Защо хъркането се смята за опасно
Сънят е особено важно време от денонощието, което не можем по никакъв начин да пропуснем или игнорираме. Историята ни показва, че 8-те часа са особено важни за нашето здраве, но често има и един много особен проблем, който няма как да игнорираме – хъркането. Според някои статистики между 45% от мъжете и 25% от жените са способни да издават един особено дразнещ звук. Рязането на дървета и други звукови смущения, категорично могат да нарушат качеството на сън. Аудио инженерите са установили, че потокът на въздуха през носа, може да достигне силата на 90 децибела – еквивалент е на моторен трион и може би точно това дава и сравнението.
Според изследване на клиниката Майо, спящият до хъркащ партньор може да страда много повече и от самия източник на шум. Хората в големите градове са постоянно изложени на шум. Според лекарите, близостта е едната причина. Нашият слухов апарат е изграден така, че да се фокусира и активира на звуците наблизо, вместо да следи за тези от разстояние. Логично е, нямаме нужда от слух, който да индексира звуци далече от нас, тогава най-вероятно нямаше да служи точно така, както искаме.
За разлика от всички други паразитни шумове, като този от улицата, съседната възглавница е изключително късо разстояние. Другият дразнещ момент е, че обикновено хъркането не е регулирано. Някои хора заспиват на бял шум, използвайки други звукови фонове, но след като те са с постоянен интензитет, човек лесно може да се отпусне. Липсата на контрол автоматично създава още повече главоболия. Да не говорим, че самият процес е толкова разноцветен букет от звуци с различна дължина на вълната, че често дори тапите за уши не могат да се справят или да спрат цялостно този звук.
Дихателната система винаги се е смятала за изключителен орган и хъркането се появява тогава, когато гърдите започват да се мъчат да изкарат въздуха навън и да се отворят още един път за следващата глътка въздух, следователно се оформя по-тежко дишане и след това идва и хъркането. Това не е безобиден елемент, а ни показва много ясно някои сериозни фактори, на които трябва да обърнем внимание, възможно е да става въпрос за теглото, алергии и много други.
Често при наднормено тегло се създава един доста по-силен блокаж на горните дихателни пътища, който натоварва диафрагмата и гърдите. Лекарите често посочват и алкохола като проблем, а хората, които хъркат повече, трябва да избягват приспивателните хапчета. Често се продават и пластмасови щипки, които могат да помогнат за правилното дишане, понякога такива са необходими и за челюстите, за да поддържат устата в правилна форма. Като крайна мярка се предлагат специални кислородни маски, които доставят кислород до дихателните пътища през целия сън.
В много крайни случаи подобен феномен може да се лекува с помощта на електроди, които изпращат сигнали по нервната система и карат врата да застане в правилната форма и да отваря дихателните пътища. Защо с толкова години еволюция, човекът все още не е намерил проблеми на този проблем? Според някои теории, хъркането е бил защитен механизъм срещу хищници, колкото по-силно се хърка, толкова по-висок е шансът нападателите да се откажат от своята атака.
Разбира се, днес подобна защита не е необходима, но очевидно еволюцията не се е отказала от идеята. Нека обаче не забравяме, че около 20% от хората страдат от още едно заболяване – мисофония. Това е невероятният гняв към определени шумове, който може да бъде изключително пагубен. За някои хора това е мляскането, подсвирването и за жалост един от трите най-търсени критерии е именно хъркането. Около 15-20% от хората признават, че имат невероятна нетърпимост към хора, които хъркат.
