Опасни нива на екстази в реката близо до Фестивала в Гластънбъри

Фестивалът в Гластънбъри в Съмърсет, Англия, е ежегоден повод за веселие на близо 200 000 фенове на музиката. Но въпреки че събитието носи доста голям приход от туризъм на района, то не е без своите недостатъци.

Според ново проучване, надрусани посетители „източват“ вредни нива на незаконни наркотици в близката река, като уринират в нея. Това, разбира се, излага на сериозен риск водните животни, включително редките европейски змиорки, които са защитен вид. Става въпрос за река Уайтлейк, която е в непосредствена близост до фестивалната полянка Уърти Фарм.

Изследването, публикувано в списание Environment Research, е ръководено от Дан Аберг от Училището по естествени науки към Университета в Бангор. Заедно с д-р Даниел Чаплин от Центъра по биотехнологии на околната среда той измерва следите от наркотици на различни места по реката преди, по време и след фестивала през 2019 г.

Според The ​​Independent, резултатите показват, че количеството екстази е 104 пъти по-голямо надолу по течението, отколкото нагоре в седмиците след фестивала, а количеството кокаин е 40 пъти по-високо.

Изследването на Аберг през 2019 г. идва в късметлийски момент, имайки предвид, че фестивалът на следващата година е отменен поради пандемията. За съжаление обаче, резултатите от изследването са далеч по-малко късметлийски: докато получените нива на кокаин не са вредни за водния живот в Уайтлейк, количеството екстази със сигурност е!

„Замърсяване с незаконни наркотици в следствие на публично уриниране се случва на всеки музикален фестивал“, каза Аберг. „За съжаление, непосредствената близост на фестивала в Гластънбъри до река води до това, че всички тези наркотици, пуснати от посетителите, нямат време да се разградят в почвата преди да навлязат в крехката сладководна екосистема.“

Оттогава двамата изследователи призовават посетителите на концерти да се възползват от официалните тоалетни и писоари. Те също така заявяват, че трябва да се проведат допълнителни проучвания за това как най-добре да се реши проблемът. Например, специално изградени „влажни петна“ – специално устроени малки басейни с тръстика – могат да помогнат за намаляване и забавяне на въздействието на наркотиците върху почвата.

„Нашата основна грижа е въздействието върху околната среда“, каза д-р Кристиан Дън от университета в Бангор. „Това проучване установява, че наркотиците се освобождават на нива, достатъчно високи, за да нарушат жизнения цикъл на европейската змиорка, което потенциално ще провали усилията за опазване на този застрашен вид.“

„Информирането е от съществено значение за проблемите на околната среда. Точно както хората са запознати със замърсяването с пластмаса и Гластънбъри полага големи усилия да се освободи от пластмасата, така също трябва и да повишим осведомеността относно наркотиците и въобще фармацевтичните отпадъци“, каза Дън.

„Това е скрит, тревожно недоизучен, но потенциално смъртоносен замърсител.“

За тяхна заслуга, организаторите на Гластънбъри отдавна са стартирали кампания, наречена „Не пикайте на земята“. Тя се реализира именно с цел повишаване на осведомеността за вредното въздействие на публичното уриниране върху природата. Освен това фестивалът работи в тясно сътрудничество с Агенцията по околна среда.

В отговор на последните данни организаторите казват, че опазването на местната дива природа е от „първостепенно значение“ за фестивала и че публичното уриниране е „най-голямата заплаха за нашите водни пътища и животните, на които те осигуряват местообитание“. Те също така казват, че Агенцията по околна среда не е изразила притеснения след събитието през 2019 г.

Междувременно основателят на фестивала, Майкъл Ивис (на снимката, през 2010 г.), разкритикува проучването като „абсолютна глупост“.

„Ние правим всичко, за да държим урината далеч от реката“, казва той. „Имаме много хора, които наблюдават реката на всеки два часа. Хората не уринират в реката, защото имаме толкова много хора, които спират това да се случи. Те не пикаят и на тревата извън реката. Хората, които идват на този фестивал, са силно загрижени за околната среда. Те са невероятно добри хора, толкова съвестни.“

В крайна сметка изглежда, че данните говорят сами за себе си. Двамата изследователи се стараят да проведат същите тестове и на река Редлейк, която не пресича Уърти Фарм, и откриват, че „няма значителни промени в нивата на незаконни наркотици, което допълнително потвърждава, че освобождаването на веществата вероятно зависи от мястото на фестивала.“

* * *

В момента Дан Аберг и д-р Даниел Чаплин вярват, че най-рационалният и ефективен подход за разрешаване на този проблем може да се крие в споменатите влажни петна. Известни също като „тръстикови лехи“, те използват естествената филтрация на почвата, живите организми и растителността, за да пречистят отпадъчните води, преди те неизбежно да се влеят в някой близък воден обект.

За д-р Дън е от съществено значение по-нататъшното проучване на ефектите от лекарствата и фармацевтичните отпадъци – които той нарича „скрит, тревожно недоизучен, но потенциално смъртоносен замърсител.“