Важно е да започнем с това, че част от вода в езерото наистина се просмуква в земята. Често не забелязваме това, защото изгубената вода бързо се възстановява, например чрез дъжд. Това, което обаче влие дали и колко бързо ще се случи просмукването, е материалът на дъното на езерото и доколко той е пропусклив на вода.
Представете си, че излеете вода по плочките на тротоара. Тази вода няма да излезе от другата страна на плочката – ще се излее между тях. Същото нещо, разбирате, става и в езерата с каменисто дъно; ако между камъните има много малко пролуки, няма да може да премине много вода.
Дори в случаите, когато има пролуки, езерата натрупват много седименти, като пясък, тиня и глина, които помагат да се запълнят тези пространства. „В продължение на много, много време самото дъно на езерото еволюира и се променя“, обяснява хидрологът д-р Джоан Ву. „Материалите се утаяват и малките частици, или седиментите, запълват големите пори.“
Водата обаче може да се измъкне и по друг начин, а именно чрез изпарение. „В крайна сметка ще загубите вода от горната и от долната част на езерото“, казва Ву. Но благодарение на това удобно биогеохимично явление, известно като воден цикъл, всяка вода, загубена поради изпарение, теоретично би трябвало да се попълни от валежите.
И „теоретично“ е ключовата дума. Проучване, публикувано през май миналата година, разкрива, че повече от половината от големите езера в света (което включва както естествените, така и изкуствените) пресъхват. Според изследователите 56% от този спад се дължи на човешкото потребление и затоплянето на климата, като последното увеличава количеството на загубената вода поради изпарение.