Защо човешките бебета са толкова безпомощни спрямо другите животни

Гледайте който и да е документален филм за дивата природа и нещо бързо ще ви стане ясно: човешките бебета са… малко бавни. Жирафите например могат да се изправят на крака в рамките на 1 час след раждането си – на хората им е необходима около година – а домашното ви коте е на практика тийнейджър, когато навърши шест месеца.

Дори и в сравнение с другите примати, изглежда изоставаме. Малките шимпанзета и горили също се раждат безпомощни, но могат да се държат за майките си и да ходят след около 8 месеца. Бебетата хора дори не могат да държат главата си изправена за това време.

Дълго време се смяташе, че тази сравнителна безпомощност при иначе най-висшия вид на Земята е резултат от еволюционен компромис: „тъй като хората са развили по-големи мозъци, а родилният канал се е стеснил поради биомеханичните адаптации за двукрако движение, селекцията е облагодетелствала новородените с относително по-малки мозъци по време на раждането“, се обяснява в новата статия, „а по-голямата част от мозъчния растеж е била изместена към постнаталния период“.

И ако причината не е в бедрата, може би става въпрос за друг компромис: количеството енергия, необходима за изграждането на нов човек. „Други автори предполагат, че… енергийните изисквания на плода през последната част на бременността са твърде високи, за да се поддържа тя много след 40-ата седмица“, пишат авторите.

И най-безумното е, че раждането на толкова безпомощни бебета е плюс. Изглежда, че от еволюционна гледна точка раждането със сравнително слабо развит мозък всъщност е предимство – достатъчно голямо, за да надхвърли рисковете и майката, и бебето да бъдат на практика почти беззащитни за няколко години. „Слабостта на човешките бебета… се свързва с високо ниво на мозъчна пластичност, което води до повишена способност за учене, поведенческа гъвкавост и повишена способност за предаване на култура“, обясняват изследователите.

„По-големият дял от развитието на мозъка, което се случва след раждането, позволява невронните вериги да се оформят директно от средата, в която възрастният индивид ще трябва да оцелее“, пишат те, „като по този начин се получава поведение, което е директно оформено и адаптирано към тази среда.“

С други думи, именно развитието на мозъка ни извън утробата е това, което ни позволява да бъдем толкова интелигентни, колкото сме – и, нека си признаем: не сме бързи, силни или особено добре прикрити, така че умът ни е всичко, което имаме. Слава богу, че нашите бебета са толкова безпомощни. Нали?

Ами според новата статия те всъщност не са.

„Хората изглеждат много по-безпомощни, когато са малки, в сравнение с другите примати“, съгласява се Аида Гомес-Роблес, доцент в катедрата по антропология в Университетския колеж в Лондон и водещ автор на статията, в изявление, публикувано тази седмица.

Но това „не е защото мозъкът им е сравнително слабо развит“, продължава тя, „а защото те все още имат да извървят много път“.

Всъщност човешките бебета дори не са най-безпомощният вид на планетата. Екипът анализира развитието на мозъка на 140 различни вида плацентни бозайници – включително примати, гризачи, хищници и фосили на ранни хора и хоминини – като сравнява данни като продължителност на феталната бременност, относителен размер на мозъка и тялото на новородените спрямо размера им при възрастните, както и общ размер на мозъка на новородените и възрастните.

Може би не е изненадващо, предвид размера на извадката, че „диапазона вариации в пропорциите на мозъка при раждане са много широки“, установява екипът – като хората се нареждат някъде в средата в сравнение с другите видове. Всъщност това, което ни отличава в животинския свят – и особено сред приматите – не е по-малкият от очакваното размер на мозъка при раждането в сравнение с този при възрастните, а фактът, че той не може да бъде предвиден чрез отчитане на растежа на тялото.

„Човекът е единственият вид, който се отклонява значително от зависимостта, наблюдавана в неговия разред, между размера на тялото на новороденото и на възрастния“, отбелязват изследователите.

И така, защо човешките бебета са толкова безпомощни? По принцип не са – просто трябва да се учат много. Те дори не се раждат „рано“ в сравнение с другите примати – всичките твърдения как бременността би трябвало да продължи 21 месеца, ако трябваше да се родим на същия етап на развитие като новородено шимпанзе, просто не е вярно, откриват изследователите.

„Нашите резултати показват, че високото ниво на безпомощност на човешките бебета е свързано по-скоро с по-голям от очаквания размер на мозъка при възрастните, отколкото с по-малък от очаквания размер на мозъка при новородените или с по-кратка продължителност на бременността“, пишат авторите.

„Въз основа на анатомията, поведението и транскрипционните профили… хората и човекоподобните маймуни са в много отношения сходни от гледна точка на развитието през първата година от живота“, обясняват те. „Различията между видовете стават по-отчетливи по време на по-късните етапи на съзряване.“