Тунгуският взрив – 1000 пъти по-мощен от атомната бомбата в Хирошима

| от |

Взривът в Тунгуска се случва около 7:00 часа сутринта тунгуско време на 30 юни 1908 г. близо до река Подкаменная Тунгуска в Сибир.

Russia-CIA WFB Map--Tunguska

В небето над Европа, европейската част на Русия и Западен Сибир атмосферни явления като неестествено светло небе по време на здрач, червени и зелени сияния и сребристи облаци се наблюдават още три дни преди събитието, от 27 юни 1908 г. В деня на взрива над централен Сибир прелетява огнено тяло със сферична до цилиндрична форма. Няколко местни жители виждат „синя светлина, почти толкова ярка колкото Слънцето, да се движи по небето“…

Това, което следва, е експлозия от приблизителна 15 мегатона, която събаря над 80 милиона дървета на площ от 3370 квадратни километра. В резултат се създава ударна вълна, която стига части на Европа и Азия, като е регистрирана дори в Англия (на около 6400 километра). Скоро след това започва магнитна буря, която продължава 5 часа. Освен това от експлозията се променя значително и атмосферното налягане, което също е измерено чак на Острова. Друг интересен страничен ефект е, че няколко дни след него в по-голямата част от Азия и Европа през нощта небето свети и то толкова ярко, че хората дори в Китай могат да четат спокойно .

За събитието разказва един от свидетелите, С. Семенов, който е на 64 километра от него:

По време на закуска седях до къщата, която е обърната на север… Изведнъж видях, че директно на север, над Тункуския път небето се разцепи на две и се появи огън високо над гората. Той стана по-голям и в един момент цялата северна страна беше покрита с огън. В този момент ми стана толкова горещо, че не можех да издържам, сякаш ризата ми гори – от северната страна, където беше огънят, идваха силни горещини. Исках да си скъсам ризата и да я хвърля, но тогава небето се затвори и се чу силен гръм, който ме хвърли на няколко метра. Загубих сетивата си за миг, но след това жена ми изтича и ме прибра в къщата. След това стана такъв шум, сякаш падаха скали или стреляха оръдия, земята се разтресе и аз бързо залегнах и натиснах главата си надолу, страхувайки се, че скали ще я смачкат. Когато небето се отвори, горещият вятър се носеше между къщите, като от оръдия, които оставяха следи в земята като пътеки и увреждаха растенията. По-късно видяхме, че много прозорци са счупени, а в плевнята част от желязната ключалка се е скъсала.

И така, какво предизвика този масивен взрив? Дълго време не е известно, защото той се случва в много отдалечена част на света и никой не отива да го изследва. Едва 19 години по-късно Леонид Кулик, руски минералог, решава да започне проучване като първоначално решава, че най-вероятно масивен метеорит е ударил Земята.

За да накара съветското правителство да плати за експедицията, Кулик им казва, че сигурно става въпрос за метеорит и че този метеорит е масивен и направен предимно от желязо, така че има голям потенциал за лесен добив на суровината.

Кулик и неговият екип нямат особени проблеми да намерят точното място на взрива, въпреки че са минали 19 години, понеже „дърветата действаха като стрелки, насочени директно към епицентъра на взрива“. След като стигат до епицентъра обаче, намират нещо любопитно – на мястото няма кратер, както те очакват, а дърветата в кръг с радиус от 5 километра, но без никакви клони, кората и листа.

Дълго време се водят дебати каква точно е причината за взрива, но днес учените са почти сигурни, че става въпрос за комета, а не за астероид или някакво друго природно бедствие. Кометата трябва да е била около 30-40 метра в диаметър и да е пътувала със скорост между 55 000 и 65 000 км/ч. Докато е минавала през атмосферата, въздухът около него се е нагрял до около 28 000 градуса по Целзий, което е направило кометата да изглежда като гигантска огнена топка, пронизваща небето. В крайна сметка това също е било причината кометата да избухне на около 8 км над земната повърхност с огнен взрив, който до голяма степен е унищожил частите й, защото е била предимно от лед. По този начин получаваме масивна експлозия, но без кратер или каквито и да е доказателства за причината й.

Смята се, че комета или астероид с размерите на този в Тунгуска би трябвало да навлиза в земната атмосфера около веднъж на 300 години. Ако падне в населено място, взривът е повече от достатъчен, за да заличи дори най-големия град на планетата.

 
 
Коментарите са изключени за Тунгуският взрив – 1000 пъти по-мощен от атомната бомбата в Хирошима

Повече информация Виж всички