Царят е гол: Любовния стол на Берти VII
Едуардианската ера, която продължава от 1901 до 1910 г., често се помни като последна епоха на невинност, преди Европа да навлезе в диващината на Първата световна война – позлатен макар и кратък период на изтънченост и елегантност. Това е донякъде иронично, тъй като през по-голямата част от живота си съименникът на епохата, крал Едуард VII, не въплъщава точно нито една от тези добродетели.
Алберт Едуард, принц на Уелс – известен на семейството си като „Берти“ – е най-големият син на кралица Виктория и принц Алберт. Като наследник на трона, от ранна възраст той е подложен на строг режим на академични и морални инструкции – програма, срещу която яростно се бунтува, изпада в истерики и отказва да учи или работи. Това поведение ще продължи през цялото му детство и юношество, като побеждава всички усилия на неговите раздразнени родители да го вкарат в правия път. През 1861 г. на 20-годишна възраст Берти е записан в армията и изпратен в тренировъчен лагер в Ирландия като последен напън да му се наложи някаква дисциплина. Това обаче рикошира, когато колегите му офицери вкарват в квартирата му актрисата Нели Клифдън, за да може младият принц да загуби девствеността си. Този инцидент толкова скандализира родителите му, че принц Алберт, вече страдащ от тифоидна треска, пътува до Кеймбридж, за да предупреди сина си: „Знаех, че си безмислен и слаб – но не мислех, че си извратен.“
Когато Алберт умира две седмици по-късно, обезумялата Виктория отдава смъртта му на неразумността на Едуард. Тя никога няма да му прости напълно, заявявайки: „Никога няма да мога да го погледна без да потреперя.“
Бившият La Chabanais
След като опечалената Виктория се оттегля от обществения живот, но отказа да позволи на сина си да поеме важни кралски задължения, Едуард е оставен на мира известно време и пътува по света с яхта, ловува, участва в конни надбягвания и присъства на безкрайни партита и други социални събития. Въпреки всичките усилия на родителите му да го опитомят като го оженят за датската принцеса Александра през 1863 г., Едуард запазва ненаситния си сексуален апетит, който ще стане легендарен. В допълнение към воденето на множество недискретни връзки с жени, включително актрисата Сара Бернхард и лейди Рандолф Чърчил – майката на Уинстън Чърчил – Едуард посещава най-ексклузивните публични домове в Париж, като любимият му е La Chabanais. Там той има частна стая, украсена с герба му, където според сведенията любимото му занимание било да забавлява дамите в гигантска вана, пълна с шампанско. Репутацията на Едуард като женкар става такава, че скоро той се добива псевдонима „Мръсният Берти“.
Сватбата с Александра
Но към 1890 г. огромният сексуален апетит на Едуард започва да се засяга от другата му голяма любов – тази към храната. Да се каже, че Едуард е голям лакомник, би било подценяване, като се има предвид, че стандартната му вечеря се състои от 12 ястия, които включват два вида супа, цяла сьомга, множество блюда от овнешко месо, филе от говеждо месо, цели птици, херинга, сирене и торти. Следователно, той бързо се сдобива с наднормено тегло и новата му форма го прави все по-неспособен да се представя в спалнята.
Обикновено човек в позицията на Едуард би имал два избора: да отслабне или да опита различни пози. Но това е принцът на Уелс! Той решава да избере трети вариант. Едуард възлага на известния парижки майстор дърводелец Луис Субрие да му изработи това, което той нарича „Siege d’Amour“ или „Любовния стол“. Инсталирано в стаята на краля в La Chabanais, чудатото позлатено устройство позволява на Едуард да продължи да прави секс, без да мачка партньорите си с огромната си маса. Говори се също, че столът позволява на Едуард да прави секс с две жени наведнъж, но въпреки че разполага с втора възглавница на долното ниво, не е ясно как трябва да функционира тя.
През 1901 г. кралица Виктория най-накрая умира и след 60 години чакане Едуард най-сетне успява да се възкачи на трона. Въпреки страховете на родителите си и цял живот съмнително поведение, по време на краткото си управление Едуард се оказва изненадващо популярен и ефективен крал, неговата любезност и социална интелигентност го превръщат в отличен дипломат и посланик на Англия.
Що се отнася до скандалния му секс стол, той остава в La Chabanais до 1951 г., когато публичният дом спира работа и съдържанието му е закупено от частен купувач. Местонахождението му остава загадка до 2011 г., когато авторът Тони Перотте интервюира правнука на Луис Субрие, който разкрива, че е закупил оригиналния стол. Възстановен и претапициран, секс столът на Едуард VII остава в склада на Субрие – реликва от минала епоха на упадък и свидетелство за нетрадиционния подход на Едуард към живота.
