Паякът солпуги идва директно от кошмарите ви

Паякът солпуги обединява всичко, от което се страхуват арахнофобите. Той е грозен, огромен и играе главна роля в много истории. Митовете около това същество стават по-популярни през 2003 г., в разгара на войната в Ирак, когато американските войници започват да забелязват характерното му тяло из пясъците на безмилостната близкоизточна пустиня.

Преди да тероризира тях обаче, създанието е обект на много легенди и разкази още от персите, които първи му хвърлят око. Но въпреки страховития си вид, т. нар. камилски паяк (който всъщност не е паяк) е безвреден за хората. Нещо повече, той живее само една година в дивата природа – и прекарва по-голямата част от времето си, криейки се от жаркото слънце.

Камилският паяк всъщност не е паяк

Камилският паяк всъщност принадлежи към класа Arachnida (Паякообразни) и е известен като солифуги. Въпреки обаятелното си име, разредът солифуга всъщност се състои от повече от 1000 вида в повече от 150 описани рода.

Въпреки че често се бъркат както за скорпиони, така и за паяци, те технически не са нито едното, нито другото. Те са братовчеди с псевдоскорпиони и акари, според списание Smithsonian.

Според National Geographic пък персите често разказвали приказки за това страшно изглеждащо същество, което по техните думи е изненадващо дълго, тича през пустинята като вихър и пирува с труповете на хората и камилите, които се осмелят да пресекат пътя му. Макар да звучат вълнуващо, всъщност тези разкази не са верни. Камилските паяци не се хранят с хора, камили или други големи бозайници.

Вместо това, солифугата – която понякога е известна още като вятърен скорпион или слънчев паяк – е дълга само около 15 сантиметра при пълна зрялост. И въпреки по-нататъшните разкази за неговата „бърза и яростна“ скорост, максималната му скорост всъщност е 16 километра в час – малко по-бързо от на средностатистическия човек.

Ненаситен апетит

Докато паякът е безвреден за хората, буболечките нямат шанс срещу него. Поглед към диетата на солифугите в Музея на природата и науката в Денвър разкрива, че те обичат да се хранят с оси, термити, бръмбари и четинкоопашати. И не само с насекоми – те обичат да пируват и с малки птици и дори малки змии. Ако им се отдаде шанс, те ще станат толкова големи, че няма да могат да се движат, особено ако ядат твърде бързо. Като общо правило обаче вятърният скорпион няма да яде плячка, която е по-голяма от самия него.

Менюто му обаче показва, че далеч не е плахо създание. Въпреки легендите, че крещи, докато тича към плячката си, всъщност той се движи в относителна тишина. И е доста агресивен – особено ако се чувства притиснат или по друг начин застрашен. Въпреки че няма отровни жлези, разполага с остри щипки, наречени хелицери, които могат да наранят човешката кожа.

И въпреки че ухапването няма да изисква медицинска помощ, винаги е добра идея да почистите мястото с алкохол или водородна вода, за да се избегнат инфекции, в редките случаи, когато ви ухапе. Но като общо правило: ако го оставите на мира, то ще ви остави на мира.

Легендите за съществото са силно преувеличени

Изглежда, че първите модерни легенди за паяка се появяват през 2004 г., когато спамърски имейл показва гигантски солифуги на фона на американските войници в Ирак (снимката по-горе). Много преди Facebook да се превърне в център на дезинформация, спам имейлите със снимката започват да циркулират из пощенските кутии на лековерните хора по света.

„Като войник, разположен в Багдад… ще ви дам по-добра представа с какво трябва да се справят нашите войски“, гласи мейлът. Но според сержанта, който е направил снимката, действителният размер на въпросния паяк е не повече от 4 сантиметра, а големият външен вид на съществото се дължи на перспективата.

„Снимките, които претендират да показват същества, пъти по-големи от реалните им размери, имат подвеждаща перспектива – паякът се поставя на преден план, където обективът го прави да изглежда много по-голям от действителния му размер“, съобщава National Geographic.

Дезинформацията е толкова широко разпространена, че когато Род Крауфорд от музея Бърк се опитва да изчисти лошото име на паяка, той получава обидни имейли, обвиняващи го в неуважение към войниците.

„Един човек предложи брат му в Ирак да ми изпрати един 30-сантиметров екземпляр, но се отказа, когато брат му заяви, че не може да получи разрешение за износ“, пише той. „Никой никога не е обяснил как са измервали скоростта или височината на скачане и, разбира се, никой никога не е представил екземпляр на този вид, забелязан да яде човешко или камилско месо. В действителност паякът толкова се страхува от хората, че ако го видите да тича към вас, не е защото иска да ви погълне жив, а защото предлагате нещо, което те отчаяно търсят в екстремната жега на иракската пустиня: огромна сянка.“