Намериха около 300 скелета под супермаркет

Екип от изследователи, които разкопават мястото на стар универсален магазин, откриха няколкостотин човешки тела, заровени под пръстта, което вероятно означава, че там през Средновековието е имало манастир.

Както съобщава списание Smithsonian, откритието идва като част от проект за 7,1 милиона долара за реконструкция на универсалния магазин Ocky White, който е затворен през 2013 г. Проектът се ръководи от екип от Dyfed Archaeological Trust.

Фран Мърфи, ръководител на проекта от Trust, казва, че откритието е „невероятно важно“.

„Много рядко има дълбоки разкопки в градските райони“, казва Мърфи. „Изследването на находките ще бъде толкова забележително прозрение за обществото по онова време. Понякога е малко поразително, когато видите големия брой изровени кости!“

Общо екипът е открил около 280 индивидуални скелета, някои от които са били едва малки бебета. Те вярват, че мястото някога е било манастирът на Свети Спасител, основан през 1256 г.

„Това е маса от погребани хора от всякаква възраст и пол – хора, които са искали да бъдат погребани там, които са живели в града“, казва Мърфи. „Можете да си представите, че смъртността при малките бебета е била много висока през този период, така че има голям брой погребения на бебета… Повечето от заровените тела са в покрови, а не в ковчези.“

Според Smithsonian откритието е направено, след като оригиналният Ocky White е бил разрушен, което е накарало Съвета на окръг Пемброкшир да спре преустройството, докато текат археологическите разкопки.

„Историческите и културни артефакти са част от нашето уелско наследство и имат значителна стойност за образованието, научните изследвания, свободното време, туризма и икономиката“, казва Тери Едуардс, управляващ директор на John Weaver Contractors, компанията, работеща по проекта, в изявление по-рано тази година. „Ние сме отговорни да смекчим потенциално вредните ефекти от всеки проект, върху който работим.“

В допълнение към човешките останки, екипът е открил многобройни артефакти, включително сегменти от керемиди, издълбан камък и декоративни подови плочки – всички те добавят допълнителна достоверност към оценката на археолозите, че на това мястото е стоял манастирът на Св. Спасител.

„Знаем, че е там поради поредица от монашески препратки, главно търговски и счетоводни записи“, казва Мърфи пред Western Telegraph.

Векове наред точното местоположение на манастира Свети Спас е неизвестно.

„В разгара си явно е имал 8 монаха преди манастирът да бъде разпуснат и прехвърлен в частни ръце“, добавя Мърфи. „Разпуснат е през 1530 г.; един от тях дори изтрива името си от списъка на монасите в манастира, което е странно и може да е било протест срещу затварянето му.“

Ръководителят на обекта Андрю Шоббрук казва пред BBC, че мястото е било „доста престижно за погребения“. „Имате набор от хора, от богатите до обикновените жители на града“, казва той.

Шоббрук описва манастира като голям комплекс от сгради, включително общежития, скриптории, конюшни, болница и, разбира се, гробище.

Някои от откритите останки също показват признаци на физическа травма, като част от тях са с наранявания на главата, съответстващи на тези, получени по време на битка.

„Знаем, че градът е бил обсаден през 1405 г. от Оуайн Глиндор и те може да са жертви на този конфликт“, казва Шоббрук пред BBC.

Засега обаче е рано да се каже. Междувременно останките са отнесени на близко място за експертиза, след което ще бъдат препогребани на осветена земя. Самият обект също ще претърпи значителна промяна в близко бъдеще, тъй като ще бъде превърнат в триетажен хранителен магазин с бар и тераса на покрива.

„Хората просто спират, докато пазаруват, и гледат във витрината за новите неща, които сме открили“, казва Мърфи пред ITV. „Под тях е цялата тази истинска история на собствения им град. Толкова е приятно за мен и колегите ми да ни спират всеки ден и да ни задават въпроси… Това е малко извън зоната ни на комфорт.“

„Никога и в най-смелите си мечти не съм мислила, че ще бъда замесена в нещо толкова голямо“, казва археологът Габи Лестър пред BBC. „Мястото се показва като масивна част от историята на Хавърфордуест и Пембрукшър. Понякога може да бъде леко натоварващо, но също така е и доста смиряващо да бъдеш част от това пътуване.“