Според проучване, публикувано в списание Nature Scientific Reports, вероятността цивилизацията на земята да оцелее през следващите няколко десетилетия, без да бъде изправена пред катастрофален срив, е „много малка“.
Двама изследователи от Чили и Обединеното кралство съставят модел спрямо предишни данни на темповете на потребление на ресурси – конкретно по отношение на обезлесяването – за да видят какви прогнози ще се получат за способността на глобалното човешко общество да се самоиздържа.
И според тяхната разработка има само 10% шанс човешката цивилизация да успее да преживее следващите 20 до 40 години без катастрофален срив. „От статистическа гледна точка стигаме до заключението, че вероятността нашата цивилизация да оцелее е по-малка от 10% при най-оптимистичния сценарий“, пишат авторите на изследването.
„Изчисленията ни показват, че при запазване на действителния темп на нарастване на населението и потреблението на ресурси, по-специално потреблението на гори, ни остават няколко десетилетия преди необратимия срив на нашата цивилизация.“
„Трудно е да си представим, при липса на много силни колективни усилия, някакви големи промени на тези параметри да настъпят в такъв времеви мащаб“, добавят те.
Всичко това е теория, разбира се. И двамата автори на изследването са математици и физици, които използват метода на моделирането, за да разберат сложните системи – от биологични процеси до социални системи. Този силно теоретичен подход има някои ограничения. Както посочват самите те, работата им предполага, че някои параметри (като ръст на населението и степен на обезлесяване) ще останат постоянни, което със сигурност не е гарантирано. Освен това гората се приема като заместител на всички ресурси, което може да се разглежда като твърде опростен подход.
И все пак изследването обрисува една красноречива картина на това как необузданото обезлесяване и сривът на населението заплашват човешкото общество като цяло.
Проучването разглежда основно обезлесяването и потреблението на дървета от нас. Дърветата са безценно богатство за хората и за екосистемата като цяло. Те не само подпомагат естествените и човешките хранителни системи, но и са крайъгълен камък в редица важни системи, като например въглеродния цикъл, производството на кислород, опазването на почвата и водния цикъл. Според изследователите изсичането на горите скоро ще доведе до това да няма да има достатъчно ресурси за издържането на световното население и в този момент съответно ще настъпи „катастрофален срив“ на броя ни.
При сегашните темпове на обезлесяване всички гори на Земята ще изчезнат след 100 до 200 години. Проучването обаче прогнозира, че недостигът на дървета ще започне да създава проблеми много преди всички те да изчезнат.
„Ясно е, че е нереалистично да си представим, че човешкото общество ще започне да се влияе от обезлесяването едва когато и последното дърво бъде отсечено“, пишат те. „Постепенното влошаване на околната среда вследствие на масовата сеч би се отразило силно негативно на човешкото общество и следователно човешкият колапс би започнал много по-рано.“
Едно от най-забележителните умения на хората е способността им да се адаптират и да въвеждат иновации. В този смисъл може да се очаква, че технологиите и науката ще разработят решения на този проблем. В доклада обаче се твърди, че „потреблението на природните ресурси, по-специално на горите, е в конкуренция с нашето технологично ниво“. С други думи, колкото повече напредват технологиите, толкова по-вероятно е да унищожим горите, освен ако не настъпи дълбока промяна в тази динамика.
Изследователите се заиграват и с идеята за така наречения „парадокс на Ферми“ и с въпроса защо все още не сме се натъкнали на друга напреднала извънземна цивилизация, при положение че вероятността за съществуването ѝ е голяма. По този въпрос изследователите посочват, че според някои само много малко цивилизации биха били в състояние да достигнат достатъчно високо технологично ниво, за да пътуват извън своята слънчева система, преди да изчерпят ресурсите си. По същество извънземните се унищожават сами, преди да станат достатъчно напреднали, за да могат да пътуват междузвездно.
Може би, поставят въпроса изследователите, това може да бъде затруднението, пред което ще се изправят и земляните през следващите няколко десетилетия – освен ако цивилизацията не претърпи забележително бърза трансформация.