Равноденствие и слънцестоене: Каква е разликата

Нека започнем с равноденствието

Равноденствията настъпват през март и септември и бележат времето, когато Слънцето е точно над екватора по обяд. В Северното полукълбо това е сигнал за началото на пролетта (през март), а в Южното полукълбо – за началото на есента.

Мартенското равноденствие често се нарича пролетно равноденствие. Тъй като земната ос е наклонена и ориентацията ни към Слънцето се променя през годината, настъпва момент, в който продължителността на дните е приблизително еднаква, защото Слънцето се намира на небесния екватор. Това дава приблизително 12 часа и дневна, и нощна светлина в зависимост от разстоянието до екватора.

Тъй като равноденствията са измерими астрономически събития, които се случват всяка година, те могат да бъдат предсказани с точност до минута. Така през 2024 г. според НАСА мартенското равноденствие ще настъпи в 05:06 сутринта днес, 20 март, българско време .

Преминаваме към слънцестоенето

Слънцестоенето настъпва два пъти годишно: през зимата и лятното. Според Метрологичната служба последното настъпва около 21 юни в Северното полукълбо, докато зимното се случва около 21 декември.

По време на лятното Слънцето достига най-високата си точка през годината, а по време на зимното то достига най-ниската. Това е времето през годината, когато пътят на Слънцето е най-отдалечен на север или на юг от екватора, пише Британика, когато полюсите на планетата са изключително наклонени към Слънцето или се отдалечават от него.

Ъгълът на Земята около оста ѝ, който е приблизително 23,5 градуса, играе важна роля за слънцестоенето. По време на лятното слънцестоене Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което увеличава броя на часовете слънчева светлина на някои места, като например Арктика, където те може да да достигнат 24 часа. Това води до идеята, че зимното слънцестоене е най-краткият ден в годината, а лятното слънцестоене е най-дългият ден в годината.