Стриктното родителство може да предизвика депресията у децата на ДНК ниво

Има един определен тип хора, които, когато чуят някой експерт да се обяви против биенето на деца или да посочи, че благополучието на децата е важно за бъдещото им развитие, моментално ще се възмути: „Това са глупости! Единственият път, когато виждах родителите си, беше, когато идваха да ме думкат в главата с летва, живях в шкаф до 16-годишна възраст, а баща ми прегази домашния ми заек само за да ме научи на урок как да се държа на масата и това никога не ми е навредило!“

Все повече доказателства обаче показват, че този определен тип хора грешат. Ново изследване, представено на конгреса на Европейския колеж по невропсихофармакология (ECNP) във Виена, установи, че „стриктното“ родителство всъщност може да промени начина, по който телата на децата разчитат тяхната ДНК, което пък от своя страна може да увеличи техния биологичен риск от депресия както в юношеството, така и в по-късния живот.

„Грубото родителство, с физическо наказание и психологическа манипулация, може да доведе до създаването на допълнителен набор от инструкции в ДНК за това как един ген се чете“, обясни на конференцията психиатърът Евелин Ван Аше, сега в университета в Мюнстер .

„Имаме някои индикации, че самите тези промени могат да предразположат растящото дете към депресия“, каза още тя. „Това не се случва в същата степен, ако децата са били възпитавани с подкрепа от родителите.“

Знаем, че „Твърде стриктното родителство променя ДНК-то на децата по начин, който ги прави депресирани“ звучи като заглавие, чиято цел е само да събира кликания – но въобще не е толкова пресилено, колкото звучи. Този процес е резултат от епигенетиката – тоест науката за това как вашата среда и поведение могат да повлияят на работата на гените ви.

Така че, за да бъде ясно – тук не говорим за някаква ДНК мутация, която се произвежда на ишлеме в шамарената фабрика. „ДНК остава същата“, обясни Ван Аше, „но… допълнителни химически групи влияят върху това как се четат инструкциите от самото ДНК.“

Екипът потвърждава това, като сравнява две групи деца, всички на възраст между 12 и 16 години, които съобщават, че са израснали или с добро родителство – например родители, които са ги подкрепяли и са им давали автономия – или със сурово родителство, което включва неща като физическо наказание, манипулативно поведение и изключителна строгост.

Дори преди да бъде извършен ДНК анализ, екипът забелязва, че няколко от децата във втората група вече показват първоначални признаци на депресия. И това не е неочаквано: има много доказателства, че така наречената „физическа дисциплина“ е свързана с по-лошо психическо здраве, забавяне на развитието, намалено сиво вещество в мозъка и дори повишен риск от злоупотреба с наркотици и алкохол.

Но когато изследователите поглеждат ДНК на участниците, ефектите от по-суровото родителство стават не просто видими, но и измерими. На повече от 450 000 места в геномите на субектите екипът открива значително повишени нива на метилиране – процес, който възниква, когато малък химикал се добави към ДНК, блокирайки определени протеини, които позволяват на ДНК да „чете“ гените нормално.

Известно е, че повишената вариация в метилирането е свързана с депресия, като гените BDNF и SLC6A4 са главните отговорници за това. И в двата случая метилирането може да е резултат от стрес – и изследователите зад новото проучване смятат, че техните резултати може да са приложими в повече случаи, отколкото просто при изключително строго родителство.

„Изследвахме ролята на суровото родителство, но е вероятно всеки значителен стрес да доведе до такива промени в метилирането на ДНК“, казва Ван Аше. „Като цяло стресът в детството може да доведе до обща тенденция към депресия в по-късния живот чрез промяна на начина, по който се чете вашата ДНК.“

„Тези резултати обаче трябва да бъдат потвърдени в по-голяма извадка“, също предупреждава тя.

Всеки случай, изследването има някои големи последици: „Това е изключително важна работа за разбирането ни как неблагоприятните преживявания в детството имат последствия за целия живот както за психичното, така и за физическото здраве“, казва Кристиан Винкерс, професор в катедрата по психиатрия в Университетския медицински център в Амстердам, който не е участвал в проучването. „Има много да спечелим, ако можем да разберем кой е изложен на риск, но също и защо се появяват различните ефекти от стриктното родителство.“

И още по-добре: изследването може дори някой ден да помогне на тези, които вече се възстановяват от детството с прекалено строги родители. „Сега виждаме дали можем да затворим цикъла, като го свържем с по-късна диагноза на депресия“, казва Ван Аше.

„Може би можем да използваме тази увеличена вариация на метилиране като маркер, за да дадем предварително предупреждение за това кой може да бъде изложен на по-голям риск от развитие на депресия в резултат на възпитанието.“