Защо големите американски градове правеха коледни партита за коне
Кое е животното, което помага на човек да съкрати няколко века в еволюция? Спорът тук се води между козата, коня и магарето. Тази странна селекция може да изненада мнозина, но нека започнем от самото начало. На първо място ще говорим за козата, защото се смята, че е изпреварила кучето по опитомяване. Още по-интересен факт е, че някои учени установяват как тези животни не само разпознават лица, но и емоции.
Що се отнася до магарето, неговата сила и желание да служи, продължава да се смята за ключова. А нека не забравяме, че освен със сила, то получава и особена почит в Библията – Исус влиза на магаре в Йерусалим, а не на кон. Нека не забравяме, че и до днес пристигащите на остров Санторни могат да наемат магаре за превоз до хотела. Има и още една важна подробност, която не трябва да се пропуска – жителите на острова имат нещо подобно на старчески дом за старите магарета, оставяйки ги да почиват за вярната си служба.
А какво да кажем за коня? Той не само служи вярно на бойното поле, но и помага за бързото строителство и ако трябва да бъдем честни, точно той помага за по-бързата колонизация на Северна Америка. Ето защо и до началото на XX век точно конят ще има много внимание от различните организации. Пред Бостънската поща през 1919 г. е поставено коледно дърво, декорирано с царевица и други ядящи се орнаменти и червени ленти, които гласят следното „Общество за превенция на жестокост към животните – Масачузетс“. До самото коледно дърво има няколко бъчви с ябълки и няколко корита пълни с овес.
Работните коне са оставени да се разхождат спокойно и да се хранят, докато един мъж разтоварва още храна. Към коледния банкет на коня са добавени и около 40-50 касетки с моркови, като доброволци ги режат на половинки и продължават да ги редят. На 29 декември, според местни медии, е голям празник за конете. В този период автомобилите вече успяват да се наложат и да изместват животните от основните им задължения, но това не пречи на различните организации все пак да обърнат внимание и на животното, което е помогнало да се стигне до тук. В различните големи градове на САЩ започват да се изискват по-добри условия. Конете продължават да работят, но са изпратени във ферми и увеселителни паркове, където продължават да работят, но в далеч по-леки условия.
Някои споделят, че е препоръчително за човек да отиде и да види как прекарват времето си тези животни, които могат да се разтъпчат, да се нахранят добре и след това да се порадват на комфорта. Гледката позволявала на зрителя да се прибере с малко повече топлина в края на деня. Как започва това? Според изследване на Анн Нортън Грийн, конят е бил водеща сила до 20-те години на миналия век. След оказаната помощ при урбанизацията. През годините от от средата на XIX век е било ясно, че животните са получавали жестоко отношение от своите собственици, като жителите на града, предимно тези от средната и високата класа, не разбирали защо е необходимо точно това.
С появата на автомобилите, животното започва да се смята за морално остаряла придобивка, но точно тогава се въвел и закон за по-нормални грижи и забрана за тормоз. По време на прогреса, обществото въвежда няколко закона, които включват тормоза на животни, тормоза на деца и домашното насилие. Корените на всички са добре проследени в САЩ – децата започват да работят между 6 и 11-годишна възраст, при това в най-различни заводи. За да се намали насилието, собствениците на коне, които ги впрягали във файтони, започват да получават храна и напитки, за да спрат да бъдат агресивни към животните.
Не са малко и онези, които са смятали коня за единственото препитание, което могат да имат и по тази причина бързо инвестират колкото се може повече. Разбира се, те не са чак толкова, колкото си мислим. За съжаление гледката на умрели животни на пътя, бити такива или държани достатъчно дълго време без храна, са били нещо напълно нормално. Създаването на такъв вид мероприятия е насочено и към собствениците, за да се възпита състрадание и култура. Точно по тази причина и около Коледа се създават такива мероприятия, като всеки може да доведе своя кон и да го остави в компанията на други животни, докато също се храни с приятели на маса. Подготвени са подаръци от различните асоциации. В Канзас филантропът Ема Робинсън дава около 10 хиляди долара, за да помогне на животните и собствениците, които изпитват затруднения.
През 1918 г. организации във Вашингтон носят овес на няколко локации и осигуряват сандвичи и кафе за собствениците – макар и дъждът да не спирал, повечето били на мнение, че обстановката била изключително приятна. В градове като Бостън през 20-те години на миналия век, средният брой на конете е около 8000 души. Практиката продължава и през Втората Световна война, защото тогава конете отново са необходими, особено покрай кризите с горивата. Последният град, който не забравя заслугите на благородното животно, е Чикаго. Там подобни коледни инициативи се случват до 60-те години на миналия век.
До тогава градските коне са използвани за возенето на туристи, използвани са от полицията или намират място в местните клубове по езда. Организациите, занимаващи се с конете, сега насочват вниманието си към домашни животни като кучета и котки. Най-важното е, че ефектът бил поразителен за мнозина. Всеки човек, бързащ в своето ежедневие, спира и се усмихва при вида на толкова много коне на едно място, разхождащи се спокойно търсещи контакта с хора, хранейки се обилно, докато доброволци ги галят и решат. Работният кон изиграва своята роля и отдавна не е толкова необходим, но въпреки това получава права и отношение, поне до известна степен.
