Световната столица на пениса
Социологията като наука често напомня на обществата, че единственият начин да разберем света на нормалните е възможност, която изисква поглед през очите на лудия. И ако трябва да обърнем внимание на някои луди владетели, веднага можем да си спомним за Калигула и всички негови красиви методи за създаването на една здрава анархия. Нерон също не трябва да отстъпва по тази линия, но както познаваме владетели, които са значително негативни, така в историята присъстват и хора, които са успели със своята лудост да променят много добре света.
И така архивът ни отвежда до Друкпа Кунли. Запомнен е като лудият човек от Драконовата линия. С подобна визитка е трудно да се игнорира човек, при това тибетски монах. Преди да започнем неговата история, нека обърнем внимание на факта, че будизмът започва да навлиза доста бързо през 8 век в Бутан.
Основният проблем обаче е, че самата религия и философия не започват да се налагат толкова, преди да се появи Друкпа. Неговото присъствие е регистрирано през XV век в царството и до днес самият последовател на Драконовата линия се смята за основоположник на движението. И разбира се, няма как да бъде игнориран, след като смята, че най-добрият начин за борба с демоните и злите сили е именно с помощта на фалоса. Монахът е толкова отдаден и сериозен в мисията си, че използва такава статуетка за благославяне на жителите.
Очевидно е, че мнозина не са имали проблем през XV век с движението, особено след като Друкпа е обявен за Богопомазаният луд или светецът с 5000 жени. Има и нещо друго сред качествата му – той значително опростява религията за местното население и по този начин печели още повече вниманието на аудиторията. Основните му методи обаче са шок, сарказъм, секс и най-различни скандални методи, с които успява да наложи присъствието на Буда.
Любимо занимание е да уринира върху свещените статуи, а понякога дори успявал да извади половия си орган и да го постави в ръката на статуята на Буда, а за други места няма да споменаваме. Един от неговите любими учители винаги е бил изобразяван гол от кръста надолу. Впрочем всички художници го рисуват гол, поради простата причина, че човек трудно можел да види Друкпа в дрехи. Негова е и любимата мисъл:
„Дойдох при вас без предрасъдаци, за да ви помогна, къде мога да намеря най-добрия ви алкохол и най-красивите жени?“
Ако се чудите докъде може да стигне лудостта, тогава трябва да обърнете внимание на следващият факт: името на половия орган на монаха е „Гръмотевицата на огнената мъдрост“. И ако „Гръмотевицата“ не е в състояние да събуди просветлението в обществото, тогава монахът вади своето резервно копие, изработено изцяло от слонова кост. И до днес този екземпляр се намира в храма Чими Лаканг, известен като храма на плодовитостта.
Запазеният спомен от „Гръмотевицата“ може да се използва от дамите или да бъде предложено опрощение от действащия монах, който в случая ще го използва, за да халоса грешницата по главата. Кой е казал, че будизмът не се приема с болка. И колкото и странно да е, храмът всяка година се посещава от дами, които не могат да забременеят. Колкото повече разбираме за монахът Кунли, толкова повече осъзнаваме, че никога не сме разбирали истината за будизма.
Въпросният храм, който днес пази наследството е построен на много специално място. Легендата разказва, че Друкпа е успял да победи демон, вселен в куче, използвайки „Гръмотевицата“. Заради тази епична битка, миряните побързали да направят храм на същото място. И съответно след като повечето хора били много благодарни, очевидно са решили да използват инструмента за екзорсизъм като основен образ и потенциална заплаха за всички демони.
Много скоро дори местните жители започнали да рисуват полови органи по стените на къщата си, за да се предпазват от злото. Вярването е, че освен протекция, в дома ще има и деца. Някои още по-отдадени на будизма, поставят половия орган на покривите. Нещо повече, ценоразписът на Друкпа Кунли е специфичен – ако човек иска да бъде благословен от него, той трябва да доведе със себе си красива жена и бутилка вино. И като цяло, монахът се слави като весел и забавен човек, който винаги устройва редица вечеринки, пръска мъдрост и любов, както и често бива преследван затова, че спи с чужди жени.
От друга страна действията му позволяват да бъде много по-добър и разумен, извеждайки религията далече от строгите канони. Оказва се, че бутанците боготворят мъжкия полов орган и винаги са имали особена почит към него, особено след като дори малките деца носят такива талисмани на вратовете си. Впрочем дори плашилата на полето разполагат с полов орган, за да плашат другите потенциални и опасни обитатели. Освен място, където мъжът е на особена почит, Бутан почита половия орган и го разглежда като инструмент за канализиране на продуктивност и енергия, а не на похотливост, както мнозина очакват.
Ето защо този атрибут може да бъде открит абсолютно навсякъде и се рисува изключително често както по фасадите на къщите, така и по пощенски кутии, пликове, книги и други. Когато една къща в Бутан се построи, на фасадата се рисуват мъжки полови органи, които сочат най-здравите точки на дома. След това домакинята получава 5 червени дървени копия в кошница и с нея трябва да прекрачи прага на дома.
След това дамата трябва да се качи на покрива и да ги позиционира в 4-те точки на къщата, а 5-ят отива при семейния олтар. Точно така, бутанци се молят на мъжки полов орган. Най-големият представител на мъжката полова енергия се намира в храма Тарпалинг. Изработен е от камък, цимент и е с размери от приблизително 2.1 метра. И до днес туристите остават впечатлени от толкова откритата приемственост и сексуалност, но трябва да ги похвалим за впечатляващата свобода, която властва вече V века.
