посещава кръчмата на своя приятел и за съжаление е видян именно там, преди да умре през 1829 г. В професионалния бокс записва 17 победи и само две загуби. Интересното е, че дори, когато се боксира на 50 години, той печели победи.
Част от тях идват, когато се записва на уроци по бокс с последните си пари. На 57-годишна възраст мнозина смятат, че е в най-добрата си спортна форма. Умира на 66-годишна възраст, след като предната вечер отива да пие с приятели в кръчмата. Успява да преживее всички нападки и да стане свободен човек, имайки предвид, че някога животът му е започнал с робство. Един важен факт е, че боксьорът успява да счупи оковите на предрасъдъците и да позволи на други боксьори да се състезават. Критиците го сравняват като човек, който най-вероятно в своето време може да бъде смятан и разглеждан като Мухамед Али и Джеси Оуенс, а през 1999 г. официално влиза и в залата на славата. И до днес не е сигурно колко точно са всички проведени мачове, но е повече от сигурно, че в неофициални двубои, Бил най-вероятно е влизал в схватка повече от 50 пъти, при това само на територията на Великобритания.
Заглавна снимка: By Unknown author – NYPL, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7705200
