Тъмната страна на позитивността

Възможно ли е човек да бъде прекалено оптимистичен? Отговорът, за съжаление, е да – особено когато става въпрос за поддържане на твърдоглав и повърхностен оптимизъм. Днес ние наричаме този вид нагласа с термина „токсична позитивност“.

Без съмнение сте попадали в ситуация, в която разкривате пред някого свой сериозен проблем, но в отговор получавате нещо от рода на: „Не се притеснявай, всичко ще се оправи.“ А може и безгрижно да ви е насърчил с „Горе главата“ или директно с „Бъди оптимист“. Това със сигурност слага край на разговора, нали? Повдигайки трудната тема, вие изразявате желание да се разтоварите от тежестта й. Но сега на практика ви е казано, че другият човек не желае да слуша; разчитайки на клиширани положителни фрази, вашият партньор в разговора прекъсва емоционалната връзка помежду ви.

А хроничния повърхностен оптимизъм може да има и по-практически недостатъци: представете си, че получавате негативна обратна връзка за работата си и вместо да ви кажат конкретно как бихте могли да я подобрите, ви съветват да „запазите добро настроение“ или да „погледнете от добрата страна“. Или вземете например гледната точка на родител, който посещава учителя на детето си, който му казва, че „няма нужда да се притеснява, всичко ще се нареди“, докато поведението на детето му всъщност може да е сигнал за реални проблеми.

Оперативно, токсичната позитивност се определя като избягване или отричане на „всякакво потвърждаване на стрес, негативност и валидизация на травма“, както го формулират Сокал, Трудел и Баб в статия от 2020 г. Тя е един вид целенасочено разглеждане на всички преживявания – дори тези, които неизбежно са трагични – в положителна светлина.

Хората, които споделят идеята, че позитивността лекува всичко, ще ви кажат да се съсредоточите върху добрите неща в живота си и да избягвате чувствата на тъга или безпокойство, независимо какво ви се е случило – но като ограничават разговора до положителни неща, те не успяват да разберат пълните емоции на вашето преживяване. Още по-лошо – така се обезценява гледната точка на човек, който преминава през трудни моменти, и по този начин този човек е един вид отхвърлен.

През 2006 г. група изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего и Бостънския университет изследват токсичната позитивност, като събират 60 души с тревожни разстройства. Половината от тези участници са помолени да потиснат емоциите си, докато гледат негативно въздействащ филм; на останалите е казано да приемат чувствата, които усещат, докато гледат. От този експеримент изследователите стигат до извода, че потискането на емоциите – както прави човек, когато си налага положително отношение, без способност да толерира безпокойство или тъга – е свързано в крайна сметка с по-високи нива на негативност, по-ниски положителни чувства и намалено благосъстояние (Campbell- Sills et al, 2006). Няколко години по-късно Ууд, Перунович и Лий (2009) изследват ефектите от положителните мисли в три взаимосвързани проучвания и откриват, че тези самонагласи имат най-висок ефект – отрицателен ефект, т.е. – върху хора с ниско самочувствие.

Само от тези проучвания става ясно, че да се разчита на повърхностна позитивност, без да се допускат нюанси или емоционална задълбоченост, не е здравословно.

Много хора обаче не са добре запознати с други начини за управление на емоциите си или други стилове на комуникация. Важно е човек да осъзнае, че намаляването на зависимостта му от позитивност може да го направи много по-добър слушател. Вместо да казва на някого да „погледне от добрата страна“, може да признае, че този някого действително преминава през нещо сериозно. Може да каже, че това, през което преминават, звучи доста трудно. Или може да каже, че разбира защо се почувстват така.

Ако не сте сигурни как да отговорите, може би дори е по-добре да го признаете – казването на нещо толкова просто като „Не знам какво да кажа“ може да помогне, защото приема сериозността на темата. „Има ли начин да помогна?“ също може да свърши работа – така показваме състрадание към човека, с когото говорим, дори когато признаваме, че положението му е трудно.

Да изясним, да гледаш положителното и да бъдеш изпълнен с надежда понякога не е лошо. Но умереността е важна в този случай. Прекомерната, неуместна позитивност, в лицето на сериозни ситуации, може да бъде потискаща, отчуждаваща или дори вредна. Признаването на болезнените обстоятелства на друг човек, дори с риск да не знаете напълно как да му помогнете, често е най-добрият подход.