Ядосаните хора са по-склонни да вярват в конспирации

Неотдавнашно проучване установи връзка между склонността на човек към гняв и вероятността да вярва в теории на конспирацията.

Макар да е доказано, че личностни черти като нарцисизъм правят хората по-податливи да вярват в теории на конспирацията, в миналото е имало малко изследвания на влиянието на гнева върху вярата в конспирации. Сега обаче изследване, ръководено от Кинга Шиманяк, научен сътрудник в Университета на Нов Южен Уелс, хвърля необходимата светлина.

„Макар че теориите на конспирацията съществуват от дълго време, все още не се знае много за това как те се отнасят към конкретни емоции (например гняв, страх, тъга)“, казва Шиманяк пред PsyPost. „В това изследване решихме да се съсредоточим върху връзката между убежденията в конспирации и гнева, тъй като те изглежда възникват в отговор на сходни фактори и предишни изследвания вече са предполагали потенциална връзка между тях.“

В поредица от четири проучвания екипът си поставя за цел да изследва връзката между чертите на гнева и убежденията както в общите конспиративни теории, така и в тези, свързани конкретно с пандемията от Ковид-19.

Първото проучване включва 363 участници, предимно жени (298), с постоянно местожителство в Полша, като целта е да се предостави първоначална информация за асоциациите между гнева и теориите за конспирация за пандемията. Проучването е проведено онлайн с помощта на самооценъчен въпросник, който се състои от 7 елемента за оценка на чертата гняв.

Резултатите от първото проучване показват подкрепа за основната хипотеза, тъй като се установява, че гневът е положително свързан с убежденията, че ковидът е бил конспирацията, като участниците, които се съгласяват с твърдения като „Избухвам бързо“, са по-склонни да вярват, че „пандемията COVID-19 е глобална конспирация“.

За да се коригира едностранното разделение на половете в първо проучване, във второ проучване е набрана по-балансирана и по-голяма извадка от 422 участници. Въпросникът също така е разширен до 13 елемента, които отново оценяват убежденията за конспирацията. И в крайна сметка резултатите съответстват на тези от първо проучване, които подкрепят основната хипотеза на изследването.

Третото проучване още повече разширява обхвата и разглежда други общи конспирации – такива, които не се отнасят до специфични теории в конкретен исторически контекст, а са по-общи, т.е. „Правителството използва хората като подставени лица, за да прикрие участието си в престъпна дейност“.

Както и в първо и второ проучване, третото проучване стига до заключението, че чертата гняв е положително свързана с убежденията за общи теории на конспирацията.

„Основният извод, който средностатистическият човек може да си направи от нашето изследване, е, че хората, които са по-склонни да изпитват гняв, също така са по-склонни да вярват в конспиративни теории, независимо от тяхното съдържание“, казва Шиманяк пред PsyPost. „Необходимо е обаче да се подчертае, че много индивидуални и ситуационни фактори вероятно ще повлияят на тези асоциации. Какви са тези фактори?“

При четвъртото и последно проучване екипът проверява дали чувството на гняв ще промени отговорите на въпросите за конспиративните теории, особено при тези с високи нива на гнева по черта.

За новите 141 участници екипът конструира нова конспирация, за да избегне влиянието на предварителни убеждения или знания. Създадената от тях конспирация е, че под берлинското летище има тайно военно мазе.

Участниците са помолени да попълнят въпросник за самооценка на личността, преди да бъдат разпределени на случаен принцип в една от двете групи, за да напишат или за свое гневно преживяване, или за неутрално такова. След това им е представена новата конспирация и са помолени да оценят степента, до която вярват в нея.

Макар че резултатите от това проучване не показват директно, че предизвиканият гняв повишава нивата на конспиративност при тези, които не показват признаци на гняв по черта, те установяват, че лицата с по-висока степен на гняв по черта имат и по-силни вярвания в конспирацията, отколкото тези с гняв по черта в неутралната група.

„Общият модел на резултатите показва, че по-гневните по природа хора имат по-силни убеждения за конспирация“, казва Шиманяк за резултатите. „Освен това установихме, че изкуствено създаденият гняв увеличава убежденията за конспирация при лицата, които имат по-високи резултати по скалата за гнева. Това е изненадващо откритие, тъй като предполага, че има нещо уникално в гнева, което го прави предсказващ фактор на убежденията за конспирация.“

Въпреки резултатите от изследването Шиманяк заяви пред PsyPost, че все още има да се правят много изследвания в тази област и много въпроси остават без отговор.

„Дали гневът е причина за конспиративните убеждения, или и двете имат общ корен, който е съвсем друго нещо? Защо изобщо тези, които са склонни към гняв, са по-склонни да вярват в теории на конспирацията? Какви са връзките между убежденията в конспирацията и други специфични емоции (напр. страх, тъга и вълнение)? Отговорите на тези въпроси безспорно биха помогнали за по-цялостното разбиране на сложния феномен на вярата в конспирации.“