Остров Северен сентинел е мястото, където не е стъпвал външен човек

Възможно ли е човек да посети всяка точка на земното кълбо, имайки предвид модерните начини на пътуване? Краткият отговор е: не! Съществуват локации, които остават затворени за външния свят дори днес. Остров Северен Сентинел може да се смята за последната точка, която отказва да се свърже с външния свят.

Мястото остава изолирано с векове и местното население отказва всякакви опити за контакт с външния свят. Техният дом е залива Бенгал и няма антрополог, който може да ви сподели как преминава денят им. Популацията, отново по някакви мистични данни, е около 50 до 500 човека. През 2018 г. тази точка на света получава медийно внимание, когато млад американски мисионер на име Джон Алън Чау е убит, игнорирайки правилата на сентинелите, които го предупреждават многократно да не се доближава. Чау е последният, който прави опит за контакт, а през годините са пристигали търговци, бегълци от затвора, рибари и дори екипи за заснемането на филм. Всички те са посрещнати от едно особено гостоприемство, съпътстващо бесни ловци, готови да изсипят целия си гняв с отровни стрели.

Това продължава да е последното и единствено съществуващо общество на планетата – това на ловци и събирачи.

Животът на острова се случва в примитивни колиби, използват се инструменти като копия, канута и не се носят никакви дрехи. Това почти неолитно общество продължава да съществува на около 32 километра от съседните острови, където местните жители са успели да се срещнат с модерния свят.

Повечето изследователи смятат, че през вековете е имало срещи с външния свят и същият определено не може да се смята за доста добре развит или напреднал. Повечето антрополози вярват, че горчивият им опит ги е мотивирал да затворят завинаги поставените прегради и да накарат аудиторията да се дистанцира завинаги. Мадхумала Чатопадхай е първата жена, която е стъпила на острова през 90-те години на миналия век, но се връща само с едно послание – хората искат да бъдат оставени свободни и никога повече няма да се напъват да търсят каквото и да било.

Северен Сентинел е част от островна верига на АНдаман и Никобар. По право, тази територия е част от Индия. Има още около 184 острова по тропическия архипелаг, които се намират в залива на Бенгал, който е с дължина от близо 500 километра. Само 30 от островите са  обитаеми и са дом на различни племена от Онге и Джарава, които говорят доста по-различен език от този на сентинелите.

През XVIII век Андаман и Никобар са първите острови, които са изследвани от холандци, австрийци и британци. Техните търговски кораби са се опитвали да направят връзка и да започнат да търгуват най-различни подправки от богатия азиатски континент. През 1771 г. кораб на Източно Индийската компания успява да забележи живот на Северен Сентинел. Първите заселници на другите два острова идват през 50-те години на XIX век и установяват колония на около 50 километра от острова. През 1896 г. един затворник се опитва да избяга и достига бреговете на заключения остров. По-късно е търсен и открит да плава във водата, пронизан от множество стрели.

Смъртта на затворника потвърждава и предишните доклади, никой не е успял да преживее срещата с местните жители.

През 1967 г. антропологично изследване на Индия ще изпрати 20 души и сред тях ще има полицаи и моряци от бойната флота на Индия. Всички те трябва да направят мирен контакт със сентинелите, които използват огнени стрели и обстрелват преминаващите кораби, особено ако тяхната граница е доближена. Преди изобщо да има преговори, парламентьорите се озовават на празен плаж, където няма никой.

По време на тяхното първо пътешествие не успяват да видят абсолютно никого. Мнозина смятат, че лодките са забелязани и населението се е скрило. Войниците следват оставените стъпки в джунглата, за да открият втора локация, където има предостатъчно храна, запалени огньове и други дарове. Този контакт показва, че в селото има около 40-50 човека. Антрополозите оставят подаръци на сентинелите – кокосови орехи, които не растат на острова, метални принадлежности и други. При всеки втори опит да се върнат на острова между 70-те и 80-те години на миналия век, местните жители ги отблъскват яростно.

През 90-те години на миналия век е направен още един повторен опит за среща, като в екипа е поставена и жена – Мадхумала. Тя е специалист в изучаването на индийски племена, но никога не е стъпвала на острова. Всички цивилни трябвало да подпишат формуляр, че пристигат на своя собствена отговорност и знаят какви рискове се крият зад тях.

При пристигането им са посрещнати от обичайните въоражени хора, няма нападение, защитниците са се приближили до лодките. Гостите започват да подават кокосови орехи и населението идва да ги вземе. Най-вероятно присъствието на жена е успяло да покаже, че няма никаква заплаха. Някои хора от племето разглеждат лодката. Приемат подаръците и дори са готови да позволят една кратка разходка по плажа, както и разговори с другите жени и деца. Не е позволено да влизат в селото.

При последната среща, домакините искат само кокосовите орехи. Един от ловците се опитва да вземе и пушката на един от полицаите, който обаче не я дава. Всички вадят ножове и им показват изхода.

От 1996 г. е забранено на рибари, туристи, изследователи и други цивилни да се доближават до острова. През 2006 г. двама жители на Бирма са принудени да спрат на острова, но са убити веднага и техните тела са заровени в пясъка. Това не спира Джон да се опита да прокара идеята за мир и любов. Той наема местен рибар, който да го закара през 2018 г. Мъжът е трениран и подготвен за оцеляване в дивото, прекарал е някои учебни военни тренировки, но така и не може да се наслади на опознаването на културата. Носи дори голяма риба за подарък, но не е оценена подобаващо.

Успява да оцелее първата престрелка и да се скрие в джунглата, поне това записва в своя дневник, но след това идват нови и нови изненади, които изобщо не могат да се смятат за приятни. Последният човек, който успява да го види, е рибарят, който го е закарал там. Местните носят тялото му по плажа и след това го погребват. До днес индийското правителство не може да върне останките му обратно на семейството. През 2021 г. Индия официално забранява на всеки човек да стъпва на този остров. Без значение какви са неговите намерения.